Изследователи са открили поразителни паралели между стара теория на Зигмунд Фройд и съвременната невронаука, която предполага, че постоянните предвиждания на мозъка оформят начина, по който възприемаме реалността. Констатациите биха могли да помогнат да се обясни защо е толкова трудно да се избавим от вредните модели на мислене и да предложат нови прозрения за лечението на психични разстройства.
Ами ако човешкият мозък работи по начини, които Зигмунд Фройд е започнал да описва преди повече от 130 години? Нов научен анализ показва, че някои от неговите идеи за ума споделят изненадващи сходства с една от най-влиятелните теории в съвременната невронаука.
Публикувана в научното списание Entropy, статията изследва връзките между оригиналните теории на Фройд, по-късните развития в психоанализата и съвременния подход към изследването на мозъка, наречен парадигмата на предсказанието.
Този подход описва мозъка като машина за предсказване. Вместо просто да реагира на информацията от външния свят, мозъкът постоянно предвижда какво ще се случи по-нататък. След това той сравнява тези очаквания с постъпващата информация от сетивата и работи за намаляване на всички разлики между това, което е предвидил, и това, което действително се е случило.
Учените смятат, че този непрекъснат процес играе централна роля в това как хората възприемат заобикалящата ги среда, вземат решения, държат се и регулират емоциите си.
Изследователите Ерик Щенике (Erik Stänicke), Бендик Ховет (Bendik Hovet) и Лине Индревол Щенике (Line Indrevoll Stänicke), заедно с колегите им, твърдят, че това съвременно разбиране за мозъчната функция има важни паралели с идеите, които психоаналитиците развиват повече от век.
"В продължение на повече от 130 години психоанализата е развивала психологически теории за това как се случват предсказанията на субективно ниво, които когнитивната невропсихология сега изучава на физиологично ниво."
Как идеите на Фройд се свързват с предсказващия мозък
Въпреки че невронауката и психоанализата подхождат към ума по различен начин, изследователите предполагат, че и двете може да описват свързани процеси.
Невронауката изследва физическите механизми на възникването на мислите и поведението, често използвайки математически модели, за да обяснят как мозъкът обработва информацията. Психоанализата, която произлиза от работата на Фройд, се фокусира повече върху несъзнателните психически процеси, емоционалните преживявания и начините, по които миналите връзки влияят на настоящото поведение.
С други думи, едната област изследва какво се случва вътре в мозъка, докато другата изследва как тези процеси се преживяват от индивида.
Особено интересна е връзката между психоаналитичната концепция за проекция и невронаучната концепция за предсказване.
В психоанализата проекцията включва приписване на чувства, намерения или качества на някой друг. Изследователите предполагат, че това наподобява начина, по който мозъкът използва предварителните очаквания, за да интерпретира нови преживявания.
"Когато приписваме качества, намерения или чувства на други хора, мозъкът ни оформя нашия опит за света в съответствие с установените очаквания", отбелязва Щенике.
Например, някой, който многократно е преживявал отхвърляне, може да стане особено чувствителен към признаци, че други хора го отхвърлят. Дори двусмислена забележка или изражение на лицето може да се тълкува негативно, защото миналите преживявания са оформили очакванията на човека.
С течение на времето тези очаквания могат да повлияят на начина, по който човек подхожда към непознати ситуации и формира нови взаимоотношения.
"Това съответства на невронаучното разграничение между промяната на собствените предвиждания, перцептивното (свързано с възприемането) заключение, и опита да се приспособи светът към тях, а именно активното заключение."
Перцептивният извод се отнася до начина, по който мозъкът интерпретира сензорната информация и актуализира очакванията си в отговор. Активният извод, за разлика от него, включва предприемане на действия, които помагат за привеждане на преживяванията в съответствие с прогнозите или за намаляване на несигурността.
Заедно тези концепции помагат да се обясни защо хората не винаги възприемат света такъв, какъвто е обективно. Техните очаквания могат да повлияят на това, което забелязват, на интерпретацията им на събитията и на реакцията им на тях.
Защо мозъкът се придържа към негативните очаквания
Изследователите смятат, че сходствата между идеите на Фройд и съвременната невронаука биха могли да предложат ценна информация за психичните разстройства, особено тези, които включват дълбоко установени модели на мислене и поведение.
И двата подхода изобразяват ума като постоянно търсещ стабилност и предвидимост. Тази тенденция е свързана с хомеостазата, процесът, чрез който системата поддържа относително стабилно вътрешно състояние.
В предсказващия модел на мозъка, намаляването на несигурността е важна част от поддържането на тази стабилност. Мозъкът разчита на познати затвърдени очаквания, за да направи света по-лесен за разбиране, дори когато тези очаквания са неточни или вече не са полезни.
"Психоаналитиците говорят за склонността на ума да пресъздава познати модели на взаимоотношения, дори когато те са лошо адаптирани", разказва Щенике.
Това би могло да помогне да се обясни защо хората понякога повтарят вредни патерни (модели) във взаимоотношенията си или продължават да интерпретират негативно ситуациите, въпреки доказателствата, които оспорват техните предположения.
"Устойчивите и персистиращи (повтарящи се) симптоми, като параноични идеи или вътрешен критичен глас, може да са стабилни, но не много гъвкави модели за прогнозиране", посочва Щенике.
"Например може да има хора, които автоматично очакват критика, отхвърляне или враждебност от другите и следователно интерпретират ситуациите през този филтър, въпреки че реалността не ги потвърждава."
Такива очаквания могат да се вкоренят дълбоко, защото правят преживяванията да изглеждат познати и предсказуеми. Дори когато получената интерпретация е изкривена, поддържането на установен ментален модел може да се усеща по-несигурен от промяната му.
Според Щенике това предлага възможно обяснение защо някои психологически симптоми могат да продължат с години и защо промяната на дългогодишни модели на мислене и поведение често изисква значително време.
Връзката е особено интересна, защото предполага, че някои проблеми с психичното здраве може да включват нещо повече от съзнателно поддържани убеждения. Те могат също така да отразяват дълбоко затвърдени очаквания, които автоматично оформят емоционалните реакции и взаимодействията с другите.
Как психотерапията може да помогне за промяна на дълбоко вкоренени модели
Изследователите също така подчертават важна разлика между това, в което хората съзнателно вярват, и това, което са научили чрез опит.
"Освен това, и двата модела ни дават представа как някои от нашите очаквания за околния свят се вкореняват не само на когнитивно ниво, но и в процедурната памет, проявявайки се в определени начини за изграждане на взаимоотношенията със света", отбелязва той.
Процедурната памет е вид дългосрочна памет, свързана с усвоените навици и умения. Тя позволява на хората да извършват познати действия, без съзнателно да обмислят всяка стъпка.
Кредит: (CC BY-NC 2.0) Flickr user michaelclesle)
В контекста на взаимоотношенията, изследователите предполагат, че сходен механизъм на обучение може да помогне да се обясни защо определени емоционални реакции и модели на взаимодействие стават автоматични.
Например човекът може рационално да разбира, че другите хора не са непременно враждебни или критични, но въпреки това инстинктивно реагира така, сякаш отхвърлянето е неизбежно.
Тези очаквания не са просто мисли, които могат да бъдат променени чрез логически разсъждения. Те могат да са дълбоко вкоренени в привичните начини за реагиране на хората и изграждането на отношенията.
Това разграничение помага да се обясни защо психотерапията понякога трябва да се занимава с лични взаимоотношения и емоционални преживявания, а не да се ограничава само до анализ на осъзнатите мисли.
"Именно затова психотерапията понякога трябва да работи с взаимоотношения. Например новият опит, възникващ в процеса на взаимодействие между терапевт и пациент, може постепенно да спомогне за промяна на установени модели на взаимоотношения."
Благодарение на повтарящи се преживявания, които оспорват познатите очаквания, пациентите могат постепенно да развият различни начини за интерпретиране на ситуации и взаимодействия с други хора.
Съчетаването на психоанализата и невронауката на Фройд
Изследователите твърдят, че свързването на психоанализата със съвременната предсказваща теория на мозъка би могло да бъде от полза и за двете области.
Невронауката може да осигури биологичната основа за разбиране на процесите, които психоаналитиците отдавна описват чрез субективен опит. В същото време психоаналитичните теории могат да предложат по-подробни обяснения за това как очакванията се преживяват емоционално, интерпретират се на личностно ниво и се проявяват в отношенията с други хора.
Показаните сходства не установяват, че по-широко погледнато теориите на Фройд са правилни. По-скоро, те предполагат, че две много различни традиции в изучаването на ума могат да предложат взаимно допълващи се подходи за разбиране на едни и същи психологически процеси.
Изучавайки както на физическите механизми на мозъка, така и на вътрешния опит на индивида, изследователите се надяват да развият по-пълно разбиране за човешкото поведение и психично здраве.
"Съчетаването на тези две области може да отвори врати за по-цялостна психология, в която са включени както неврологичните механизми, така и субективното преживяване. По този начин можем да разберем субективността по по-научен начин."
Справка: Erik Stänicke, Bendik Sparre Hovet, Line Indrevoll Stänicke. Freud’s Model of the Mind Within a Predictive Processing Neuroscientific Paradigm. Entropy, 2026; 28 (3): 318 DOI: 10.3390/e28030318
Източник: Modern neuroscience is rediscovering a surprising idea freud had 130 years ago, ScienceDaily
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Европа е обявена за родно място на прилепите
1000-годишен амулет, открит в Русия, съчетава християнски светец с Горгона Медуза
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие