Тазовете на мъжките неандерталци изненадващо наподобяват тези на съвременните жени

Една от поразителните разлики между мъжете и жените е еволюционното развитие на таза на съвременния човек. Ново проучване, публикувано в Scientific Reports, предлага обяснение за този елемент от анатомията.

Сравнявайки таза на неандерталците с този на съвременните хора, изследователите стигат до изненадващо заключение: необичайната структура на таза може да не е тази на неандерталците, както се предполагаше в продължение на десетилетия, а по-скоро тази на съвременния мъж.

Според изследователите мъжкият таз се е развил в уникален биомеханичен механизъм за абсорбиране на удари, който съхранява енергия и прави ходенето на дълги разстояния по-ефективно.

Тазът на съвременния мъж функционира като естествен амортисьор и система за запазване на енергия. Това може да намали разхода на енергия, да подобри ефективността на ходене и по този начин да осигури значително предимство при изминаване на дълги разстояния пеша. Кредит:  PICRYL - Public Domain

Водено от професор Йоел Рак (Yoel Rak) от катедрата по анатомия и антропология в университета в Тел Авив и проведено в сътрудничество с изследователи от Испания, Технион, университета Бар-Илан и академичния колеж Оно, изследването се основава на сравнение на два почти пълни мъжки неандерталски таза, единият от пещерата Кебара в Израел, а другият от обекта Сима де лос Уесос в Испания, с десетки съвременни човешки тазове.

Изненадващо, въпреки големия си размер и здрава конструкция, тазовете на неандерталците наподобяват тези на съвременните жени по повечето измервания и пропорции, а не тези на съвременните мъже според новото проучване.

Тазът на неандерталец. Tel Aviv University

Преосмисляне на неандерталския таз

В продължение на много години неандерталският таз е бил разглеждан като анатомично необичайна структура, изискваща собствено функционално обяснение.

Новите открития обаче изискват нов поглед върху таза на неандерталците. Възможно е предшествената конфигурация да е била запазена при неандерталците и при съвременните жени, докато тазът на съвременния мъж е претърпял значителна еволюционна модификация, което е довело до усъвършенстваната му анатомична конфигурация.

Централното откритие на изследването е, че тазобедрените стави на съвременните мъже са разположени по-напред върху тазовия пръстен, отколкото тези както на съвременните жени, така и на мъжете неандерталци. Според изследователите тази промяна е създала нова механична система, в която предните мускули на бедрата, прикрепени към предната част на таза, функционират подобно на пружина, докато телесното тегло действа върху задната част на таза.

Мъжкият таз (вляво) връща енергия по време на ходене, докато женският таз (вдясно) разсейва енергията според ново проучване. Кредит: Tel Aviv University

Предимство на всяка стъпка

Професор Йоел Рак обяснява, че по време на всяка стъпка от ходенето на два крака, центърът на масата на тялото пада надолу. Това спадане натоварва ставите и изисква енергия, за да се повдигне тялото отново, за да се подготви за следващата стъпка.

Според новия модел, отличителната геометрия на мъжкия таз позволява на мускулите на бедрата да омекотят спадането на центъра на масата на тялото, да съхраняват потенциална енергия по време на стъпката и след това да я освободят веднага след това - ефективно "изтласквайки" тялото нагоре към следващата стъпка.

По този начин тазът функционира като естествен амортисьор и система за запазване на енергия. Това може да намали разхода на енергия, да подобри ефективността на ходене и по този начин да осигури значително предимство при изминаване на дълги разстояния пеша. Промяната в позицията на тазобедрените стави също изисква допълнителни структурни адаптации, включително удебеляване на срамната кост и задълбочаване на предната част на таза, за да издържи на новите механични натоварвания.

Защо мъжкият и женският таз са еволюирали различно?

За разлика от това, съвременните жени не биха могли да приемат пълния набор от тези модификации. Според изследователите ограниченията, наложени от раждането, изискват относително плитък таз и достатъчно широк родилен канал. В резултат на това женският таз остава по-близък до конфигурацията на предците - същата обща конфигурация, открита при мъжките неандерталци.

"Това изследване показва, че въпросите за човешката еволюция не се ограничават до далечното минало. Разбирането на еволюцията на нашия механизъм за ходене може да допринесе за съвременните изследвания в областта на биомеханиката, мускулно-скелетната медицина, рехабилитацията и превенцията на наранявания. Перспективата, предоставена от неандерталците, ни помага да разберем по-добре съвременното човешко тяло", добавя съавторът на изследването професор Ела Бийн (Ella Been) от Академичния колеж Оно.

Еволюционната иновация може да сме ние

Професор Йоел Рак подчертава, че резултатите от изследването променят начина, по който разбираме еволюцията на човешкия таз. Не неандерталският таз е аномалията, изискваща обяснение. По-скоро тазът на съвременния мъж изисква обяснение. Механизмът, който еволюира в рамките на мъжкия пол, представлява еволюционната иновация.

Изследователите отбелязват, че изследването представя нов биомеханичен модел, който може да обясни значителна част от половия диморфизъм на човешкия таз, анатомичните разлики между жените и мъжете.

Изследването също така показва, че дори в човешката макроскопична анатомия, област, която може да изглежда добре проучена, все още има потенциал за разкриване на непознати досега структури, геометрии и механизми с биологично значение.

Справка: Yoel Rak et al, Neandertal pelvis reveals specialized walking apparatus in human males, Scientific Reports (2026). DOI: 10.1038/s41598-026-59915-8

Източник: Male Neanderthal pelvises resemble those of modern females, challenging decades-old assumptions, Tel-Aviv University

Още по темата

07/08/2026

Човекът

Неандерталският рецептор за растежен хормон увеличава мускулната маса при хората днес

01/07/2026

Животът

Някои маймуни раждат по-трудно и от хората

24/11/2022

Животът

На 24 ноември 1974 е намерен скелетът на Луси, най-древното човекоподобно

14/10/2015

Човекът

Защо сме толкова умни - да благодарим на майките си и на трудното си раждане