Какво е било древноримското вино? Било е ароматно и с оранжев цвят

Тайните на виното на древните римляни се разкриват от съвременната наука

Ваня Милева Последна промяна на 07 март 2024 в 00:00 3059 0

Римско изкуство: жена, облегната на мека възглавница и държаща бокал в дясната си ръка.

Кредит Antakya Archaeology Museum Bios and Tryphe mosaic

Римско изкуство: жена, облегната на мека възглавница и държаща бокал в дясната си ръка.

Древните римляни са имали дълбока връзка с виното. За тях то не е било просто напитка, а съществена част от ежедневието им, заедно с хляба и водата. Но тъй като е нетраен ресурс, ние знаем изключително малко за това как римляните са правили любимата си напитка, да не говорим как е изглеждала или имала вкус.

Изкушаващо е да решим, че древноримското вино не е било нещо особено.

Но неотдавнашни находки от традиционни римски глинени съдове, използвани както за ферментация, така и за съхранение на вино в древността, показват, че римското вино е било много по-интересно, отколкото се смяташе досега.

Според изследователите, участващи в това ново проучване, римското вино може да се опише като много ароматно - с аромати на "препечен хляб, ябълки, печени орехи и къри".

Капсула на времето на лозарството

Винарските изби dolia defossa на (a) Regio II Insula 5 (Помпей) и (b) Villa Regina (Boscoreale) и (c) Tortoreto Muracche (Абруцо). Кредит: Antiquity.

Димитри Ван Лимберген (Dimitri Van Limbergen) от Университета в Гент и Паулина Комар (Paulina Komar) от Университета във Варшава, и двамата археолози и експерти по древни селскостопански практики, се фокусират върху древния долиум - римския еквивалент на днешните бъчви за вино. Тези глинени съдове не са просто контейнери, а играят решаваща роля във ферментацията, стареенето и ароматизирането на виното.

Анализът на тези вековни долиуми разкрива, че римското вино вероятно е било далеч от сортовете, с които сме свикнали днес. Представете си напитка, която изтръпва небцето с лека пикантност, носи топлината на препечен хляб и завършва с аромат на ядки, подобен на орех.

Но как един измамно прост прекалено голям глинен съд се вписва във всичко това?

Археолозите получават някои ориентири след изследване на квеврите, традиционни съдове, използвани за вино в Грузия, в Кавказ.

Римски долиуми от Ostia Antica. Кредит: Wikimedia Commons  Квеври от Диди гора. Квеврито от неолита има капацитет от приблизително 100 литра, а формата му, с широко тяло и тясна основа, наподобява тази на съвременното квеври. Кредит: Wikimedia Commons
Римски долиуми от Ostia Antica. Кредит: Wikimedia Commons

Подобно на квеврите, римските долиуми са били заровени под земята за оптимална ферментация при условия на постоянна температура, влажност и pH. Само капакът им е бил над земята. Основата на съда е била тясна, позволявайки на твърдото грозде да се събира и отделя на дъното. При тези условия дрождите са по-активни. Освен това порестите стени на долиума контролират окисляването.

Що се отнася до вкуса и аромата, условията на ферментация и съхранение биха направили римското вино уникално. Глината прави виното много сухо, каквото са предпочитали римляните от онова време, пишат изследователите. Може би най-интересното е, че римското вино не е било "червено" или "бяло", както обикновено го разделяме днес. Вместо това е имало поразителен оранжев цвят.

Просто, но гениално

"Винопроизводството в кверви и долиуми е едновременно изключително лесно и гениален начин за производство на вино", коментира Ван Лимберген пред Newsweek. "Големите винарски изби, пълни с долиуми, са инвестиции от вид, който може да се случи само при икономически благоприятни обстоятелства, и тяхното присъствие свидетелства за икономическия просперитет в римския свят в къснорепубликанските и ранните имперски времена."

"В същото време много домакинства са можели да си позволят един долиум и винопроизводството вероятно е било част от ежедневието на много семейства. Това превръща виното в продукт, консумиран в широк социален мащаб  точно както много домакинства днес в Грузия правят собствено вино и го държат до себе си кухнята или в мазето вътре в квеври, доста подобно като в Древен Рим."

Няколко други интересни факти за римското вино:

  • Древните римляни харесвали виното, но избягвали бирата.
  • Симпозиумите или конвивиумите са били социални събития, на които елитните римляни са пиели вино, смесено с вода от декорирани съдове.
  • Древните римляни, които са имали малко подсладители освен меда, добавяли сладка форма на олово, известна като сапа (оловен ацетат), към виното и храната си. 
  • Римляните са произвеждали оловния подсладител като са варили нефилтриран гроздов сок в оловни съдове, за да произведат редуциран захарен сироп, наречен дефрутум, концентриран отново в сапа
  • Сапата съдържа нива на олово 200 пъти по-високи от настоящите норми, което представлява риск от хронично отравяне с олово.
  • Съвременните тестове на древни рецепти за сапа откриват концентрации на олово от 240-1000 милиграма на литър.
  • Отравянето с олово може да причини сериозни здравословни проблеми, включително деменция, безплодие, когнитивни затруднения и органна недостатъчност.
  • Римляните също са използвали и оловни тръби, излагайки се допълнително на риск пот отравяне. (вж "Инженерното чудо - римският водопровод - е донасял и отрова")

Справка: Van Limbergen D, Komar P. Making wine in earthenware vessels: a comparative approach to Roman vinification. Antiquity. 2024;98(397):85-101. doi:10.15184/aqy.2023.193

Източник: 

What did Roman wine taste like? It was ‘spicy’ and had an orange color, zmescience

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !