Универсалният закон на отлагането

Всеки през живота си е бил притискан от крайни срокове. Често имаме много време, за да свършим дадена задача, например, курсова работа, данъчни декларации, подаване на някакви документи.

Кога свършваме най-често работа? И до кога може да отлагаме? Изненадващо е, но тези въпроси, засягащи психологията, се подчиняват на строга математическа зависимост, описваща физични процеси като например електромагнетизма и гравитацията, обяснява Томаш Дуранкевич на страниците на Physics Today.

Повишаването на напрежението ни принуждава да финализираме задачата. Колкото сме по-близо до крайния срок, толкова е по-голям натискът. За количествена оценка може да приемем, че натискът на крайния срок е обратно пропорционален на оставащото време. Такава зависимост в поведение е добре позната в областта на физиката. Например, тя описва как електростатичната потенциална енергия на заредена точка зависи от разстоянието ѝ до заряда или как гравитационната енергия на система от масите зависи от разстоянието между масите.

Графиката е подобна на зависимостта 1/r, където r може да бъде разстоянието, оставащото време или някакъв друг фактор. Съответната математическа функция е хипербола. Графиката може да използва произволни и безразмерни единици, ако даден краен срок е след 100 дни, натискът на срока е само 0.01. Но ако крайният срок е утре, натискът стига 1.

Оказва се, че графиката е универсална, когато става въпрос за човешкото поведение и може би отразява "универсалния закон на отлагането" (universal law of procrastination - ULP).

Корнелиус Кюнъг (Cornelius König) и Мартин Клайман (Martin Kleinmann) установиха хиперболична зависимост на "натискът на крайния срок" в проучване, включващо малък брой участници -  30 ученици, подготвящи се за изпити за период от 21 дни. 

"Като програмен директор на Националната научна фондация (National Science Foundation), бях впечатлен от огромното увеличение на броя на предложенията представени точно преди крайния срок, в сравнение с тези, които бяха представени по-рано през прозореца на подаване. При анализ на големи набори от данни от 10 години при срокове за подаване по-големи от 60 дни със заявки на повече от 1000 кандидати, аз открих, че данните се придържат строго към модифицираната хиперболична функция на фигурата." - обяснява физикът Томаш Дуранкевич (Tomasz Durakiewicz).

Моделът е опростен, което означава, че пропуска фактори като закъснения заради бюрокрация. Независимо от това, поведението на отлагане се прогнозира доста добре и без никаква намеса.

^{Модифицираната хиперболична функция на подаваните документи отразява универсалния закон на отлагането. В червено е представена пълната форма на закона, илюстрираща хиперболичната зависимост, N(t) е броят на предаванията на документи за ден t , M е окончателният брой на подаваните документи, a D е броят на дните за подаване. Съгласно универсалния закон на отлагането, , където с се модифицира функцията за малки стойности на t  Вторият член на дясната страна на равенството отсича безкрайно големите стойности в края на срока . Цитат: Phys. Today 69, 2, 11 (2016); http://dx.doi.org/10.1063/PT.3.3064}

Както е показано на фигурата, кривата на "универсалния закон на отлагането" ULP представя лесен начин за предсказване на въздействието на "натискът на крайния срок" и за оценка на очаквания брой подавани документи като функция на оставащото време до крайния срок. Приемната институция трябва да има предвид тази зависимост, за да се справи с броя на предаваните документи, получени в деня на крайния срок и дали това натоварване ще претовари или срине съществуващата компютърна система.

Имайте предвид, обаче, че хиперболичната функция се отличава с това, че асимптотично клони до безкрайност. При отлагането най-критичният въпрос е, че данните в крайния срок или в близост до него, трябва да се елиминират заради невъзможността за разглеждането на документите.