Луси е общоприетото наименование на AL 288-1, няколкостотин парчета костни вкаменелости, представляващи 40 процента от скелета на женска от вида Australopithecus afarensis.
Австралопитекът (от лат. australis - южен, и гр. πίθηκος - маймуна) е намерен на 24 ноември 1974 г. от френско-американска експедиция, водена от Доналд Йохансон. Нарича се така, защото е открит в Южна Африка.
Това е първият хоминин.
Хоминините са всички видове древни човеци, които са по-тясно свързани с хората, отколкото с шимпанзетата, включително и съвременни хора (род Homo, австралопитеци и др.), а хоминидите са всички съвременни и изчезнали човекоподобни маймуни - горили, шимпанзета, орангутани (без гибони) и хора, както и техните непосредствени предшественици.
А. afarensis се смята, че е по-тясно свързан с рода Homo (който включва съвременния човешки вид Homo sapiens), независимо дали е пряк предшественик, или близък роднина на непознат прародител, от който и да е друг известен примат от същото време.
Луси е живяла преди приблизително 3,2 милиона години и е първият известен представител на науката за собствения си вид и на семейството на хоминидите, към което принадлежи и човекът.
Висока е била само 105 см, с тегло от 27 кг. Луси има малък мозък, около 400 мл, но тазът и костите на долните й крайници са сходни по функционалност на човешките, което показва, че представителите на този вид са ходили вече изправени. По оценка на антрополозите, направена по зъбите, се оказва, че Луси е живяла до 25-30 години.
В края на 60-те - началото на 70-те антропологическите експедиции в Етиопия, работещи в долината на река Омо, са открили много останки на скелети на австралопитеци, подобни на африканските австралопитеци (Australopithecus africanus).
Фрагменти от скелета са открити и на други места, включително в Кения, близо до езерото Туркана. В периода 1972-1974 г. френско-американска експедиция, работеща в Афарската низина, намира няколкостотин фрагменти от скелет, принадлежал на възрастна женска. Скелетът е запазен около 40%, което е уникално явление в антропологията.
Реконструкция на Луси, изложена в Музея по естествена история, Вашингтон.
След находката в лагера настъпва всеобщо въодушевление, навсякъде се чувала песента на Бийтълс "Люси в небе с диаманти" (Lucy in the Sky with Diamonds), която дава името на откритието.
Австралопитеците са първите същества, които са се движели изправени. Това се доказва не само от строежа на костите, но и от отпечатъците на стъпки, открити в Танзания. Все пак техният изправен вървеж бил още несъвършен.
Те били ловци, които живеели в гористи места, савани край реки и езера. Изработвали са сечива.
През 1925 г. проф. Реймънд Дерт съобщил, че е открил първите останки на прародителите на човека в Южна Африка. Това бил череп на 6-годишно дете, намерен в Ботсвана. По това време учените смятали, че прародителите на човека са живеели в Азия и че трябвало да имат голям череп със зъби на маймуна. Находката не била приета, защото детето от Таунг имало малък череп и зъби, подобни на човешките. Освен това връзката на главата с гръбначния стълб подсказвала, че това малко същество е ходело вече изправено. Дерт го кръстил Australopithecus africanus. След неколкомесечни изследвания, ученият се убедил, че е намерил липсващото звено, което учените търсели от времето на Дарвин. Нужни му били обаче повече от 10 години, за да наложи своята хипотеза: това станало след като проф. Брум открил първия възрастен австралопитек в Южна Африка.
Досега са намерени останки или значителни фрагменти от скелетите на повече от сто отделни австралопитеци. Те са особено интересни, защото разкриват как е протекла еволюцията в различните части на тялото на хоминида. Австралопитекът има среден ръст 122-152 см и ходи изправен, което следва от дължината на костите на ръцете и краката и се потвърждава от формата на таза и характерното свързване на черепа с гръбначния стълб. Но обемът на черепната му кутия е не по-голям, отколкото на съвременните шимпанзета и горили - около 500 см3. Сега се смята, че увеличението на размера на черепната кутия и мозъка е започнало по-късно от изправеното ходене, увеличената подвижност на ръката, гъвкавостта на китката и развитието на зъбите.
Австралопитеците са живеели на големи групи. Изхранвали се с лов и събирачество. Храната им се състояла от плодове, семена, а също и сурово месо. Сечивата, с които си служели, били остри камъни, кости, рога и зъби от животни. Първите идентифицирани следи от сечива датират отпреди 3 млн.г.: открити са в долината на Омо, Югозападна Етиопия.
















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"