На 24 ноември 1974 е намерен скелетът на Луси, най-древното човекоподобно

Луси е общоприетото наименование на AL 288-1, няколкостотин парчета костни вкаменелости, представляващи 40 процента от скелета на женска от вида Australopithecus afarensis. 

Австралопитекът (от лат. australis - южен, и гр. πίθηκος - маймуна) е намерен на 24 ноември 1974 г. от френско-американска експедиция, водена от Доналд Йохансон. Нарича се така, защото е открит в Южна Африка.

Това е първият хоминин.

Хоминините са всички видове древни човеци, които са по-тясно свързани с хората, отколкото с шимпанзетата, включително и съвременни хора (род Homo, австралопитеци и др.), а хоминидите са всички съвременни и изчезнали човекоподобни маймуни - горили, шимпанзета, орангутани (без гибони) и хора, както и техните непосредствени предшественици.

А. afarensis се смята, че е по-тясно свързан с рода Homo (който включва съвременния човешки вид Homo sapiens), независимо дали е пряк предшественик, или близък роднина на непознат прародител, от който и да е друг известен примат от същото време.

Луси е живяла преди приблизително 3,2 милиона години и е първият известен представител на науката за собствения си вид и на семейството на хоминидите, към което принадлежи и човекът.

Висока е била само 105 см, с тегло от 27 кг. Луси има малък мозък, около 400 мл, но тазът и костите на долните й крайници са сходни по функционалност на човешките, което показва, че представителите на този вид са ходили вече изправени. По оценка на антрополозите, направена по зъбите, се оказва, че Луси е живяла до 25-30 години.

В края на 60-те - началото на 70-те антропологическите експедиции в Етиопия, работещи в долината на река Омо, са открили много останки на скелети на австралопитеци, подобни на африканските австралопитеци (Australopithecus africanus).

Фрагменти от скелета са открити и на други места, включително в Кения, близо до езерото Туркана. В периода 1972-1974 г. френско-американска експедиция, работеща в Афарската низина, намира няколкостотин фрагменти от скелет, принадлежал на възрастна женска. Скелетът е запазен около 40%, което е уникално явление в антропологията.

^{Реконструкция на Луси, изложена в Музея по естествена история, Вашингтон.}

След находката в лагера настъпва всеобщо въодушевление, навсякъде се чувала песента на Бийтълс "Люси в небе с диаманти" (Lucy in the Sky with Diamonds), която дава името на откритието. 

Австралопитеците са първите същества, които са се движели изправени. Това се доказва не само от строежа на костите, но и от отпечатъците на стъпки, открити в Танзания. Все пак техният изправен вървеж бил още несъвършен. 

Те били ловци, които живеели в гористи места, савани край реки и езера. Изработвали са сечива.

През 1925 г. проф. Реймънд Дерт съобщил, че е открил първите останки на прародителите на човека в Южна Африка. Това бил череп на 6-годишно дете, намерен в Ботсвана. По това време учените смятали, че прародителите на човека са живеели в Азия и че трябвало да имат голям череп със зъби на маймуна. Находката не била приета, защото детето от Таунг имало малък череп и зъби, подобни на човешките. Освен това връзката на главата с гръбначния стълб подсказвала, че това малко същество е ходело вече изправено. Дерт го кръстил Australopithecus africanus. След неколкомесечни изследвания, ученият се убедил, че е намерил липсващото звено, което учените търсели от времето на Дарвин. Нужни му били обаче повече от 10 години, за да наложи своята хипотеза: това станало след като проф. Брум открил първия възрастен австралопитек в Южна Африка.

Досега са намерени останки или значителни фрагменти от скелетите на повече от сто отделни австралопитеци. Те са особено интересни, защото разкриват как е протекла еволюцията в различните части на тялото на хоминида. Австралопитекът има среден ръст 122-152 см и ходи изправен, което следва от дължината на костите на ръцете и краката и се потвърждава от формата на таза и характерното свързване на черепа с гръбначния стълб. Но обемът на черепната му кутия е не по-голям, отколкото на съвременните шимпанзета и горили - около 500 см³. Сега се смята, че увеличението на размера на черепната кутия и мозъка е започнало по-късно от изправеното ходене, увеличената подвижност на ръката, гъвкавостта на китката и развитието на зъбите.

Австралопитеците са живеели на големи групи. Изхранвали се с лов и събирачество. Храната им се състояла от плодове, семена, а също и сурово месо. Сечивата, с които си служели, били остри камъни, кости, рога и зъби от животни. Първите идентифицирани следи от сечива датират отпреди 3 млн.г.: открити са в долината на Омо, Югозападна Етиопия.

Още по темата

30/08/2016

Човекът

Падане от дърво е убило най-известния ни предшественик Люси

24/11/2015

Животът

Днес Google почете Люси, най-древното намерено човекоподобно

29/05/2015

Животът

Открит е нов прародител на човека в Етиопия