Петък вечер в Ню Йорк. Близо хиляда души са се събрали в един театър, с очи, вперени в сцената, атмосферата е наелектризирана. Тълпата не е събрана тук заради комедиант или музикант - вместо това тя чака отговор.
Това е така, защото преди 25 години, на 20 юни 1998 г., един невролог и един философ се обзалагат. Кристоф Кох (Christof Koch), сега в Института за мозъчни науки "Алън" в Сиатъл, се обзалага, че до 2023 г. учените ще открият невронната основа на съзнанието - съвкупността от мозъчни клетки, които пораждат субективното ни преживяване на света. Дейвид Чалмърс (David Chalmers), сега в Нюйоркския университет, се съмнява. Двамата се договарят, че ще се срещнат отново след 25 години, като тогава загубилият ще подари на победителя каса хубаво вино.
"Когато си млад, трябва да вярваш, че нещата са прости", споделя Кох пред публиката. Това е признание, че по-младото му аз може би е било малко наивно - и признание, че е загубил залога.
През последните няколко десетилетия няколко обяснения на съзнанието предизвикват вълнение, но след това се провалят при внимателна проверка. В момента има две основни предложения, които се конкурират, а залогът между Кох и Чалмърс вдъхновява проект, наречен COGITATE, който ги изправя един срещу друг. Първоначалните резултати от това "враждебно сътрудничество" се представят същата вечер на конференция на Асоциацията за научни изследвания на съзнанието в Нюйоркския университет.
Първият от тях е интегрираната информационна теория, или IIT, която твърди, че съзнанието на всяка система може да се определи количествено. Този показател, наречен фи, е по-висок в частите на мозъка, които са по-плътно свързани помежду си, като например областите за обработка на сетивата в задната част на мозъка.
Втората теория е глобалната теория за невронното работно пространство (GNWT), която е насочена към фронталните области на мозъка, отговорни за мисленето, вниманието и решаването на проблеми. Привържениците ѝ смятат, че сигналите в тези региони се конкурират за нашето внимание и когато един от тях спечели, той се предава на останалата част от мозъка.
Проектът COGITATE проверява ключовите прогнози на всеки от моделите. В един от експериментите доброволци гледат изображения на лица, предмети, букви и измислени символи, докато се подлагат на различни видове сканиране на мозъка.
Първият тест е да се провери къде в мозъка им се обработват характеристиките на изображенията - като категория и ориентация. Тук IIT излеза начело: и категорията, и ориентацията се декодират в задните области на мозъка.
Следващата задача е продължителността на активността. IIT прогнозира, че съзнателното възприятие идва от продължителна мозъчна активност, докато GNWT казва, че трябва да има два изблика на активност - един, когато стимулът се появява за първи път, и друг, когато изчезва. И тук IIT спечели.
Последният тест разглежда моделите на синхронна активност, предсказани от всеки модел, като GNWT леко надделява над IIT.
В крайна сметка това не е категорична победа за нито един от моделите, въпреки че това не е възпряло техните привърженици. Но едно е ясно: все още не разполагаме с убедителна невронна основа за съзнанието. Кох е загубил. Признавайки поражението си, той слиза от сцената и се връща с дървена каса, съдържаща шест бутилки вино.
"Въпреки това ще удвоя и ще ви предизвикам, след 25 години... ще имаме яснота", отбелязва Кох.
Чалмърс бързо прави изчисленията. "2023 плюс 25 е равно на 2048. Вие ще бъдете на 92 години", казва той.
"Една свежарка на 92", отговаря Кох. "Може да се наложи някой да ми помогне на сцената, но аз ще спечеля залога."
Източник: How does consciousness arise? A 25-year-old bet has now been decided, New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари