Римските закони разкриват военната система зад битките с животни в древноримските амфитеатри

Ваня Милева Последна промяна на 08 септември 2026 в 00:00 42 0

Римските закони разкриват военната система зад битките с животни в древния амфитеатър

Кредит Wikimedia Commons

Амфитеатър Мерида, Испания. Стенопис, изобразяващ ловец или бестиарий, преследващ лъвица, от Националния музей на римското изкуство (MNAR)

В римските амфитеатри е имало не само гладиаторски битки. Преследването и убийството на животни, наречен "венации" (venationes), е привличал големи тълпи из цялата империя.

Ново проучване от Университета "Карлос III" в Мадрид (UC3M) разглежда законите и държавните системи, стоящи зад тези представления. Изследването се фокусира върху две имперски конституции от късната античност, запазени в Теодосиевия кодекс и по-късно включени в Юстинианския кодекс.

Законите показват редки доказателства за това как чиновниците са управлявали залавянето, транспортирането и безопасността на дивите животни. От тях може да се разбере и ще е имало някакъв държавен контрол върху лова на лъвове, тъй като големите котки са станали по-редки.

Роза Мария Кареньо Санчес (Rosa María Carreño Sánchez), изследовател в Института за класически изследвания Lucio Anneo Séneca на UC3M, е проучила правните документи. Работата ѝ е публикувана в Revista General de Derecho Romano.

Законите показват, че императорът е имал изключителен контрол над лъвовете по време на период, когато големите котки са станали рядкост. Такъв контрол е помогнал за осигуряването на животни за императорските представления, като същевременно е ограничил частния достъп до тях.

Римската армия играе важна роля в процеса. Специални групи проследяват, залавят и охраняват диви животни близо до границите на империята.

Тези задължения създават голяма мрежа от работници и чиновници. След това животните трябва да пътуват на дълги разстояния до Рим или императорските колекции от животни.

Гладиатор мурмило се бори с берберски лъв в Колизеума в Рим по време на "damnatio ad bestias" - брутална форма на смъртно наказание в Рим, при която осъдените на смърт са били хвърляни в арена, за да бъдат убити от диви животниГладиатор мурмило се бори с берберски лъв в Колизеума в Рим по време на "damnatio ad bestias" - брутална форма на смъртно наказание в Рим, при която осъдените на смърт са били хвърляни в арена, за да бъдат убити от диви животни. Кредит: Wikimedia Commons

Местните общности често е трябвало да покриват разходите за транспорт. Провинциите осигурявали хора и ресурси за преместването на животните, което представлявало тежко бреме на местните бюджети. .

Системата е създавала и възможности за мошеничества. Чиновниците можели да забавят доставките, причинявайки финансови загуби за градовете. Подобни забавяния са били и начин за злоупотреба като пренасочване на животни към частни представления.

Имперските власти реагирали със строги наказания. Военните командири, които не изпълняват задълженията си, са били изправени пред големи глоби, плащани в злато.

Проучването показва до каква степен държавното планиране е стояло зад спектакъл, често видим само вътре на арената. Римското право фиксира работата, необходима преди животните да стигнат до амфитеатъра.

Венациите са се разпространили из цялата Римска империя, включително в Испания. Амфитеатърът в Италика, близо до днешния Сантипонсе в Севиля, е един важен пример. Огромната арена се е нарежда сред най-големите в римския свят. Самата Италика е имала население само около 8000 души, но въпреки това в амфитеатъра ѝ са се провеждали големи публични представления, включително лов на животни.

Зрелищата с животни продължават векове, дори когато гладиаторските боеве западат. Неодобрението на християнската общност и високата цена на гладиаторските игри спомагат за упадъка на традиционните бойни представления.

Венациите поенат по друг път. Дългото им оцеляване отразява силното място на лова на животни в римския обществен живот и имперската власт.

Двата закона, разгледани в изследването, дават предства за системата, организираща тези зрелища. Те показват как улавянето и транспортирането на животни са станали част от по-широкия механизъм на римската държава.

Справка: De venatione ferarum (cth. 15.11): Legal aspects of capture and transportation of exotic animals for public spectacles, Revista General de Derecho Romano (2026). dialnet.unirioja.es/servlet/ar … culo?codigo=10819077

Източник: Roman laws expose the hidden system behind Rome’s amphitheater animal hunts, Archaeology News

    Най-важното
    Всички новини