В римските амфитеатри е имало не само гладиаторски битки. Преследването и убийството на животни, наречен "венации" (venationes), е привличал големи тълпи из цялата империя.
Ново проучване от Университета "Карлос III" в Мадрид (UC3M) разглежда законите и държавните системи, стоящи зад тези представления. Изследването се фокусира върху две имперски конституции от късната античност, запазени в Теодосиевия кодекс и по-късно включени в Юстинианския кодекс.
Законите показват редки доказателства за това как чиновниците са управлявали залавянето, транспортирането и безопасността на дивите животни. От тях може да се разбере и ще е имало някакъв държавен контрол върху лова на лъвове, тъй като големите котки са станали по-редки.
Роза Мария Кареньо Санчес (Rosa María Carreño Sánchez), изследовател в Института за класически изследвания Lucio Anneo Séneca на UC3M, е проучила правните документи. Работата ѝ е публикувана в Revista General de Derecho Romano.
Законите показват, че императорът е имал изключителен контрол над лъвовете по време на период, когато големите котки са станали рядкост. Такъв контрол е помогнал за осигуряването на животни за императорските представления, като същевременно е ограничил частния достъп до тях.
Римската армия играе важна роля в процеса. Специални групи проследяват, залавят и охраняват диви животни близо до границите на империята.
Тези задължения създават голяма мрежа от работници и чиновници. След това животните трябва да пътуват на дълги разстояния до Рим или императорските колекции от животни.
Гладиатор мурмило се бори с берберски лъв в Колизеума в Рим по време на "damnatio ad bestias" - брутална форма на смъртно наказание в Рим, при която осъдените на смърт са били хвърляни в арена, за да бъдат убити от диви животни. Кредит: Wikimedia Commons
Местните общности често е трябвало да покриват разходите за транспорт. Провинциите осигурявали хора и ресурси за преместването на животните, което представлявало тежко бреме на местните бюджети. .
Системата е създавала и възможности за мошеничества. Чиновниците можели да забавят доставките, причинявайки финансови загуби за градовете. Подобни забавяния са били и начин за злоупотреба като пренасочване на животни към частни представления.
Имперските власти реагирали със строги наказания. Военните командири, които не изпълняват задълженията си, са били изправени пред големи глоби, плащани в злато.
Проучването показва до каква степен държавното планиране е стояло зад спектакъл, често видим само вътре на арената. Римското право фиксира работата, необходима преди животните да стигнат до амфитеатъра.
Венациите са се разпространили из цялата Римска империя, включително в Испания. Амфитеатърът в Италика, близо до днешния Сантипонсе в Севиля, е един важен пример. Огромната арена се е нарежда сред най-големите в римския свят. Самата Италика е имала население само около 8000 души, но въпреки това в амфитеатъра ѝ са се провеждали големи публични представления, включително лов на животни.
Зрелищата с животни продължават векове, дори когато гладиаторските боеве западат. Неодобрението на християнската общност и високата цена на гладиаторските игри спомагат за упадъка на традиционните бойни представления.
Венациите поенат по друг път. Дългото им оцеляване отразява силното място на лова на животни в римския обществен живот и имперската власт.
Двата закона, разгледани в изследването, дават предства за системата, организираща тези зрелища. Те показват как улавянето и транспортирането на животни са станали част от по-широкия механизъм на римската държава.
Справка: De venatione ferarum (cth. 15.11): Legal aspects of capture and transportation of exotic animals for public spectacles, Revista General de Derecho Romano (2026). dialnet.unirioja.es/servlet/ar … culo?codigo=10819077
Източник: Roman laws expose the hidden system behind Rome’s amphitheater animal hunts, Archaeology News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция