Нови открития за функцията на най-стария аналогов компютър в света, известният механизъм от Антикитера, са направени с помощта на един невероятен източник: технология, разработена за изследване на гравитационните вълни.
Механизмът от Антикитера се смята за най-старото известно аналогово изчислително устройство в света. Пример за преждевременна "забравена" древна технология, древният научен инструмент датира отпреди повече от 2000 години и е бил използван от астрономите за прогнозиране на позициите на небесните обекти за цели десетилетия, както установи изследване от 2017 г..
Открит сред останките на корабокрушение край гръцкия остров Антикитера през 1901 г., загадъчният механизъм отдавна предизвиква любопитството на съвременните учени и инженери, защото изглежда, че е уникално изобретение - не е известно да съществуват други подобни устройства от този период.
Сега изследователи от Университета в Глазгоу са използвали техники за статистическо моделиране, първоначално разработени за анализиране на вълните на пространство-времето, за да определят колко дупки вероятно съществуват в един от счупените пръстени на известния механизъм от Антикитера.
По време на откриването си механизмът на Антикитера е бил в силно ерозирано състояние, след като е прекарал близо две хиляди години сред останките на кораб, потънал близо до егейския остров Антикитера, дал името си на устройството.
Приблизително с размерите на кутия за обувки, механизмът разполага с набор от сложно обработени зъбни колела, които са изненадващо сложни за втори век пр.н.е. През десетилетията изследванията на устройството разкриха, че то вероятно е функционирало като ръчно управляван компютър, който би позволил на своя оператор да предвиди появата на затъмнения, както и да изчисли позициите на планетите във времето.
Реконструкция на механизма от Антикитера. Кредит: Mogi, CC BY 2.5
През 2020 г. рентгенови изображения на един от компонентите на устройството, който изследователите идентифицират като негов календарен пръстен, разкриват нови функции, които включват серия от редовно разположени дупки под пръстена. Като се има предвид силно ерозираното му състояние, присъствието на пръстени може да бъде разпознато, въпреки че броят им остава неясен, като оценките предполагат някъде между 347 и 467 от дупките, които някога са съществували по тази повредена част на устройството.
Сега, в ново изследване, публикувано в Horological Journal, изследователите от Глазгоу описват използването на две статистически техники в този нов опит за прецизиране на предишния изчислен брой дупки, които някога са съществували в един пръстен - част на механизма от Антикитера. Прилагайки байесов анализ и по-специално нови техники от изследване на гравитационните вълни, екипът установява, че пръстенът вероятно съдържа 354 дупки.
Това е важно, тъй като 354-те дупки на устройството идеално се съгласуват с гръцкия лунен календар, за разлика от 365-те дупки в египетския календар. Въз основа на новия анализ, наличието на 354 дупки е стотици пъти по-вероятно от броя на 360 дупки, считан по-рано.
Професор Греъм Уоан (Graham Woan), съавтор на статията, обясняваи, че се е заинтересувал от проблема, след като е бил запознат с данните от Крис Будиселич (Chris Budiselic), който иска да създаде реплика на календарния пръстен и проучва начини да определи точно колко дупки съдържа.
Главоблъсканицата на Будиселич завладява професор Греъм Уоан и той споделя: "стори ми се интересен проблем и смятах, че мога да го реша по различен начин по време на коледните празници". След това Уоан се заема, използвайки статистически техники, за да види дали може да се получи окончателен отговор.
В екипа се включва Д-р Джоузеф Бейли, колега на проф. Уоан от Университетския институт за гравитационни изследвания, който допълнително усъвършенства изследването чрез адаптиране на техниките, използвани при анализирането на данните от гравитационните вълни на LIGO, за изследване на календарния пръстен. Техните комбинирани подходи, включително метода Монте Карло с веригата на Марков и вложен подбор, потвърждават вероятността от 354 или 355 дупки с точност от около 1/3 мм.
Фрагменти от механизма на Антикитера. Кредит: Graham Woan, Joseph Bayley;
Освен всичко това новият анализ разкрива и изключителната точност на разположението на отворите, със средна радиална вариация от само 0,028 ммm. Според Бейли използването на тези двойни подходи за разрешаване на висящите въпроси относно механизма на Антикитера демонстрира наистина забележителните умения, използвани от загадъчния създател на устройството.
"Това ми даде нова оценка за механизма на Антикитера и труда и грижите, които гръцките занаятчии са вложили в направата му", коментира Бейли. "Прецизността на позиционирането на дупките би изисквала изключително точни техники за измерване и невероятно стабилна ръка, за да се пробият."
Използването на съвременни техники за изследване на древно устройство, предназначено да проследява небесни събития, повишава оценката на изследователската общност за древните технологични постижения като механизма на Антикитера, който представлява изключително уникална и иновативна конструкция.
"Надяваме се, че нашите открития за механизма на Антикитера, макар и по-малко свръхестествено зрелищни от тези, направени от Индиана Джоунс, ще помогнат за задълбочаване на нашето разбиране за това как това забележително устройство е направено и използвано от гърците", отбелязва Уоан.
Справка: An Improved Calendar Ring Hole-Count for the Antikythera Mechanism; Graham Woan, Joseph Bayley; Horological Journal; https://bhi.co.uk/wp-content/uploads/2024/06/07-HJJuly24-AOTM-2.pdf
Източник: Източник: GRAVITATIONAL WAVE RESEARCHERS CAST NEW LIGHT ON ANTIKYTHERA MECHANISM MYSTERY, University of Glasgow
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари