В два часа по обяд на 5 декември 1945 от военно-въздушната база във Форт Лодърдейл, Флорида излитат пет торпедни бомбардировача „Авенджър“ на рутинен патрулен полет над териториалните води на САЩ. И не се връщат - и петте самолета, и 14-те членове на екипажа им. Отправеният да ги търси самолет "Маринър" също безследно изчезва. Последните уловени от радистите думи на екипажа са: "Не знаем къде се намираме". След продължително разследване членовете на следствената комисия на Военноморските сили заключили, че те „не могат дори да направят правдоподобно предположение какво се е случило“. Друг офицер казал: „Изчезнаха така безследно, сякаш са отлетели на Марс“.
Това трагично събитие привлякло вниманието на целия свят към триъгълника в Атлантическия океан, образуван от полуостров Флорида, остров Пуерто Рико и Бермудските острови. Оказало се, че катастрофите там се случват малко по-често, отколкото в други части на земното кълбо.
И легендата тръгнала: предлагат се всевъзможни от реалистични до съвсем фантастични версии - магнитна аномалия, отделяне на метан от дъното, инфразвук, блуждаещи вълни до изкривяване в пространството и времето, черна дупка, паранормални явления, дори са намесени и извънземните.
През 1964 г. журналистът Винсент Гадис въвежда термина "Бермудски триъгълник". След още 10 години, през 1974 г. Чарлз Берлиц публикува книгата „Бермудският триъгълник”, в която авторът събира всички известни случаи на изчезнали самолети и кораби в района и книгата се превръща в бестселър. Продажбата ѝ надхвърля 5 000 000 екземпляра.
Така в съзнанието на хората Бермудския триъгълник здраво се свързва с необясними загадъчни трагедии.
По-късно се оказва, че в повечето случаи няма никаква загадка. През 1975 скептикът Лорънс Куше ("Загадката на бермудския триъгълник"), изучавайки оригиналните документи за трагедията на „Полет 19“ от 5-ти декември 1945г., установил, че за случая се разпространяват много неверни данни. И времето не е било добро - имало е буря, както и съобщенията на пилотите, които цитират журналистите не съвпадат със записите в официалните документи. Имало е и пилотска грешка, и неизправност на приборите, пилотите са били неопитни - всички, с изключение на един са били обучаващи се стажанти. Самолетите се отклонили от курса, а за да се върнат обратно не са имали достатъчно гориво.
Другите случаи също имат разумни обяснения: урагани, магнитни бури, пирати. Що се отнася до броя на произшествията, районът е оживен морски и въздушен кръстопът и е нормално да има повече инциденти, както е нормално на бул "Борис III" в столицата да има повече ПТП-а , отколкото на някоя тиха уличка в провинцията.
През по-голямата част от края на 20-ти век темата за Бермудския триъгълник бе хит.
Сега интересът около Бермудския триъгълник вече поизчезна.
Да се надяваме, че може да има нещо общо с факта, че въпросите около тази облат в Атлантическия океан отдавна имат отговор и че всъщност няма мистерия.
Или по-скоро се е увеличила конкуренцията между "мистериите" и други вече са по-атрактивни за читатели и зрители от Бермудския триъгълник.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари