В един репортаж за археологическо откритие - скални рисунки край село Богомолско, Калин Йорданов, доктор по история и археология, вижда, че това всъщност са творби на негов приятел, Веселин Митев, направени преди 20 години.
Модерното изкуство е заблудило археолозите от Регионалния исторически музей в Търговище - скалните рисунки са намерени близо до руините на древна крепост, обитавана от племената готи. Може би затова археологът Ангел Конаклиев решава, че картината на Веселин Митев представлява "готски жрец, който извършва ритуал, а в ръцете си държи горяща купа, символизираща прехода от езичеството към ранно християнство. Защото се рисуват езически рисунки, както е в момента тази с жертвената купа, следващата след нея вече изобразява храм – с кръста отгоре, с молещия се свещеник." "Хората, които са живели там, са притежавали един доста завиден интелект", заключава проф. Конаклиев.
На въпроса на какъв принцип са датирани, проф. Конаклиев отговаря: "Предвид наличието на крепостта и града там, къде се намират, на базата на материалите там. На базата на датировката на крепостта, мястото, на което са намерени".
Репортажа може да видите тук.
Голямата публичност, която придоби случая, не носи нищо добро за авторитета на археологическата гилдия, но известният археолог проф. Николай Овчаров, прочут с находките си в Перперикон, настоява, че рисунките са автентични и от времето на готите, защото на международен конгрес са пориели тази теза, според БТВ новините. Нещо повече, като изход в спора той предлага на пролет, двамата с колегата му проф. Казимир Попконстантинов да направят ескпертиза на рисунките и да решат - артефакт ли са или съвременно изкуство.
Истинският автор, Веселин Митев, е всъщност музикантът, около който се събират известните за ценителите формации с етно-ембиънт звучене "Исихия" и "Кайно Йесно Слонце".
Ето неговият разказ за създаването на скалните рисунки:
"Попаднах в Лунната долина край село Богомолско по международен младежки обмен за България и Германия "Изкуство в действие" преди 19 години. Бяхме повечето участници между 18 и 20 години и се занимавахме с по-модерно изкуство като инсталации, пърформанси и тяхното заснемане. Изключително интересен процес за млади хора.
Тези рисунки се появиха по време на моите разходки. Това е много красиво място, имало е манастири, скали, опасващи една река. И на едно доста трудно достъпно място направих тези рисунки като изобщо не съм вярвал, че нещо подобно може да се случи 20 години по-късно".
Това, което смущава Митев е отношението към изкуството - независимо дали е отпреди 20 или 2000 години, той не вярва, че една от рисунките е падната сама, "защото това са монолити - когато нарисуваш нещо, то си остава на мястото", а е "отрязана по леко брутален начин", за да бъде отнесена в музея в Търговище преди три години. А можеше да се остави и да се направи, например, екопътека да стига до там, според Митев.
"В този акт има нещо като младежко послание, игра със знаците. Човек е любопитен на тази възраст. За мен това е някакъв вид арт, и този арт трябва да бъде, ако така или иначе вече е откъснат, да бъде в музея за съвременно изкуство, за съвременни артисти, а не в археологическия музей".
За времето:
"Времето е абстрактно понятие - гледаме нещо на 20 години и гледаме - на две хиляди години, и изведнъж нещо става много ценно, защото е старо.
На следващият ден всички разбират, че то не е на 2000 години, а на 20 и то загубва ценността си, която притежава като един исторически артефакт и аз задавам въпроса - това не е ли някакво определение от хората кое е ценно и кое не е?
Времето ли го прави ценно? В крайна сметка подтикът към тези рисунки е много естествен - такъв, какъвто е бил преди хиляди години - човек иска да нарисува нещо, а камъкът като най-дълготраен вечен материал, каквото и да рисуваш върху него, то остава и преминава във "вечността".
Не съм целял по никакъв начин това. Никой не може да погледне в бъдещето 20 години напред и да направи нещо такова."
Тази гротеска стана от само себе си.
Тя стана нещо "глобално", защото си се замесени имената на двама професори и в крайна сметка се оказа, че преди няколко години, когато е намерен артефакта, въпросният професор, който го е намерил е във връзка с професор Овчаров и преди толкова години, са го коментирали".
Сега професор Овчаров направи изявление, че ще отиде да изследват рисунките и така нататък. Потулиха нещата. Все едно става въпрос за някакъв луд самозванец, който се прави на интересен, който иска да подкопае реномето на археолозите.
Това е толкова смешно.
Мене това изобщо не ме интересува, ама грам.
Мене други неща много повече ме интересуват. Това е минало, история. Аз съм използвал въпросната рисунка за корица на първия диск на "Кайно Йесно Слонце" преди доста години.
За музиката:
Ето минава време, а ние с тази банда продължаваме да свирим. Бих използвал момента да спомена, че на 30-ти март ще свири нашата група с кайно ясно солнце в София лайв клуб. Представяме нашият пореден път албум, един 10-годишен многопластов проект, в който в момента сме 9 човека с двама гост-музиканти. В същата вечер на 30 март подгряваме "Шабака", който е един мултинационален джаз проект от Лондон, който за първи път идва в България.
За знаците и символа в рисунките:
Аз бих направил такава аналогия със знаците - те могат да бъдат в музиката, на много други места. Нека да видим положителното нещо в цялата тази история. Затова не искам много да я свързам с тези наши професори. Това са някакви техни размишления. За мен това е музикант, махам тази мистификация и археологическа аура за жреца и казвам, че това е един прост човек, обикновен човек нарисуван там.
Той не държи свещеният огън в ръцете си, а държи Луната въображаемата луна на музиканта.
Да, това е творческо въображение. Въпреки че се използвани руните, които са знаци на северните народи, викинги и келти и това малко объркало тези хора. Но там има космически универсални знаци като Слънце, Луна, спирала. Има много артисти, които работят със символите все още на ниво картини дори и така нататък.
Камъкът ги е подвел.
Цялото това нещо отначало ми беше смешно и после за пореден път се убедих, че комедията граничи с трагедията. И от едната страна на нас ни е комично, от другата им е трагично. Но всяка вест и новина минава днеска за утре. Имам предвид, че утре никой няма да помни, може би само професорът ще помни.
За тази случка при мен идваха и други медии и акцентираха главно върху проблема с професора. Предполагам че и вие искате да направите същото. Просто апелирам, ако може малко по-интелигентно да се излезе от цялата ситуация, с малко по-красиви нюанси.
В това може да ни помогне музиката - аз съм музикант, свирех на гайда и цялата тази музика е заложена в тази рисунка и затова знаците можем да ги открием сега в музиката на много по-друго ниво, защото музиката пренася културата по някакъв начин, но в културния свят знаците вече са невидими.
Аз мисля че дори и погледнато откъм забавната му страна - сега е месец февруари, зимата, всички се посмяхме и това е положителното. Смехът е здраве. Така че мога да завърша като кажа, че светът е оцелял защото се е смял.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари