На крачка ли сме от достигането на безсмъртие?

Знаете ли, че „Международната класификация на болестите” добавя официално стареенето като призната болест. Много хора и учени са съгласни с това. На всички им е по-удобно да са съгласни. Защо? Една от причините е, че стареенето е предвестник на смъртта...

През XXI век хората вероятно ще направят сериозен опит да постигнат безсмъртие. „Правото на живот” е най-фундаменталната човешка ценност. Тъй като смъртта очевидно нарушава това право, смъртта е престъпление срещу човечеството и ние трябва да водим война срещу нея.

Напоследък някои учени и философи (за сега малцина, но броят им нараства) все по-открито заявяват, че приоритетният проект на съвременната наука е да победи смъртта и да дари хората с вечна младост.

Как точно умират хората и защо?

В средновековните легенди Смъртта е фигура, загърната в черно наметало, с качулка на главата, която държи в ръка голяма коса.

„Тръгвай с мен!"
Човекът се моли: „Не, моля те! Почакай година, месец, ден!“
Но зловещата фигура изсъсква: „Не! Тръгвай ВЕДНАГА!“
И ние умираме.

Всъщност хората не умират, защото някаква фигура с черно наметало ги потупва по рамото, нито защото Бог е наредил така, нито защото смъртта е важна част от някакъв космичен замисъл. Хората винаги умират в резултат на техническа неизправност. Сърцето престава да изтласква кръв. Централната артерия се запушва. Ракови клетки се размножават в черния дроб. Вируси нахлуват в белите дробове.

И какви са причините за тези технически проблеми? Други технически проблеми. Сърцето престава да изтласква кръв, защото до сърдечния мускул не достига достатъчно кислород. Раковите клетки се разпространяват, защото някаква случайна генетична мутация е пренаписала техния код. Вирусите се настаняват в белите ми дробове, защото някой е кихнал в метрото. В това няма никаква метафизика. Това са все технически проблеми.

А всеки технически проблем има техническо решение. Не е необходимо да чакаме Второто пришествие, за да надвием смъртта. За това са достатъчни неколцина чудаци в някоя лаборатория.

Дори когато хората умират в ураган, катастрофа или война, ние обикновено приемаме това като техническа грешка, която е можело и е трябвало да бъде предотвратена.

Мнозинството от изследователите, лекарите и учените все още избягват да говорят за безсмъртие и твърдят, че се опитват да преодолеят този или онзи конкретен проблем. Но тъй като старостта и смъртта винаги са резултат от конкретен проблем, лекарите и учените никога няма да спрат и да кажат: „Дотук, и нито крачка напред. Преборихме се с туберкулозата и с рака, но пръста си няма да помръднем срещу болестта на Алцхаймер. Нека хората продължат да умират от нея.“

Всеобщата декларация за правата на човека не казва, че хората имат „право на живот до деветдесетгодишна възраст“. Тя казва, че всеки човек има „право на живот“, и толкоз.

Това право няма дата на годност.

Затова напоследък някои учени и философи (за сега малцина, но броят им нараства) все по-открито заявяват, че приоритетният проект на съвременната наука е да победи смъртта и да дари хората с вечна младост.

Изтъкнати представители на тази тенденция са геронтологът Обри де Грей и Рей Кърцуайл, енциклопедист и изобретател (отличен през 1999 г. с американската Национална награда за технология и иновации). През 2012 г. Кърцуайл е назначен за технически директор на „Гугъл“ а година по-късно „Гугъл“ създава дъщерна компания, наречена „Калико“, чиято официална мисия е „да реши проблема със смъртта“. През 2009 г. „Гугъл“ назначава друг поддръжник на идеята за безсмъртието - Бил Марис - за шеф на инвестиционния фонд „Гугъл Венчърс“. В интервю от януари 2015 г. Марис казва: „Ако днес ме попитате възможно ли е човек да доживее до 500 години, отговорът е – да.“

Марис подплътява смелите си твърдения с много пари. „Гугъл Венчърс“ инвестира 36% от своя капитал от 2 милиарда долара в иновативни биотехнологични компании, включително в няколко амбициозни проекта за удължаване на живота.

Шеметният напредък в области като генното инженерство, регенеративната медицина и нанотехнологиите е повод за все по-оптимистични пророчества. Според някои експерти човечеството ще преодолее смъртта през 2200 г., според други – през 2100 г.

Кърцуайл и Де Грей са дори още по-самоуверени. Те твърдят, че всеки, който притежава здраво тяло и тлъста банкова сметка, през 2050 г. ще има сериозен шанс да постигне безсмъртие, като всяко десетилетие надхитря смъртта. Според Кърцуайл и Де Грей веднъж на всеки десетина години ние ще се отправяме към болниците, където ще ни подлагат на ремонтни процедури, които не само ще лекуват заболяванията ни, но ще регенерират умиращите тъкани и ще актуализират ръцете, очите и умовете ни. Преди да дойде време за следващия „ремонт“, лекарите ще са изнамерили куп нови лекарства, подобрения и приспособления. Ако Кърцуайл и Де Грей са прави, може би край вас по улицата вече крачат неколцина безсмъртни - поне ако улицата, по която вървите, е Уолстрийт или Пето Авеню.

Всъщност те ще са по-скоро несмъртни, отколкото безсмъртни. За разлика от Бог, бъдещи свръхчовеци все така ще загиват във войни или злополуки и нищо няма да е в състояние да ги върне от онзи свят. За разлика от простосмъртните обаче, техният живот няма да има дата на годност. Стига някоя бомба да не ги разкъса на парчета и да не ги прегази камион, те ще могат да живеят вечно. А това вероятно ще ги направи най- боязливите хора, откакто свят светува. Ние, простосмъртните, всеки ден излагаме живота си на риск, защото знаем, че така или иначе той рано или късно ще свърши. Изкачваме върхове в Хималаите, плуваме в морето и правим още много опасни неща - прекосяваме улицата например или вечеряме в ресторант. Но ако вярва, че може да живее вечно, човек не би бил луд така да проиграе безсмъртието си.

Следователно може би ще е по-добре да започнем с по-скромни цели, например да удвоим продължителността на живота? През XX в. ние почти удвоихме продължителността на живота от 40 на 70 години, следователно в XXI в. би трябвало поне да можем отново да я удвоим до 150.

Един австралийски биолог, сега професор в Харвард, казва че е напълно възможно вече. Дейвид Синклер десетки години се бори със стареенето, като той също споделя, че за него това е болест, която може да бъде победена.

В последните години той и екипа му откриват, че с годините способността на организма да произвежда така необходимата енергия (NAD+) за правилно функциониране на клетките стремглаво намалява. При задълбочени изследвания, молекулата NMN (никотинамид мононуклеотид) изпъква със способността да поддържа тези нива, с което, при правилно дозиране, забавя биологичното стареене при бозайници. Съединението е обект на невиждан интерес от редица изследователски лаборатории по целия свят, където брилянтни умове се опитват да намерят пълния потенциал на допълнителния прием на NMN. Освен бъдещето на препарата, в борбата със стареенето името му се спряга и в превенцията на дегенеративни, старчески заболявания като Алцхаймер, артрит, деменция, намалена инсулинова чувствителност, старческото затлъстяване и спада на когнитивните способности.

Може би ще има и скептици, които ще кажат, че това е много трудно постижимо и няма да се намерят достатъчно желаещи за работа в тази посока, но почакайте да видите на какво са способни застаряващите магнати и повехналите холивудски звезди, стига да решат, че еликсирът на живота е на една ръка разстояние. Ако и когато науката постигне значителен напредък във войната срещу смъртта, истинската битка ще се пренесе от лабораториите в парламентите, съдилищата и по улиците. Когато се увенчаят с успех, научните постижения ще разпалят ожесточени политически конфликти. Войните и стълкновенията от миналото може би ще се окажат жалка прелюдия на истинската битка, която ни предстои: битката за вечна младост.

В публикацията са използвани материали от книгата на Ювал Ноа Харари “Homo Deus - Кратка история на бъдещето”, предоставена за българските читатели от издателство Изток - Запад.