Експериментите показват, че мозъкът ни взема решение преди момента, в който ни се струва, че сме го взели. Означава ли това, че не ние решаваме, а нашият мозък? И какво сме ние - строго програмирани механизми от пълновластния си господар- мозъка?
Лекцията на Татяна Черниговская, невролингвист, доктор филологическите и биологическите науки и професор в Санкт-Петербургския държавен университет отговаря на въпроса "Можем ли да се доверим мозъка си?".
Нашият мозък може да ни излъже. И наистина го прави!
Нашата сетивна система(зрение, слух, обоняние, вкус, тактилна чувствителност, вестибулатен апарат) са прозорците, през които "вижда" мозъкът ни светът около нас.
Повечето от процесите, свързани с постъпващата информация от външния свят в мозъка ни, са автоматични и стават несъзнателно. Ние нямаме никакъв контрол върху това. В цифрово изражение, това се равнява на най-малко 80%. Има процеси, които е добре, че не се занимаваме с контролирането им като храносмилането например, но процесите, свързани с мисленето, все пак се надяваме, че са под наш контрол. Да, но това е далече от истината. Повечето от решенията вземаме твърде бързо, импулсивно и се заблуждаваме, че нашето съзнание взема някакво участие в това.
Всъщност самото понятие "съзнание" е спекулативно - няма човек на земята, който би могъл да обясни какво е това съзнание. Определенията за "съзнание" са огромно количество - всеки го разбира и тълкува различно. Някои смятат, че съзнанието е присъщо на всяко живо същество и дори на една клетка.
Но да речем, че в случая "да действаме съзнателно" означава, че действаме с рефлексия (гледаме на самите себе си "отвън"), че смятаме, че самите ние сме взели решение да действаме така.
Повечето решения се взимат несъзнателно
Има експерименти, още от 60-те години, но в последните години се възроди интересът към тези проблеми. Експериментите показват, че мозъкът взема решението за достатъчно голям отрязък време - стотици или десетки милисекунди - преди, както вие си мислите, че сте взели решение.
Има методи, с които може да се разбере какво става в мозъка (например с томограф) . На участника в експеримента му дават задача с вземане на решение, например ако се появи зелено кръгче, да натиснат клавиш. Мозъкът подава сигнал копчето да се натисне, а то ще бъде натиснато след още някакво известно време. Какво се случва? Излиза, че решението вземаме не ние, а мозъкът ни.
"Мозъкът взема решение"! А ние, нещо различно ли сме от мозъка си? Когато казваме "моят мозък", това е твърде самонадеяно, защото кой на кого е, още не е ясно. Ако мозъкът ни взема решения, които после изпълняваме, то тогава се повдига един много важен въпрос - въпросът за свободна воля.
Оказва се, че ние сме просто строго програмирани механизми, които си имат свой господар - мозъкът.
В изследването "The mind's best trick: How we experience conscious will" (Най-добрият трик на ума: Как преживяваме съзнателно волята) на Даниел Вегнер (Daniel M. Wegner) е установено, че мозъкът ни сам взима решение, а после дава сигнал, уведомявани, че сме взели това решение.
"Това е възмутително! Той дори издевателства над нас - "спокойно - ти си взел това решение!" Повтарям, че това е много трудна и хлъзгава тема, опитът може да се тълкува по различен начин, но въпросът, доколко сме свободни е актуален." - заявява проф. Черниговская.
Кой носи отговорност
Има такава гледна точка, че съзнанието се включва само за проверка. Мозъкът си свършва работата, а после идва съзнанието и казва : "Като че ли всичко е наред, добре си постъпил".
"Мен, лично тази ситуация ме плаши, защото се размива границата между субект и обект. Остава въпроса за нашата отговорност за постъпките ни. " - казва Черниговская.
"Заради развитието на генетиката, заради развитието на изследванията на мозъка, се появи мода, в битовия смисъл на думата, за всичко да е отговорен мозъкът. Има случаи, по време на съдебен процес, обвиняемият казва : "Аз не съм виновен, че мозъкът ми е такъв. Родил съм се такъв - с престъпен мозък. Аз не съм виновен, че така съм се родил". Това е страшна тема, защото това означава, че се появила възможност да се прехвърля оговорността върху мозъчната, биологината тъкан. Аз съм много против това, защото нас, хората ни вкарват в друга категория. Все пак, хората сме особен отряд, населяващ планетата, ние имаме умения, които другите нямат. Ние живеем в два свята - физическия и духовния, създали сме огромна култура, каквато никой друг вид не е създал на нашата планета.
Ние, хората сме същества, които могат да носят отговорност за постъпките си, съзнателно да правят избор между добро и зло и да осъзнават, че трябва да отговарят за този избор. И ако ние зачеркнем това и прехвърлим цялата отговорност върху мозъка, че всичко се решава от някакви клетки, аз категорично не съм съгласна" - заявява проф. Черниговская.
Илюстрация: Dale Purves
Има ли "реален" свят
Да, мозъкът ни може да ни излъже и затова доказателство са психичните заболявания. При шизофренията и други състояния се случват фалюцинации. В този случай мозъкът работи за себе си, създавайки образи, които не се основават на никаква външна информация, т.е. човек вижда образи, които никога не са попадали в ретината му, звуци, които не са достигали ушите му и т.н. И така стигаме до въпроса: Защо се доверяваме на сигналите, които идват отвън, не може ли и те да са създадени от мозъкът ни?
И на този въпрос трудно може да се отговори еднозначно.
Някои може да възразят: "Другите виждат същото." Но каква е гаранцията, че "другите" не са плод на халюцинация?
Ако се изследва мозъкът на човек с халюцинации с модерните средства за картиране на мозъка ( енцефалограми, томография или магнитен резонанс), то тогава се разкрива страшна картина - в неговия мозък наистина се обработват образи. Един специалист, разглеждайки тези данни, би стигнал до извода, че всичко е наред, че се обработват истински сигнали от сетивните органи, т.е. пациентът наистина вижда и наистина чува "нещо".
Но така или иначе - ние нямаме избор. Мозъкът ни е такъв, какъвто е и трябва да се примирим с този факт. И да му се доверим, надявайки се, че няма да ни лъже. Поне не често.
"Човешкият мозък е най-сложното нещо във Вселената и аз не вярвам, че някога ще го разгадаем" - завършва проф. Черниговская.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"