В Турция е открита гигантска 3000-годишна крепост, може би столицата на Урарту

Крепост, построена преди приблизително три хилядолетия, е открита близо до село Месджидили в турската провинция Муш. Каменните стени на цитаделата се простират на 1,4 километра, а площта ѝ е 120 000 квадратни метра, което се равнява на 17 футболни игрища.

Паметникът е открит от археолога Мелик Мирбей Йомероглу, който забелязал останки от укрепления в сателитни снимки. Проучване на района потвърждава подозрението на археолога: камъни, които биха могли да бъдат сбъркани със скални издатини, наистина са фрагменти от укрепено селище. 

Йомероглу предполага, че крепостта може да е на Арзашкун, първата известна столица на царство Урарту. 

Името "Урарту", употребяващо се в акадския език е близко до семантиката на "висока страна"(U-rat-ri) и се смята, че играе роля в етногенезиса на арменския народ.  Територията на царство Урарту е обхващала части от съвременна Армения, Източна Турция, Северозападен Иран и Закавказието (Грузия и Русия).

Арзашкун е бил резиденция на цар Араме (860-844 г. пр.н.е.), първият владетел на тази държава, известен от исторически източници.

Части от крепостните стени са оцелели по скалистия терен близо до Месджидили, където останките трудно могат да бъдат разпознати като част от един голям комплекс от нивото на земята. Кредит: İHA

Какво е известно за откритието?

Сателитните изображения ефективно свързват руините, които изглеждат фрагментирани на нивото на земята, в единен археологически пейзаж. Този по-широк изглед помага да се разкрият не само отделни стени, но и истинският мащаб на селището, което някога са защитавали.

Зидарията може също да помогне за установяване на хронологичния контекст на обекта. Масивните камъни образуват части от крепостните стени, а Йомероглу сравнява тяхната циклопска и полигонална конструкция с обекти от ранната желязна епоха, като Ашагъ Анзаф и Зивистан в района на езерото Ван.

Вътре в оградения район, в северния сектор, все още се виждат архитектурни следи. В южната част, голям кръгъл обект с радиус приблизително 25 метра може да е играл роля в управлението на водите, въпреки че точната му функция остава неясна.

Голям кръгъл обект вътре в крепостта е с радиус приблизително 25 метра и е възможно да е бил свързан с водоснабдяването на града. Кредит: İHA

Заедно стените, вътрешните структури и огромният им мащаб сочат към нещо по-съществено от малък военен пост. Изглежда, че мястото е поддържало достатъчно голямо население, за да изисква обширни защитни съоръжения, вътрешна организация и достъп до вода.

Арзашкун в зората на Урартското царство

Арзашкун заема необичайно място в историята на Урарту, защото почти всичко, известно за него, идва от враговете на царството. През девети век пр.н.е. асирийски записи споменават владетел на име Араме, най-ранният цар, ясно свързан с Урарту.

За разлика от по-късните урартски владетели, Араме не е оставил свои известни царски надписи. Следователно историците реконструират голяма част от неговото царуване чрез асирийски текстове, написани от царството, което се е борило срещу него.

Аналите на асирийския цар Салманасар III описват Арзашкун като царски град на Араме. По време на кампания през 856 г. пр.н.е. Салманасар твърди, че силите му са атакували и разрушили града, преди да се изправят срещу армията на Араме.

Това кратко споменаване е осигурило на Арзашкун трайно място в историята на Урарту. То сочи към царски център, съществувал преди Тушпа, да се превърне в монументалното сърце на царството.

По-късно, през девети век пр.н.е., владетели като Сардури I развиват Тушпа във важен политически център. Оттам Урарту разширява системата си от крепости, надписи, напоителни съоръжения и административни центрове в широка част от Източна Анатолия и Арменските планини.

Арзашкун принадлежи към по-малко видимия етап преди тази трансформация. Откриването му би могло да помогне на археолозите да разберат как една зараждаща се регионална сила се е развила във високоорганизираното Урартско царство, известно от осми и седми век пр.н.е.

Запазена част от крепостната стена близо до Месджидили, построена от големи неправилни каменни блокове, характерни за монументалните укрепления на обекта. Кредит: İHA

Изчезналият царски град

Въпреки важността му в асирийските разкази, археолозите все още не знаят къде се е намирал Арзашкун. Учените предполагат няколко местоположения през годините, включително райони около езерото Ван, Малазгирт и по-на изток към басейна на езерото Урмия.

Голяма част от дебата зависи от реконструкцията на асирийските походи и свързването на древните топоними със съвременната география. Този процес остава труден, защото текстовете описват пейзажи и селища, които учените не винаги могат да идентифицират със сигурност днес.

Следователно крепостта близо до Муш е обект на сложен археологически дебат. Огромните ѝ размери предполагат селище със значително значение, докато местоположението ѝ се вписва в регион, който е играл роля в западната част на ранната урартска експанзия.

Йомероглу също така посочва архитектурните прилики между крепостта и други обекти от ранната желязна епоха. Размерът, местоположението и зидарията не идентифицират обекта по име, но заедно те правят новото откритие трудно за третиране като обикновена регионална крепост.

Масивните каменни блокове в крепостните стени показват циклопската и полигонална зидария, която е сравнявана с укрепленията от ранната желязна епоха в района на Ван. Кредит: İHA

Дори без пряка връзка с Арзашкун, крепостта добавя важен нов обект към археологията на Източна Анатолия. Укрепено селище, обхващащо 120 000 квадратни метра, изисква значителни познания за планиране, труд и ресурси, което предполага, че строителите му са контролирали нещо повече от малко убежище на хълм.

Укрепленията, вътрешните структури и евентуалната водопроводна инсталация показват селище, предназначено за продължително обитаване и организирана дейност. Бъдещи разкопки биха могли да изяснят кога хората са построили крепостта за първи път, колко дълго са я използвали и дали обитателите ѝ са имали преки връзки с най-ранните урартски владетели.

Керамика, радиовъглеродни проби и архитектурни последователности биха могли да стеснят хронологията. Надпис би предоставил нещо още по-ценно, като потенциално би идентифицирал хората, владетелите или административната система, свързани с обекта.

Засега откритието поставя Муш в центъра на един от най-дълго продължаващите дебати в урартската археология. Арзашкун все още е оцелял само в древни асирийски записи, но новооткритата крепост сега предлага на изследователите съществено ново място за изследване в търсене на най-ранния царски център на Урарту.

Йомероглу е подал заявление и до Регионалния съвет за защита на културното наследство на провинция Ван, за да бъде официално регистриран и защитен обектът. Тази стъпка би могла да помогне за обезопасяването на крепостта, докато изследователите работят по установяване на нейната хронология, функция и евентуално място в ранната урартска история.

Източник: A Newly Discovered 3,000-Year-Old Fortress the Size of 17 Football Fields May Be Urartu’s Lost First Capital, Leman Altuntaş, Arkeonews.

Още по темата

07/08/2026

Човекът

1500-годишен данъчен скандал в Западна Анатолия разкрива корупцията в Късната Римска империя

19/03/2026

Животът

"Да се пукат завистниците"- послание на 1500-годишна мозайка, открита в Турция

04/03/2026

Човекът

3000 ритуални съда от култа към Деметра и Персефона са открити в Турция

02/12/2019

Човекът

Арменска жена воин на 2 000 години е участвала в битки, наравно с мъжете