Кръгова вместо пазарна икономика?

„Стремим се към кръгова икономика като алтернатива на пазарната.“ Това е едно от най-ясните послания, на които попадам в „Политически документ за зелен социализъм“ на Млади европейски социалисти от 2015 г. А уж просто търсех допълнителна информация, описваща новата мода в Европейската комисия, която трябва да спаси света от линейния модел на производство и потребление. Идеята е да се регулират нещата така, че материалните потоци в икономиката да се движат в кръг възможно най-дълго – да няма отпадъци и почти да не се налага да вкарваме нови суровини в кръга.

Оказва се, че кръговата икономика съвсем не е някакво ново изобретение. Най-фрапантният пример е Лондон от първата половина на 19 век – най-големият и бързо растящ град в света тогава. Жителите и цъфтящата му икономика генерирали огромно количество отпадъци – като се започне от естествените екскременти и животински останки, през тъкани, метали и се стигне до пепелта от милионите огнища. Всичко това било събирано, складирано, пресявано, повторно използвано, вкарвано в нови продукти, рециклирано или използвано като тор или енергия от армия от хора, водени от ранните капиталисти. Тази система осигурявала почти 100% оползотворяване на база частна инициатива. Днес бихме ги нарекли „клошари“ – все още функционират в големите градове от Третия свят, включително и в София през 21 в.

Междувременно, мечтата за светло бъдеще на човечеството не умряла и се родила концепцията за „комбинирано производство“, която днес европейските политики пресъздават като „индустриална симбиоза“: „групиране в едно предприятие на различни индустриални сектори, които представляват последователни стъпки в преработката на суровини или сътрудничество между сектори, употреба на отпадъчни материали или странични продукти и др.” Бащата се казвал Ленин, а резултатът по-възрастните от нас помним като „комбинат“ или „АПК“. Тези творения на плановата икономика действително използваха максимално материалните и енергийни потоци. Но това беше възможно само в условията на изключен ценови сигнал, тоест нулево участие на пазара. Неслучайно, Китай е „модерният“ пионер в кръговата икономика – там симбиозата е законово изискване за индустриалните зони от 2008 г. Всичко това обяснява пламенния ентусиазъм, с който младите социалисти посрещат „новите“ идеи на Европа.

Макар и да изглеждат толкова различни, Дикенсов Лондон и комунистическите комбинати споделят и друга обща черта – емблеми за екологични катастрофи са, както показва снимка (горе) от най-замърсения град в Русия, „никеловия“ гигант Норилск.

Днес имаме и чисти примери – Амстердам, Копенхаген, Виена биват промотирани като най-напреднали градове с кръгова икономика. Те обаче споделят няколко важни характеристики. Първо, в съответните страни има забрана за депониране на битови отпадъци. Второ, голяма част от отпадъка се раздробява и изнася за Азия и Африка, където се случва (ако) реалното рециклиране, тоест екологичната цена се плаща другаде. Както се вижда на долната графика например, рециклирането на опаковки във Великобритания расте след 2000 г. благодарение на износа на отпадъци.

Трето, голяма част – в „най-зелените“ страни като Швейцария, Швеция, Норвегия, Дания говорим за над 50% – се оползотворява енергийно в инсинератори, тоест кръгът в тесния смисъл изобщо не е затворен. И четвърто, масовият жител на тези градове е толкова богат, че може да си плати гореописаното удоволствие.

На теория повечето метали могат да се рециклират на 100% и безкраен брой пъти. Днес над 90% рециклиране обаче имаме само при оловните акумулатори, но въпреки това около 50% от годишното световно производството на олово все още идва от мините, а абсолютната стойност на добива продължава да расте.

Нива на функционално рециклиране в края на жизнения цикъл на 60 метала (UNEP, 2011)

От друга страна, повечето метали се използват в минимални количества в огромен брой продукти, което прави рециклирането им неизгодно. Ако през 80-те в компютърните чипове са използвани 12 елемента, днес броят им вече надхвърля 60 – рециклирането и на 1% от тях е постижение. Ако погледнем и цифрите за строителни суровини, стъкло, тъкани, хартия и най-вече пластмаси, бързо осъзнаваме, че сме безкрайно далеч от кръг.

Да, кръговата икономика при конкретни материални потоци е възможна и има смисъл – практически всички материали могат да достигнат високи нива на рециклиране в условия на недостиг и високи цени, а примерите в реалността са все повече. Превръщането й в самоцел обаче е утопия, която свършва по особено грозен начин.

Затова повече не можем и не трябва да очакваме. Защото боклукът винаги намира най-евтиния път, който често е депониране или изгаряне. Човешката изобретателност винаги намира най-евтиния начин да произвежда, което води до добив или заместители. И накрая, човешките желания са неограничени – задоволяването им винаги ще изисква още нови и нови суровини. Освен ако някой не започне да определя нуждите ни вместо нас. Звучи познато, нали?

Оригиналният текст е публикуван в юлския брой на Forbes България.

***

Авторът Боян Рашев е експерт по управление на околната среда и ресурсите, консултант по устойчиво развитие, основател и управляващ съдружник в denkstatt България.

Оригиналната статия е публикувана в www.sustainability.bg и ни е предоставена от автора й Боян Рашев.

Още по темата

28/08/2018

Земята

Слънцето може, но светът го ползва неправилно

06/08/2018

Земята

Боян Рашев: Пазарът проваля политиката за въглеродните емисии

26/07/2018

Земята

Боян Рашев: ВЕИ революцията залязва

12/08/2018

Земята

Боян Рашев: Само с ВЕИ Въглеродното Елиминиране е Илюзия!