Стоиците предлагат прости практики, които могат да доведат до добър социален живот и удовлетворение, с по-малко отрицателни емоции.
Странно успокояващо е да разберем, че хора от коренно различни времеви и пространствени координати са се опитвали да разгадаят една и съща загадка: Какво прави живота щастлив? Още по-удивително е колко много от тяхната мъдрост е приложима и днес.
Да вземем например стоиците (време: III в. пр. н. е.; място: Древна Гърция).
От акцента им върху култивирането на добродетели като път към щастлив живот до признанието им, че всичко зависи от начина, по който хората реагират на събитията (а не от самите събития) - отзвукът от стоическата философия продължава да звучи в съвременната психология.
"Стоиците са били най-добрите психолози на Западния свят", заявява почетният професор по философия в Държавния университет "Райт" Уилям Ървайн (William Irvine). "Векове по-късно психологията осъзнава колко ефективни са били техните стратегии."
Уилям Ървайн е философ стоик от XXI век. Той предлага съзнателно да приемем "философията на живота". И вместо да прекарваме времето си в мислене как да подобрим аспекти от живота си - например да отслабнем, стоиците се интересуват от това как да подобрят самия си живот. За тази цел те предлагам следната програма от две стъпки:
Стъпка 1: Разберете какво в живота си струва да имате.
Стъпка 2: Създайте ефективна стратегия за постигане на това нещо.
Ако човек се нуждае от напътствия в това благородно търсене, стоиците предлагат някои отговори, които може би си струва да бъдат разгледани. От една страна, те са обмисляли много добре изграждането на добър живот.
Освен това философията на стоиците има "ниска начална цена". За разлика от други практики, които изискват потапяне в тях за цял живот, стоиците предлагат прости практики за подобряване на живота, които могат да бъдат усвоени за минути.
Предлагаме ви пет психологически инструмента от инструментариума на стоиците за постигане на щастлив живот, които Ирвин е подбрал.
1. Отрицателна визуализация за благодарност
За няколко секунди си позволете да размишлявате как точно в този момент нещата биха могли да бъдат по-лоши.
Може да страдате от зъбобол. Приятелите ви биха могли да ви изоставят. Компютърът ви може да се повреди и да изтрие работата ви. В един миг крайъгълните камъни на радостта и смисъла в живота ви (здравето, взаимоотношенията, постиженията) могат да се провалят по безкрайно много начини. Колкото и мрачно да звучи, стоиците са използвали негативната визуализация, за да си вдъхнат дълбока благодарност за живота, който са имали. Според Ървайн тази практика има потенциала да ни "превърне в личности, които се радват, че са живи". В края на краищата "фактът, че има толкова много лоши неща, които не ни се случват, сам по себе си е повод за празнуване".
2. Рамка за намаляване на негативните емоции
Точно както рамките могат да повлияят на начина, по който възприемаме картините, така и психологическите рамки, които налагаме около житейските събития, могат да повлияят на емоционалните ни реакции спрямо тях.
По думите на Марк Аврелий: "Ако сте разтревожени от нещо външно, болката не се дължи на самото нещо, а на вашата оценка за него; а тази оценка имате възможност да отмените във всеки един момент."
Следващия път, когато се сблъскате с предизвикателство, Ървайн предлага да експериментирате с различни рамки. Например дали събитието се дължи на нечия злонамереност или просто на некомпетентност? Можете ли да го видите с чувство за хумор? Или помислете как бихте се справили със събитието, ако го възприемете като поредната интересна история за вашата автобиография. Тази "рамка за разказване на истории", както я нарича Ървайн, е помагала на стоиците да не се поддават на негативните си реакции на неуспехите. Те са се справяли с тях спокойно, ефективно и, ако е възможно, с лекота, те са трансформирали неуспехите си в приятни истории за разказване.
3. "За последен път" - медитация за жизнеутвърждаване
За всичко, което правите - от миенето на зъбите до целувката с любимия - ще има последен път.
Този факт може да бъде както ужасно песимистичен, така и да бъде призив за събуждане, за да спрем да прохождаме в оставащите ни дни. Той може да изпълни срещите, които приемаме за даденост - със себе си, с другите и със света - с присъствие, връзка и ангажираност. Някой ден, казва Ървайн, може да погледнете назад към този момент, когато все още сте можели да събирате есенни листа и да се смеете с приятели, и да си помислите: "Само ако можех отново да живея в този прекрасен свят!" Осъзнайте, че живеете в този прекрасен свят точно сега! Освен това, както посочва Ървайн, бихте могли дори да се отклоните от пътя си и да получите шанс още един път да направите нещо. "Точно в този момент има още Х пъти, в които ще целунете човека, когото обичате. Но ако в резултат на прочитането на този текст отидете да го целунете, което иначе не бихте направили, ще увеличите този брой на Х+1. И има вероятност да ви е приятно да го направите!", пише Ървайн.
Кредит: Ради
4. Да станете ценител на всичко, за да постигнете наслада
Ценителят, пише Ървайн, е компетентният човек и той има възможност да изживява с повече удоволствие живота си.
Например ценителят на изкуството е човек, който се наслаждава и оценява тънкостите на изкуството и разпознава художниците и техните творби. Посещението на Музея на Ван Гог в Амстердам ще бъде различно (вероятно по-богато и по-приятно) преживяване за един познавач на изкуството, отколкото за турист, който иска само сувенир. Придобиването на знания за нещо променя начина, по който се отнасяме към него, и може "драматично да допринесе за по-доброто му възприятие", заявява Ървайн. Дори небето може да бъде видяно по нов начин, когато осъзнаем, че "в нашето кътче от Вселената синьото небе е аномалия ... и че за да намерите друго синьо небе в Слънчевата система, ще трябва да пътувате до Уран или Нептун". Опитайте се да станете ценител на възможно най-много неща - изкуство, музика, природа, храна, всичко. Защото, като станем познавачи на света, в който живеем, пише Ървайн, можем да се възползваме максимално от живота си и да осъзнаем, че живеем в "градината на удоволствията".
5. Медитация преди лягане - за самоосъзнаване
Стоиците, казва Ървайн, са обичали да размишляват върху недостатъците си и след това да предприемат стъпки за преодоляването им.
Те мислели за себе си като за художници, които работят с материал, който е много по-ценен от глината: самият живот. Докато "скулпторът има достъп до множество мраморни блокове, които да оформи, стоикът има само един живот, който да превърне в нещо красиво, а именно живота, който живее". За да си помогнат в това, стоиците наблюдавали собствения си живот. Вдъхновен от ритуала на Сенека за преглед на деня преди лягане, Ървайн предлага да отделим няколко минути преди лягане, за да помислим какво сме направили правилно и какво не през деня. Възползвали ли сме се от възможностите да бъдем добронамерени и любознателни? Позволихме ли си да се разстроим заради нещо незначително? Запазихме ли спокойствие пред лицето на неуспехите? Изпитвахме ли радост и удоволствие? Тази практика "да наблюдаваме как живеем живота си, докато живеем живота си" може да бъде много дълбока, посочва Ървайн. "Тя ни позволява да останем отговорни за грешките си в собствените си очи, да си простим, да се поучим и да продължим напред. И ако сме направили нещо, което би накарало Сенека да се гордее, да се поздравим."
Как биха реагирали древните стоици, ако ни посетят сега?
Ървайн предлага две възможности.
Първо, те биха се ужасили от социалните медии. Второ, като забележат, че въпреки всички наши постижения и притежания все още не сме много по-щастливи от предците си, биха казали: "Ние ви казахме!"
Уилям Ървайн е автор на седем книги, сред които "Ръководство за добър живот" (2008 г.).
Справка: Carolyn Schlam. What is an art connoisseur? Art Review City. June 22, 2021.
Източник: 5 Strategies for Flourishing From the Stoic Pharmacy, Marianna Pogosyan, Psychology Today
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари