Как може съзнанието ви да се качи на компютър? Обяснява експерт

Ваня Милева Последна промяна на 06 декември 2023 в 00:00 6142 0

Технологиите за сканиране на мозъка напредват значително през следващите десетилетия, до такава степен, че може да се наблюдава как отделен неврон комунимира с други неврони. Как може съзнанието ви да се качи на компютър?

Кредит AI Dream за НаукаOFFNews

Технологиите за сканиране на мозъка напредват значително през следващите десетилетия, до такава степен, че може да се наблюдава как отделен неврон комунимира с други неврони. Как може съзнанието ви да се качи на компютър?

Технологиите за сканиране на мозъка напредват значително през следващите десетилетия, до такава степен, че може да се наблюдава как отделен неврон комунимира с други неврони.

Може ли да се запише цялата тази информация, за да се създаде симулация на нечий мозък на компютър? Отговаря и обяснява в статия на The Conversation Клас Вебер (Clas Weber), старши преподавател в Университета на Западна Австралия.

Идеята, че може да се прехвърли човек от неговото биологично тяло на синтетичен хардуер, се заражда в интелектуално движение, наречено трансхуманизъм, и има няколко ключови застъпници, включително компютърнияt учен Рей Кърцвейл (Ray Kurzweil), философyt Ник Бостром (Nick Bostrom) и неврологът Рандал Коен (Randal Koene).

Основната надежда на трансхуманистите е чрез научния и технологичен прогрес ъплоадът на компютър на човешкото съзнание може да ни позволи да живеем толкова дълго, колкото искаме (но не непременно вечно). Може дори  например се симулират мозъци, които работят по-бързо и по-ефективно от биологичните. Това е мечтата на технооптимистите за бъдещето.

Но има ли някакъв смисъл?

Осъществимостта на качването на компютър на човешкото съзнание се основава на три основни допускания.

  • първото е технологичното предположение – идеята, че ще може да се разработи технология за качване на съзнанието през следващите десетилетия
  • второто е предположението за изкуствен разум – идеята, че симулираният мозък би породил истинско съзнание
  • и третото е предположението за оцеляване – идеята, че човекът, създаден в процеса, наистина сте "вие". Едва тогава идеята се превръща в начин да се "живее".

Колко правдоподобно е всяко от тях?

Технологичното допускане

Опитът да се симулира човешкият мозък би бил монументално предизвикателство. Нашите мозъци са най-сложните структури в познатата вселена. Те съдържат около 86 милиарда неврони и 85 милиарда неневронни клетки, с приблизително един милион милиарда невронни връзки. За сравнение, галактиката Млечен път има около 200 милиарда звезди.

Докъде сме стигнали по пътя към създаването на мозъчни симулации? В момента невроучените изготвят 3D карти на връзките (наречени "конектоми") на мозъците на прости организми. Най-сложният изчерпателен конектом, създаден до момента, е на ларва на плодова муха, която има около 3000 неврона и 500 000 невронни връзки. Може да очакваме да картографираме мозъка на мишка през следващите десет години.

Човешкият мозък обаче е около 1000 пъти по-сложен от мозъка на мишката. Тогава 10 000 години ли ще са нужни, за да се картографира човешкия мозък? Вероятно не. Например проекта за човешкия геном се осъществи невероятно бързо.

Все пак бяха нужни години и стотици милиони долари, за да се картографира първият човешки геном преди около 20 години. Днес най-бързите лаборатории могат да го направят в рамките на часове за около $100. С подобно повишаване на ефективността, технологията за качването на съзнанието на машина може да се осъществи в рамките на живота на нашите деца или внуци.

Въпреки това има и други пречки. Създаването на статична мозъчна карта е само една част от работата. За да се симулира функциониращ мозък, ще трябва да се наблюдават единични неврони в действие. Не е очевидно дали може това да се постигне в близко бъдеще.

Предположението за изкуствен разум

Симулация на човешкия мозък би ли довела до съзнателен разум? Отговорът зависи от връзката между умовете и телата ни. За разлика от философа от 17-ти век Рене Декарт, който смята, че умът и тялото са коренно различни, повечето академични философи днес смятат, умът в крайна сметка сам по себе си е нещо физическо. Казано просто, вашият ум е вашият мозък.

И все пак, как един симулиран мозък би могъл да породи истинско съзнание, ако е само симулация?

Много когнитивни учени смятат, че сложната невронна структура на човешкия мозък е тази, която е отговорна за създаването на човешкия съзнателен ум, а не природата на неговия биологична материя (която е предимно мазнини и вода).

Когато се вкара в компютър, симулираният мозък ще възпроизведе структурата на човешкия мозък. За всеки симулиран неврон и невронна връзка ще има съответна част от компютърния хардуер. Симулацията ще възпроизведе структурата на мозъка ви и по този начин възпроизведе съзнанието ви.

Днешните AI системи предоставят полезни (макар и неубедителни) доказателства за структурния подход към разума. Тези системи работят с изкуствени невронни мрежи, които копират някои от структурните принципи на мозъка. И те могат да изпълняват много задачи, които изискват много когнитивна работа за обикновения човек.

Предположението за оцеляване

Да приемем, че е възможно да се симулира човешки мозък и че симулацията създава съзнателен ум. Дали каченият човек наистина ще бъдете вие ​​или може би просто умствен клонинг?

Това се връща към стар философски въпрос: дали когато ставате от леглото сутрин, вие все още сте същият човек, който си е легнал предната вечер?

Философие те са разделени като цяло на два лагера по този въпрос. Биологичният лагер смята, че сутрешният "Аз" и вечерният "Аз" - са едно и също лице, защото това са един и същ биологичен организъм - свързан с един биологичен жизнен процес.

По-големият ментален лагер смята, че фактът, че имаме съзнание, прави всичко различно. Сутрешният "Аз" и вечерният "Аз" са един и същ човек, защото споделя един ментален живот. Сутрешният "Аз" си спомня какво е правил вечер - те имат еднакви вярвания, надежди, черти на характера и т.н.

И така, кой лагер е прав? Ето начин да проверите собствената си интуиция: представете си, че мозъкът ви е трансплантиран в празния череп на тялото на друг човек. Дали полученият човек, който има вашите спомени, предпочитания и личност, сте вие ​​– както мисли менталният лагер? Или сте пожертвали своето тяло, както смята биологичният лагер?

С други думи, вие ли получихте ново тяло или някой е получил нов ум? Много зависи от този въпрос.

Ако биологичният лагер е прав, тогава качването на съзнанието няма да сработи, ако приемем, че целият смисъл на ъплоадът е да оставиш биологията си зад себе си. Ако менталният лагер е прав, има шанс за качването, тъй като каченият ум може да бъде истинско продължение на настоящия умствен живот.

Но има едно предупреждение

Но какво ще се случи, когато оригиналният биологичен "Аз" също оцелее в процеса на ъплоада? Тогава съзнанието ще бъде споделено между двама души, което би довело до два "Аз"-а – един в биологична форма (B) и един в компютърна форма (C)?

Не, вие (A) не може буквално да се разделите на двама отделни индивида (B ≠ C) и да бъдете идентични и с двамата едновременно. Най-много само един от тях може да сте вие ​​(или A = B, или A = C).

Изглежда най-интуитивно, че след разделянето вашата биологична форма ще продължи като истинския ви "Аз" (A = B), а каченото "Аз" ще бъде просто ментално копие. Но това прави съмнително, че бихте могли да оцелеете като "ъплоад" дори в случай, че биологичното ви е унищожено.

Защо тогава да смятаме, че унищожаването на биологичния "Аз" магически ще издигне умствения клонинг до статуса на истински "Аз"? Изглежда странно да се мисли, че това ще се случи (въпреки че един възглед във философията твърди, че може да е вярно).

Струва ли си риска?

За съжаление, предположението за изкуствен разум и предположението за оцеляване не могат да бъдат убедително емпирично тествани – всъщност ще трябва да го направим със себе си, за да разберем, защото никой не може да знае какво някой друг мисли.

"Следователно качването винаги ще включва огромен скок на вярата. Лично аз бих предприел този скок само ако знаех със сигурност, че моят биологичен хардуер няма да издържи още дълго", споделя в заключение авторът Клас Вебер.

The Conversation

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !