Като вид, Homo sapiens е едновременно забележителен и незабележителен. Комбинацията от характеристики, които ни направиха глобално успешен вид, могат да се проследят като адаптации назад в еволюционната история, а сравнителната анатомия ни разкрива какво ни прави уникални – и не чак толкова уникални.
Раждането може да бъде изключително трудно за хората, но и за някои други примати раждането може да бъде дори по-трудно. Изчерпателен анализ на анатомията на приматите стига до заключението, че много видове трябва да прокарват бебета с големи глави през твърде тесни тазове. Проблемът може да е започнал още с първите примати, които са живели преди повече от 50 милиона години.
В продължение на десетилетия се приема, че еволюцията е оставила на хората уникални трудности при раждане. Общото мнение е, че проблемът е започнал, когато нашите предци за първи път са проходили на два крака, което е изисквало тазът да е тесен. Няколко милиона години по-късно мозъците на хоминините са еволюирали, за да станат по-големи, но така и главите на бебетата са станали по-големи – а тазът не е можел да се разшири още, за да позволи лесното им раждане.
Смяташе се е, че за други примати нещата са по-лесни, до голяма степен защото това е заключението на влиятелно проучване, публикувано от антрополога Адолф Шулц през 40-те години на миналия век. Шулц разглежда редица видове примати и стига до заключението, че в по-голямата част от тях главата на бебето може да се побере удобно през женския таз.
Но анализът му е бил погрешен, казва Никол Торес-Тамайо (Nicole Torres Tamayo) от Университетския колеж в Лондон. "Един от основните проблеми е, че той прилага измервания, които първоначално са били разработени за човешкия таз, към всички примати", казва тя.
Шулц идентифицира ориентири върху човешкия таз, които определят максималната ширина и дълбочина на хоризонтална равнина в горната част на родовия канал. След това той предполага, че същите тези ориентири биха определили максималната ширина и дълбочина на всеки родов канал на примат. Това не е така. Човешкият таз има много необичайна форма и когато ориентирите на Шулц се картографират върху тазове на други примати, те обикновено определят наклонена равнина, която се намира малко над родовия канал. Тази равнина надценява размера на родовия канал, защото е на практика наклонен, овален разрез през цилиндър, представляващ родилния канал.
Торес-Тамайо и нейните колеги правят нова оценка на формата на родилния канал при 29 вида примати, като същевременно разглежда данни за размера и формата на черепа на новородените при всеки вид. Те стигат до заключението, че няколко примати имат таз, който изглежда твърде тесен за раждане. Малките примати, включително галаго и тамарините, имат много по-тежко раждане. При тези примати главата на новороденото е почти два пъти по-голяма от родилния канал.
"Не очаквах да имам несъответствие при толкова голям брой примати", разказва членът на изследователския екип Лия Бети (Lia Betti), също от Университетския колеж в Лондон.
Трудностите при раждане може дори да са наследствено състояние при приматите, отбелязва Бети, особено като се има предвид, че ранните примати са били малки.
"Супер яко е да имаме толкова голяма извадка", посочва Никол Уеб (Nicole Webb) от университета в Цюрих, Швейцария. "Тези видове правят много различни неща, живеят в различни ниши и наистина са доста анатомично разнообразни."
Галаго могат да разместват костите си на таза, като временно удвояват размера на родилния канал. Кредит: Flickr, Joachim S. Müller (CC BY-NC-SA 2.0)
Различни примати също са намерили свои собствени решения на проблема. Например галаго и тамарините разместват костите си на таза, като временно удвояват размера на родилния канал. Хората не могат да направят това, отбелязва Бети: това би направило ходенето непоносимо болезнено за голям, двуног вид.
Торес-Тамайо, Бети и техните колеги също така установяват, че трудностите при раждане са много по-рядко срещани при големите маймуни, може би защото те са много по-големи от малките примати, обитаващи дърветата. В този смисъл хората все още са уникални по отношение на трудностите при раждане, защото ние сме единствените големи маймуни с този проблем, коментира Бети.
Но Уеб не е на същото мнение по този въпрос; в проучване, публикувано от нея и нейните колеги през 2024 г., те стигат до заключението, че дори шимпанзетата имат неприятно близко съвпадение между размера на родовия канал и главата на бебето.
"Това несъответствие е странно. Вероятно е отражение на използваните методи", смята Уеб. "Тази нова статия ни предоставя наистина добър стимул да преразгледаме собствената си хипотеза."
Справка: Torres-Tamayo, N., Schlager, S., Hirasaki, E. et al. Comparative primate analysis shows that humans are not unique in having a tight cephalopelvic fit at birth. Nat Ecol Evol (2026). https://doi.org/10.1038/s41559-026-03102-5
Източник: Childbirth for many primate species is even harder than for humans, Colin Barras, New Scientist
Още по темата
Животът
Заснеха впечатляващ случай на ленивец, увиснал за пъпната си връв при раждането (видео)
Медицина
3D сканиране разкрива как главата на бебето променя формата си по време на раждането
Животът
На живо: раждането на жирафче (видео)














Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Колко бързо става квантовото вплитане? Учени го изследват в атосекунден мащаб
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии