Изследователи са открили ръкописни писма, съдебни документи и доклад на съдебен лекар, свързани с неразкритото убийство на средновековен свещеник, случило се преди почти 700 години. Публикувано на 5 юни в журнала Criminal Law Forum, разследването се основава на директни архивни доказателства от Кеймбриджкия университет, които помагат да се попълнят празнините в един голям скандал, свързан с истинско престъпление, който и днес би бил на първите страници на вестниците. Но въпреки огромното количество свидетелства от първа ръка, организаторите на убийството никога не са били изправени пред правосъдието.
"Планираното и хладнокръвно" престъпление
В петък, 3 май 1337 г., англиканският свещеник Джон Форд започва разходката си по улица "Чийпсайд" в центъра на Лондон след вечерня (вечерна молитва) малко преди залез слънце. В един момент, познат на Форд духовник на име Хаскулф Невил се приближава до него, за да започне "приятен разговор". Когато двамата се приближават до катедралата "Сеинт Пол", четирима мъже нападат свещеника. Един от нападателите прерязва гърлото на Форд с 30-сантиметров кинжал, а други двама го намушкват в стомаха пред погледите на минувачите.
Жестокото престъпление не е било дързък грабеж или нападение с политически мотив. Вероятно е било предумишлено убийство, организирано от Ела Фицпейн, благородничка, лидер на лондонска престъпна група и вероятно любовница на Форд.
"Става дума за убийство, поръчано от водеща фигура на английската аристокрация. То е планирано и хладнокръвно, извършено от член на семейството и близки сътрудници, което предполага мотив за отмъщение", обяснява в изявление професорът по криминология от Кеймбриджския университет Мануел Айзнер (Manuel Eisner).
Мястото на убийството на Джон Форд на 3 май 1337 г. Кредит: Medieval Murder Maps / Institute of Criminology на Кеймбриджкия университет / Historic Towns Trust.
Дългогодишна вражда
За да разберем как такова брутално убийство може да се случи посред бял ден на оживена лондонска улица, е необходимо да се върнем поне пет години назад. През януари 1332 г. архиепископът на Кентърбъри изпраща писмо до епископа на Уинчестър, в което се съдържат редица твърдения, които разрушават репутацията на Фицпейн. По-специално, архиепископ Симон Мефъм описва сексуални отношения, в които са замесени "рицари и други, неженени и женени, и дори духовници".
Широкият спектър от наказания за такова греховно поведение може да включва забрана за носене на злато и други скъпоценни бижута, както и големи десятъци за монашески ордени и бедни. Но най-унизителното изкупление често е под формата на публична разходка на срама. Актът на покаяние е включвал ходене бос през катедралата в Солсбъри – с най-дългия кораб в Англия – с цел да се достави ръчно носена восъчна свещ с тегло четири паунда до олтара на църквата. Нещо повече, архиепископ Мефъм е наредил на Фицпейн да повтаря това наказание всяка есен в продължение на седем години.
Фитцпейн не била съгласна с това. Според посланието на Мефъм, благородната дама избрала да продължи да слуша "духа на гордостта" (и дявола) и отказала да се подчини на присъдата. Второ писмо, изпратено от архиепископа през април, също сочело, че тя е избягала от съпруга си, сър Робърт Фитцпейн, и се криела в лондонския квартал Ротерхит, край река Темза. Поради това архиепископ Мефъм е съобщил, че Ела Фицпейн е била отлъчена от църквата.
Изображение на писмата на архиепископа на Кентърбъри до епископа на Уинчестър по въпроса за Ела Фицпейн, от регистъра на Джон де Стратфорд. Кредит: Hampshire Archives and Hampshire County Council
Грабеж на манастир
Но кой е издал на духовенството нейните простъпки? Според прегледа на оригиналните документи, направен от Айзнер в рамките на проекта "Средновековни карти на убийствата" на Института по криминология на Кеймбриджския университет, почти сигурно е бил нейният бивш любовник, скоро след това убит Джон Форд. Той е единственият предполагаем любовник, споменат в писмата на архиепископ Мефъм, и по времето на предполагаемата афера е бил църковен енорийски свещеник в село, намиращо се в имението на семейство Фицпейн.
"Архиепископът наложил тежко и позорно публично наказание на Ела, което тя изглежда не е изпълнила, но може би е предизвикало жажда за отмъщение", разказва Айзнер. "Не на последно място, защото Джон Форд изглежда е избегнал наказанието от църквата."
Но връзката на Форд с Фицпейн изглежда е довела до още незаконни дейности. В друг документ, прегледан от Айзнер, както Ела Фицпейн, така и Джон Форд са били обвинени от Кралската комисия през 1322 г. Престъплението – съучастие в нападение над бенедиктински манастир заедно със сър Фицпейн. Те и други лица са нападнали манастира година по-рано, открадвайки около 18 вола, 30 прасета и 200 овце. Манастирът случайно е служил като аванпост на френско абатство в условията на нарастващо напрежение между Франция и Англия в годините, предшестващи Стогодишната война.
Архиепископ Мефъм почти сигурно е бил недоволен, след като е чул за обвинението срещу един от неговите духовници. Самият Мефъм, който е бил строг администратор, "е бил решен да наложи морална дисциплина сред аристокрацията и благородниците", добавя Айзнер. Той изказва теорията, че Форд е признал за връзката си, след като е бил притиснат от висшестоящите, което впоследствие е довело до кампанията за опозоряване на Ела Фицпейн като средство за потвърждаване на авторитета на Църквата над английската аристокрация. За съжаление, Форд се озовал между двете страни.
"Джон Форд може би е бил раздвоен в лоялността си", твърди Айзнер. "От една страна към семейство Фицпейн, които вероятно са били патрони на църквата му и са му предоставили позицията. А от друга страна към епископите, които са имали власт над него като член на духовенството."
Архиепископ Мефъм в крайна сметка не доживява да види пълните последствия от скандала. Фицпейн никога не приема своето унижение, а старейшината на църквата умира година след изпращането на инкриминиращите писма. Айзнер смята, че семейство Фицпейн е дало зелена светлина за убийството на Форд едва след като нещата са се успокоили. Не помага на тяхното дело и фактът, че трима свидетели са заявили, че човекът, който е прерязал гърлото на енорийския свещеник, е бил никой друг освен братът на Ела Фицпейн, Хю Ловел. Те също така са посочили двама слуги на семейството като другите нападатели на Форд.
Архиепископ Мефъм е починал четири години преди убийството на Форд. Кредит: Hampshire Archives and Hampshire County Council
Правосъдието си затваря очите
Всеки, който очаква справедливост в тази средновековна сага, вероятно ще остане разочарован.
"Въпреки че са посочени убийците и е ясно кой е подбудителят, когато става въпрос за преследване на извършителите, съдебните заседатели затварят очите си", заявява Айзнер.
Айзнер обяснява, че обстоятелствата около първоначалната липса на присъди са просто "неправдоподобни". Никой не е могъл да намери обвиняемите, за да ги изправи пред съда, въпреки че мъжете са принадлежали към една от най-високите аристократични фамилии в Англия. Междувременно съдът твърди, че Хю Ловел нямал имущество, което да бъде конфискувано.
"Това е типично за съдебната система на онова време, зависима от богатите", коментира Айзнер.
В крайна сметка единственото обвинение, което остана в сила по делото за убийство, беше срещу един от бившите слуги на семейството. Пет години след първия процес през 1342 г. Хю Колн е осъден като един от мъжете, намушкали Форд в стомаха, и изпратен в прочутата затвор "Нюгейт".
"Необикновен" индивид
Колкото и мрачна и мръсна да е била тази продължила години средновековна драма, тя явно не е променила много отношенията между Ела Фицпейн и съпруга й, сър Робърт. Тя и баронът остават женени до смъртта му през 1354 г., когато тя наследява цялото му имущество.
"Където правовата държава е слаба, наблюдаваме убийства, извършени от най-висшите слоеве на обществото, които поемат контрола в свои ръце, независимо дали това е днес или преди седем века", коментира Айзнер.
Въпреки това, професорът по криминология признава, че Ела Фицпейн е била "изключителна" личност, независимо от епохата.
"Жена в Англия от 14 век, която нападала манастири, открито се противопоставяла на архиепископа на Кентърбъри и планирала убийството на свещеник", казва той. "Ела Фицпейн изглежда е била много неща."
Справка: Eisner, M., Brown, S.E., Eisner, N. et al. Spatial dynamics of homicide in medieval English cities: the Medieval Murder Map project. Crim Law Forum (2025). https://doi.org/10.1007/s10609-025-09512-7
Източник: Medieval cold case is a salacious tale of sex, power, and mayhem, Popular Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Как „зеленото побутване“ стимулира устойчивите избори на хората
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици
dolivo
Учени възпроизвеждат сияйното египетско синьо, озарявало гробниците на фараоните
dolivo
Революция в залесяването: Японски дронове с изкуствен интелект засаждат дръвчета 10 пъти по-бързо от хората