Наистина ли римляните са се сражавали с носорози в Колизеума?

Историк обяснява истината за бойните сцени в „Гладиатор II“

Александър Пенов Последна промяна на 30 септември 2024 в 11:33 2139 0

гладиаторска битка с носорог

Кредит Скрийншот от трейлъра на филма

Имало ли е гладиаторски битки с носорози?

В трейлъра на дългоочакваното продължение на „Гладиатор“ (2000 г.) на Ридли Скот нов гладиатор (изигран от Пол Мескал) отива да се бие в „най-големия храм, който Рим някога е строил – Колизеума“.

Той се сблъсква с морска битка, безскрупулен организатор на гладиаторски игри (Дензъл Уошингтън) и бягащ носорог.

Но колко от тези неща наистина са се случвали по римско време?

Както винаги при филми, базирани на миналото, педантичните историци ще се впуснат да оценяват степента на кинематографична измислица и историческа грешка. Така е и с предстоящия „Гладиатор II“.

Имало ли е битки на гладиаторите с носорози?

Едно нещо, което със сигурност не се е случвало, е воин, качен на носорог (дори и некомпютърно генериран), да атакува група гладиатори. Въпреки това има данни за носорог по време на откриването на Колизеума през 80 г. пр. н. е. Той обаче не се е сражавал с хора, а с бик, мечка, бивол, бизон, лъв и два вола. Другите редки споменавания на носорози в Рим са на такива в менажерии, за да им се удивляват като на екзотични същества.

Интересът на римляните към чужди диви животни е в основата на първите зрелища, които започват през 275 г. пр.н.е. с изложба на пленени бойни слонове. Подобни ненасилствени демонстрации на животни продължават и през императорската епоха, но през 186 г. пр.н.е. се провежда първият инсцениран лов на животни (venatio), в който участват лъвове и леопарди, а през 169 г. пр.н.е. ловът на животни става официална част от републиканските държавни празници.

Мозайка от V в., изобразяваща двама гладиатори, които се бият с тигър.Мозайка от V в., изобразяваща двама гладиатори, които се бият с тигър.

По-късно, по времето на императорите, събирането и транспортирането на животни, особено необичайни и чужди, за да бъдат показвани, но по-често убивани, демонстрира имперската власт, териториалния контрол и необятността на империята. Хиляди животни са били докарвани от Африка и други места на римските арени, за да бъдат заклани за развлечение, а месото от мъртвите животни е било раздавано на зрителите (било е по-лесно, отколкото да се изхвърлят трупове).

Тези, които се сражавали с животните, не били гладиатори, а специално обучени ловци (venatores), въоръжени с копия. Ловът на животни надминава гладиаторските битки като източник на забавление за зрителите, но с намаляването на размера на империята и на императорските средства все повече се разчита на отглежданите в домашни условия „диви“ животни.

Имало ли е морски битки в Колизеума?

По-голямо доверие от историческа гледна точка може да се има на инсценираната във филма морска битка (naumachia) в наводнения Колизеум. Подобни спектакли са били скъпи за организиране и са били запазени за специални случаи.

Първите сведения са от времето на император Август през 2 г. пр.н.е. Морската битка се е провеждала на изкуствено езеро и е включвала 30 големи кораба с около 3000 пехотинци и неуточнен брой гребци. От участниците в морската битка, обикновено осъдени престъпници или военнопленници, се очаквало да се убият взаимно или да се удавят, но демонстрирането на бойни способности и смелост можело да им донесе помилване.

Най-грандиозното морско сражение е организирано от император Клавдий на езерото Фуцин - спектакъл, в който участват 100 кораба и около 19 000 морски пехотинци и гребци. Според свидетелствата именно на това събитие бойците са казали: „Здравей, императоре, тези, които ще умрат, те поздравяват!“ (Ave Imperator, morituri te salutant), погрешно приписвано на гладиаторите в толкова много филми.

Картината "Наумахия" на Улпиано Чека, която показва морска битка в КолизеумаКартината "Наумахия" на Улпиано Чека, която показва морска битка в Колизеума. Кредит:  Museo Ulpiano Checa

Литературни източници (на които невинаги може да се вярва в древността, тъй като често са писани доста след предполагаемите събития) твърдят, че Колизеумът е бил наводнен за морска битка при откриването му. След известен дебат историците вече приемат, че инженерните механизми са били налице, така че поне в ранните си дни в Колизеума е можело да се проведе морска битка.

Наистина ли сваленият палец означава смърт за гладиатора?

В „Гладиатор II“ се вижда и погрешно тълкуваният знак с вдигнат палец за пощада на победен гладиатор, който е поискал милост, или обратното - палец надолу от онези, които са искали той да умре.

Арената е било голямо и шумно място и често са се използвали сигнали с ръце като средство за комуникация. Всъщност, вместо устно да поиска милост, победеният воин вдигал показалеца на дясната си ръка или дори самата ръка, което било признато за молба за милост.

Когато тълпата е искала смъртта на някой боец, тя е показвала това с pollice verso, буквално обърнат палец, без да се посочва посоката. Когато ръката се размахвала, знакът показвал, че гърлото на гладиатора трябва да бъде прерязано от победителя. Онези, които искали да спасят победения, но смел боец, давали знака pollice compresso - свит палец, но често скрит от погледа, за да не предизвика объркване.

Картината "Pollice Verso" на Жан-Леон ЖеромКартината "Pollice Verso" на Жан-Леон Жером

Гладиаторите са били ценна собственост. Организаторите, които са плащали такса за наемането им (обикновено 10-20% от стойността им), за да се бият, не са искали да поемат цялата стойност, искана им като компенсация в случай на смърт. Особено след като публиката има избор по въпроса.

В много случаи гладиаторските битки се организират, за да се спечели благоразположението на народа, т.е. зрителите, така че да се действа против техните желания би било неразумно.

Спорно е обаче дали този, който е взимал решенията, се е съобразявал с мнението на тълпата.

Идеята, че така е било, изглежда се е утвърдила около 1872 г., когато е станала популярна една картина на френския художник Жан-Леон Жером (горе). На нея той изобразява весталки, които дават страшния знак. Въпреки че е озаглавена "Pollice Verso", тя започва да се нарича условно „картината с палците надолу“.

Източник: Did Romans battle rhinos in the Colosseum? A historian explains the truth behind the fight scenes in Ridley Scott’s Gladiator IIWray Vamplew, livescience.com

The Conversation

Тази редактирана статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !