Първо доказателство, че алоето е използвано при балсамиране за 2700-годишна мумия

Ваня Милева Последна промяна на 03 ноември 2026 в 00:00 57 0

Египетска мумия с погребални амулети в галерията

Кредит Gary Todd, public domain
Египетска мумия с погребални амулети в галерията "Древен Египет", Британски музей, Лондон.

Изследователи от университета в Марбург, Германия, откриват химически следи от алое в балсамиращ материал от египетска мумия. Молекулярните тестове никога преди не са потвърждавали наличието на алое при мумифициране.

Екипът публикува работата си в PNAS, комбинирайки химия, египтология и история на фармацията за проучване на 24 предмета от университетски и музейни колекции.

По-ранни проучвания са откривали иглолистни смоли, катрани, смола от шамфъстък, растителни масла, животински мазнини, пчелен восък и битум в балсамиращите смеси. Някои проби са съдържали и екзотични смоли като елеми и дамар. Никой обаче не е знаел кои растителни видове са избирали балсаматорите, как рецептите са се променяли през епохите и регионите или кои растения съответстват на веществата, посочени в египетските текстове.

Предметите са включвали части от тялото, остатъци от балсамиращи смеси, превръзки, два черепа и лекарства, продавани в Европа като Mumia vera aegyptiaca. Единият череп принадлежи към зоологическата колекция на Марбург, а радиовъглеродното датиране го поставя в 8-ми век пр.н.е., преди около 2700 години. Другата проба е продукт от Mumia vera от 18-ти век от аптека Льовен в Офенбах на Майн, която сега се съхранява в Музея на фармацията в Хайделберг. И двата вида са съдържали съединения, свързани с алое.

Средновековните писатели свързвали алоето с лекарството мумио, а учените дълго време са имали само догадки, основавайки се на библейски стихове като Йоан 19:39, защото истинските познания за египетското балсамиране са били по онова време изгубени. (Пояснение за връзката между мумио и Mumia vera aegyptiaca може да прочете под статията)

Таня Померенинг (Tanja Pommerening), която ръководи Института за история на фармацията и медицината в Марбург, казва, че новите данни сочат към по-стари корени на тази връзка.

Ароматите на древен Египет: проследяване на рецептите за балсамиране

В стари текстове думата алое е използвана за повече от един материал, включително агарова ароматна дървесина от дърветата Aquilaria. Съединенията, използвани при балсамирането съответстват на рода Aloe, а не на агаровото дърво. След това екипът препрочита египетските писания и се фокусира върху термина ꜥnḫ-jm.j от второто хилядолетие пр.н.е. Описанията му съответстват на алое или продукт от алое, но никой не е потвърдил съвпадението. Алое се появява само в два от 24-те предмета, така че данните не показват, че алоето е било стандартна практика. Балсаматорите може да са го използвали в определени периоди или места, или когАлое то запасите са позволявали.

Алое Вера. Кредит: PickPik (Public Domain Certification)

Химичните данни помагат и в работата на музейните детективи. Използвайки нецеленасочена метаболомика (изследване на метаболитите), заедно с компютърни и машинно-обучаващи се инструменти, екипът сравнява проби от музея в Хайделберг. Мумифицирана глава и отделно каталогизиран прах са показали поразително сходни молекулярни модели. Двата обекта може някога да са били заедно, въпреки че записи от колекциите не казват нищо за това. Много музейни експонати са загубили историите за произхода си, така че химическото сравнение би могло да помогне за възстановяването им.

Mumia vera aegyptiaca е било лекарство в Европа от късното Средновековие до ранния модерен период, приготвяно от мумийо или продавано като готов продукт. Химичният му състав варира значително, но няколко проби съдържат съединения от отлежала иглолистна смола. Екстракт от лекарствената колекция Wigand в Марбург осигурява умерена защита на култивираните клетки срещу увреждане от грипния вирус. Основното съединение, 7-оксодехидроабиетова киселина, не повтаря ефекта, така че активните съставки все още са неизвестни. Резултатите не показват, че лекарството е действало срещу грип при хора, въпреки че стари текстове го препоръчват за главоболие, кашлица, болки в гърлото и световъртеж.

След това групата иска да идентифицира още растителни съединения в балсамиращия материал и да провери дали алое се появява в други проби. От Института по фармацевтична биология и биотехнология казват, че дългосрочната цел е да се обединят писмени източници, древни предмети и анализ на природни продукти, за да се научи как тези материали са били произвеждани, използвани и предавани.

Справка: Berger, T., Naimi, A., Hardes, K., Sachße, C., Gericke, R., Marner, M., … Reher, R. (2026). New molecular and historical evidence on ancient Egyptian embalming. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America, 123(45), e2624362123. doi:10.1073/pnas.2624362123

Източник: 2,700-year-old mummy shows first molecular evidence that aloe was part of Egyptian embalming, Dario Radley, Marburg University

Мумио, Mummia, Mumia vera aegyptiaca. Каква е разликата?

Мумио (познато още като шилажит в аюрведическата медицина) е гъста, лепкава смолоподобна маса с тъмнокафяв до черен цвят, която се среща в скални пукнатини във високите азиатски планини - Алтай, Памир, Хималаите.
Думата Mummia (или Mumia) е просто научната, латинската транскрипция на същото понятие. Исторически терминът произлиза от персийската дума mūm (восък) и е използван в средновековната медицина за обозначаване на лечебни смоли, а по-късно и на специфичното планинско мумио.

Основни факти за веществото:

Мумиото е богато на фулвови киселини, хуминови киселини, аминокиселини, витамини и над 80 минерала и се използва в народната медицина като биостимулатор за заздравяване на кости при фрактури, за засилване на имунитета, при възпаления и за подобряване на общия тонус. Предлага се в аптеките с етикет, изписан както на кирилица (Мумио), така и на латиница (Mummia или Shilajit), под формата на таблетки, капсули, пречистена смола или алкохолни екстракти.

Естествен асфалт/битум от Мъртво море. Естествен асфалт/битум от Мъртво море. Кредит: Wikimedia Commons

Каква е връзката на мумиото с Mumia vera aegyptiaca?

Това е една от най-големите езикови грешки в историята на медицината. По същество обаче това са две напълно различни неща. Връзката между съвременното планинско мумио и Mumia vera aegyptiaca (истинска египетска мумия) се дължи на грешка в превода от средновековните лекари, която довежда до раждането на мрачен медицински феномен.

Както бе описано по-горе, в арабския свят и Персия думата "мумия" (mūmīya) се е използвала за обозначаване на специфичен вид природна черна, лепкава смола.

Древните египтяни те често използвали при балсамиралне на своите мъртви подобни черни смоли, битум, масла и восък, които с времето почернявали. Поради този черен цвят арабските пътешественици нарекли балсамираните тела в Египет с думата "мумии" (тела, напоени с мумио).

Когато европейските средновековни учени започнали да превеждат арабските медицински текстове на латински език, те допуснали фундаментална грешка: Вместо да преведат "mūmīya" като лечебна планинска смола (това, което днес продава в аптеките като мумио), те решили, че лекарството се прави от самите египетски мумии.

Така в Европа започва да се предлага като лекарство Mumia vera aegyptiaca - буквално "Истинска египетска мумия". От XII до XIX век европейските аптеки масово продавали стрит на прах материал от истински човешки останки (египетски мумии) като панацея за всякакви болести - главоболие, кашлица, тумори и фрактури.

Поради огромното търсене бързо се развил черен пазар с фалшификати - предприемциви мошеници изсушавали тела на екзекутирани затворници или прокажени, за да ги продават за "египетски прах". Известни фармацевтични компании (включително немската Merck) са продавали този продукт чак до началото на XX век.

Накратко:

Мумио (Mummia, Шилажит) е чисто растително-минерално вещество, абсолютно безопасно за консумация в пречистен вид, нямащо нищо общо с човешки останки. Mumia vera aegyptiaca е прах от египетски мумии, форма на медицински канибализъм. Любопитно е, че съвременни изследвания (от 2026 г.) на запазени аптекарски съдове с този прах откриват в него следи от антибактериални смоли и Aloe vera, което обяснява защо в миналото е имал известен лечебен ефект против вируси и възпаления.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !