Откъде идва щастието? Зависи какъв си, казва науката

Това, което прави хората щастливи, е озадачавало психолози и обикновени хора от векове. Дали щастието е дар, който носим в себе си, имунизирани срещу външни условия? Или е изградено върху основите на добра работа, силни взаимоотношения, финансов комфорт и добро здраве?

Всяка година проекти като "Световния доклад за щастието" (World Happiness Report) се опитват да измерят и обяснят благосъстоянието в различните общества. И все пак, колкото повече изследваме, толкова по-ясно става: щастието не е просто и със сигурност не е еднакво за всички.

Ново проучване, публикувано в списание Nature Human Behaviour, хвърля светлина върху тази загадка. То оспорва идеята, че щастието следва един ясен път. Според водещия автор Емори Бек (Emorie Beck) и нейния екип, хората намират щастие по различни начини – и това, което работи за един човек, може изобщо да не работи за друг.

Два основни възгледа за щастието

В продължение на десетилетия изследователите спорят дали щастието идва от житейските ни обстоятелства или от вътрешния ни свят.

Модел "отдолу нагоре"

Първият модел, известен като подход "отдолу нагоре", твърди, че щастието се натрупва от специфичните части на живота.

Когато хората са доволни от области като работата, взаимоотношенията, доходите, здравето и жилището си, цялостната им удовлетвореност от живота се подобрява. Този модел оформя много публични политики и международни проучвания. Тези усилия целят да повишат щастието чрез подобряване на достъпа до стоки и услуги, които подкрепят благосъстоянието.

Удовлетвореността от области като работата, взаимоотношенията, доходите, здравето и жилището, е щастие по модела "отдолу нагоре". Кредит: pexels.com

Модел "отгоре надолу"

Но животът не винаги подкрепя тази рамка. Някои хора остават радостни, дори когато са изправени пред трудности или загуби. Те сякаш не се засягат от обстоятелствата, които биха могли да сломат други. Това насочва вниманието към подхода "отгоре надолу" върху щастието.

Този модел предполага, че личностните черти, начинът на мислене и емоционалните навици оформят начина, по който преживяваме живота. Той набляга на практиките за психично здраве, терапията или осъзнатостта като инструменти за подобряване на благосъстоянието чрез коригиране на вътрешните нагласи.

Щастието може да не се влияе от средата, а да идва "отгоре надолу".  Кредит: Rawpixel

Нова перспектива за щастието

Идеята, че както вътрешните, така и външните сили оформят щастието, не е нова. Това, което отличава това изследване, е опитът му да измери това взаимодействие между отделните хора и във времето.

Според третия модел, изследван от Бек и нейния екип, щастието може да тече и в двете посоки. Вътрешните качества и външните житейски области си влияят взаимно по динамични и сложни начини. От тази гледна точка, насочването към околната среда или ума може да има значение.

Но това все още оставя много въпроси без отговор. Дали всички хора следват един и същ модел? Дали политиките, основани на средните стойности за населението, наистина помагат на тези, които целят да подкрепят? За да отговорят на тези въпроси, изследователите въвеждат четвърта идея – перспективата за "персонализирано щастие".

Този нов подход предлага тезата, че щастието не е универсално, с причините и следствията от щастието са идиографски или специфични за всеки човек. Това, което повишава щастието за един човек, може изобщо да не е от значение за друг.

Десетилетия данни за щастието

За да изследват тези идеи, Бек и нейните сътрудници анализират огромен набор от данни. Те проучват 40 074 души в пет страни: Германия, Великобритания, Швейцария, Холандия и Австралия.

Участниците са включени в многократни проучвания в продължение на цели 33 години. Изследователите са задавали въпроси за цялостната им удовлетвореност от живота и удовлетвореността им в пет области на живота: работа, доходи, здраве, жилище и взаимоотношения.

Изследователите установяват, че групите, които демонстрират всеки от моделите, са приблизително равни.

Някои участници се вписват в модела "отдолу нагоре". Щастието им е тясно свързано с удовлетвореността в различните житейски области. Други следват модела "отгоре надолу". Вътрешното им благополучие остава стабилно въпреки промените в житейските им обстоятелства.

Друга група показва двупосочно влияние, при което промените в едната област повлияват на другата. И накрая, някои индивиди изобщо не се вписваха в никакъв ясен модел.

Персонализираното щастие е повече от теория

Тези открития придават тежест на персонализирания подход към щастието. Изследователите откриват, че моделите на ниво популация често не съответстват на реалните модели, наблюдавани в живота на отделните хора.

Между 41,4% и 50,8% от участниците показват предимно еднопосочни влияния между удовлетвореността от областта и удовлетвореността от живота. Само 19,3% до 25,9% показват двупосочни ефекти.

Това показва, че средните стойности за населението често крият лични истории. Щастието, разкрива проучването, се оформя от уникални конфигурации от черти на характера и преживявания. Дори двама души с подобни доходи или удовлетвореност от работата могат да отчитат напълно различни нива на щастие.

Данните също така разкриват, че общото удовлетворение на някои хора не е ясно свързано с нито една от измерените области. Тези хора може да изпитват удовлетворение, повлияно от по-широки структурни сили или единични житейски събития, които не са били отразени в проучванията.

Последици за терапията

Ако целта е да се подобри щастието на колкото се може повече хора, това изследване изпраща силно послание. Универсалните стратегии не работят. Подобряването на здравеопазването, жилищното настаняване или доходите може да е от полза за някои хора, но не за всички.

По същия начин, програмите за осъзнатост или инициативите, базирани на терапия, може да не са от полза за хора, чието щастие зависи повече от външни условия.

Важно е да се отбележи, че най-ефективните политики да тези, които са съобразени със самия индивид.

Тази перспектива подтиква правителствата, организациите и специалистите по психично здраве да променят подхода си. Вместо да се стремят към универсална рецепта за щастие, те трябва да се стремят да разберат разнообразните съставки, от които хората черпят, за да се чувстват удовлетворени.

Това може не само да подобри живота, но и да направи обществените усилия по-ефективни и смислени. Нещата всъщност се допълват взаимно на лично ниво.

Индивидуални нужди и различия

Идеята за персонализирано щастие, макар и обещаваща, е трудна за осъществяване. Проучването показва ясни индивидуални модели, но разграничаването им от случайните вариации не е лесно.

Бек и нейните колеги предполагат, че бъдещите изследвания се нуждаят от по-прецизни и иновативни методи за улавяне на тези фини тенденции.

Това проучване полага основите за по-човешки ориентиран поглед върху щастието. Вместо да приема, че щастието е нещо, което всички измерваме по един и същи начин, то стимулира по-дълбоко уважение към индивидуалните истории, различия и нужди.

Не всеки начин е подходящ за всички

Това изследване ни кани да преосмислим всичко, което сме си мислили, че знаем за щастието. То не е крайна точка с един-единствен път. За някои то се крие в общността или стабилността. За други може да дойде отвътре – чрез цел, мир или личностно израстване.

Науката е ясна: щастието е лично. За да го разберем, трябва да се вслушваме по-внимателно, не само в числата, но и в хората, които стоят зад тях.

Справка: Beck, E.D., Cheung, F., Thapa, S. et al. Towards a personalized happiness approach to capturing change in satisfaction. Nat Hum Behav (2025). https://doi.org/10.1038/s41562-025-02171-z 

Източник: Where does happiness come from? It depends on who you are, Sanjana Gajbhiye, Earth.com

Още по темата

12/03/2024

Човекът

Щастието е навик, който може да бъде усвоен

31/01/2024

Човекът

5 стратегии за постигане на щастие от арсенала на стоиците

09/10/2023

Човекът

Обширен анализ на 152 държави разкрива обществените фактори, определящи щастието

31/12/2022

Човекът

Славой Жижек: Защо ти е щастие, ако може да живееш интересно?