В живота ни има много повече хаос, отколкото си мислим. И това е шанс

Искаме да имаме контрол над живота си, но той се подчинява на много повече случайности, отколкото подозираме.

През 1926 г. една на пръв поглед безцелна ваканция променя съдбата на цяла страна. Хенри Стимсън, американски политик, е на посещение в Киото, Япония, където силно се привързва към древния град. Деветнадесет години по-късно, като военен министър на САЩ, Стимсън се оказва, че трябва да вземе решение, което ще промени хода на историята: изборът да не посочи Киото за цел за първата атомна бомба. Вместо него става жертва Хирошима, а Киото е пощаден. Какво е довело до това решение? Спомените на Стимсън за приятна ваканция преди почти две десетилетия.

Това е само една от многото истории, които Брайън Клаас (Brian Klaas), политолог и писател, обича да споделя. Прилагайки теорията на хаоса към исторически и ежедневни събития, Клаас оспорва общоприетото схващане, че животът е до голяма степен предвидим. Всъщност той казва, че светът е много по-случаен и хаотичен, отколкото повечето от нас осъзнават. Но, както той твърди, прегръщането на този хаос всъщност може да ни даде сила по изненадващи начини.

Моделиране на хаоса

Основата на аргумента на Клаас е теорията на хаоса, концепция, вкоренена във физиката и прогнозата за времето, но приложима еднакво добре към човешката история. Теорията предполага, че в една хаотична система малки промени могат да доведат до мащабни, непредсказуеми резултати. Тази идея най-често се илюстрира с "ефекта на пеперудата", при който размахването на крилете на пеперуда в една част на света може в крайна сметка да причини ураган в друга.

"Произходът на теорията за хаоса идва от прогнозата за времето", обяснява Клаас. "Човек на име Едуард Нортън Лоренц изгражда теорията на хаоса, докато прави едни от първите компютърни модели на метеорологични системи."

Във времето, точно както в живота, предсказването на бъдещето с точност е невъзможно, тъй като и най-малките вариации водят до каскада от непредвидени последствия. Използваме модели, които в по-голямата си част вършат работата. Но твърде често бъркаме модела с истинската реалност.

"Когато моделираме, често ни казват да отделим сигнала от шума и да се опитаме да намерим X, което причинява Y. Проблемът е начинът, по който светът всъщност работи, е че всичко има безкраен или почти безкраен брой причини. Например Втората световна война - географията, геологията и находищата на уран около атомната бомба. Кой е роден, кой не е роден? Всички тези неща имат огромни вълнови ефекти, които се проявяват в човешки събития.

"Така че това, което се опитва да направи моделирането, тъй като това е единственият начин да се натъпче един безкрайно сложен свят в компютърен модел, е радикално да се опрости", отбелязва Клаас. "Но взаимосвързаната природа на Вселената означава, че не можете да отхвърлите шума, защото шумът в крайна сметка има значение."

От големи събития до ежедневието

Клаас разказва, че когато се опитваме да осмислим света, често се фокусираме върху големите, разпознаваеми събития - убийства, войни, избори - защото те са по-лесни за разбиране. И все пак примери като ваканцията на Стимсън и решението за промяна на целта за бомбардиране показват, че малки, случайни събития често притежават истинска сила. Сякаш за илюстрация на тази гледна точка, втората мишена за атомна бомба също е посочена случайно.

"Втората бомба трябваше да отиде на място, наречено Кокура, но не беше хвърлена там поради преминаващ облак, който скриваше целта на бомбата", обяснява Клаас. "Заради този ​​облак втората бомба е отишла в Нагасаки. Ако мислите за тези принципи в науката, тази хаотична динамика може да се приложи и към човешката история."

Може би най-интересното е, че този начин на гледане на нещата не се отнася само за големи исторически събития. Това, което е вярно в големия мащаб на световната история, е също толкова вярно и в нашия личен живот. Склонни сме да вярваме, че контролираме живота си, но Клаас твърди, че има много повече случайност, отколкото си представяме.

Модерни удобства като GPS, приложения за доставка на храна и онлайн пазаруване създават усещане за владеене на околната среда. Можем да планираме дните си до минута и да проследяваме всичко - от нашите фитнес цели до нашите доставки на стоки. И все пак, въпреки тази илюзия за контрол, светът е по-непредсказуем от всякога.

Неочакваното винаги може да се случи - икономически спад, пандемия или дори задръстване на път за работа. Технологията може да ни предоставя актуализации в реално време, но не може да ни защити от случайните колебания, които постоянно оформят живота ни.

Наистина ли контролираме живота си?

"Странно е, че когато чувстваме, че контролираме ежедневния си живот повече, отколкото когато и да е било в човешката история, в същото време цялостната структура на света се променя с безпрецедентна скорост", коментира Клаас.

В продължение на стотици хиляди години, разказва Клаас, нашите предци са живели до голяма степен по сходен начин. Те са направили горе-долу същото. Сега обществото се променя значително за по-малко от едно поколение. И така, парадоксално е, че когато нещата се променят по-бързо от всякога, ние чувстваме, че сякаш контролираме повече от всякога.

Изследователят обяснява, че всяко действие, което предприемаме, независимо колко тривиално е, взаимодейства с безброй други фактори по непредвидими начини. Дори нещо толкова тривиално като натискане на бутона, за да дремнете още пет минути, вместо да се събудите и да станете веднага може да съдаде голяма разлика.

"Животът ви завинаги ще бъде различен", смята Клаас.

"Това е така, защото вълновите ефекти от този избор за дрямка ще ви накарат да водите различни разговори с други хора, вероятно да имате други взаимодействия с различни хора, и те ще се проявят с течение на времето. Когато мислим за дългите пипала на това как се озоваваме на работа или срещаме нашите съпрузи и така нататък, често всичко трябва да бъде точно както е било, за да може този резултат да бъде евентуалната съдба на живота ви и така нататък.

Така че това, което сме склонни да правим, е да намираме преки пътища и да ги оптимизираме, което ни дава илюзия за контрол. Може би обратното би било по-добре.

Гъвкавост вместо оптимизация

И така, как трябва да се ориентираме в свят, в който случайността играе толкова голяма роля?

За Клаас отговорът се крие в изграждането на гъвкавост, вместо да се опитваме да оптимизираме всеки аспект от нашия живот. Докато съвременният живот често ни кара да елиминираме неефективността – независимо дали в бизнеса, политиката или личните ни навици – Клаас твърди, че малко неефективност всъщност може да бъде нещо добро. В един хаотичен свят това създава малко луфт, от който се нуждаем, за да абсорбираме ударите.

Клаас посочва като пример блокирането на Суецкия канал през 2021 г. Един единствен кораб, заседнал в канала, причини икономически щети на стойност около 50 милиарда долара. Той прекъсна глобалните вериги за доставки за месеци. Системата от канали бе оптимизирана за ефективност, но нямаше луфт, за да поеме такава повреда.

"Трябва да изграждаме много повече гъвкавост и да правим много повече експерименти", посочва Клаас. "В крайно несигурен контекст, какъвто е съвременният свят, трябва основно да се отпуснете малко и да притежавате известна гъвкавост като въпрос на планиране", твърди Клаас. "Ние вграждаме риск в системите, когато се фокусираме върху оптимизацията до абсолютната граница."

"И мисля, че се отдалечаваме от това във време, в което имаме най-голяма нужда от това."

Експериментирайте от време на време

Няколко други скорошни примера показват, че живеем в свят, който се люлее от случайности. Малките неща наистина могат да създадат големи разлики. Например мутацията на вирус, която причинява пандемия в продължение на две години. В този контекст гъвкавостта на света има много по-голям приоритет сега, когато нашите социални светове отхвърлят това като приоритет.

Искам да кажа, че ако мислите за тримесечни печалби, "лайфхакове" или стратегии за ежедневен живот, всичко е съсредоточено около премахването на неефективността. Но понякога неефективността осигурява критична свобода на действие в системите.

И така, Клаас се застъпва за повече експерименти в живота ни. В свят, който постоянно се променя и по своята същност е непредсказуем, твърдото придържане към една и съща рутина или стратегия може да бъде пагубно. Експериментирането ни позволява да се адаптираме към непредвидени обстоятелства и дори да намерим по-добри алтернативи.

Клаас дава пример със стачката през 2014 г. в лондонското метро, ​​която принуждава много пътуващи да намерят алтернативни маршрути за работа. След стачката 5% от населението се придържа към новите си маршрути, след като е открило по-добър начин за пътуване.

"Гурутата за самопомощ ни казват, че трябва да намерим оптималния път", коментира Клаас. "Но това има смисъл само ако светът е статичен и напълно разбран, а не мисля, че това се отнася за сложността на 21-ви век."

Вместо това Клаас ни насърчава да прегърнем произволността, да правим промени и да бъдем отворени за нови преживявания, дори ако това означава да се отдалечим от така наречения "оптимален" път.

Човешкото желание за ред

Аргументът на Клаас не е само за индивиди - той се отнася за цели общества. Правителствата, предприятията и институциите трябва да планират дългосрочно, давайки приоритет на гъвкавостта пред краткосрочните печалби или политически ползи. Това може да бъде трудно в свят, в който тримесечните печалби и четиригодишните изборни цикли доминират при вземането на решения.

Но това не действа толкова добре и голяма част от това се свежда до нашата социална и политическа система.

"Не сме си извлекли поуки от пандемията", разказва Клаас. "Нямаше никакви усилия да се опитаме да създадем по-гъвкави системи в политиката. И всички структури за възнаграждение, когато става дума за демократични процеси, са несъвършени. Например правите дългосрочно планиране, много вероятно е вашият наследник от конкурентната партия да се възползва от това, защото те ще бъдат на власт в момента, в който това се изплати.

Проблемът е, обяснява той, че планирането за дългосрочна гъвкавост често е от полза за бъдещите поколения, докато разходите се поемат в настоящето. Това го прави политически непопулярно и трудно за изпълнение. И все пак, както посочва Клаас, 21-ви век е белязан от поредица от непланирани, катастрофални събития. От 11 септември през пандемията до войната в Украйна нито едно от тези събития не беше предвидено. Урокът, казва Клаас, е ясен: трябва да планираме случайността.

Да прегърнем хаоса

Много хора могат да реагират на идеята за хаотичен свят с чувство на безпомощност или нихилизъм, смятайки, че всичко, което правят, няма значение. Но Клаас настоява, че това не е така, а всъщност е точно обратното. В книгата си "Шанс" ("Fluke") дава аргумент за това.

"Второто подзаглавие на моята книга е "Защо всичко, което правим, има значение" и вярвам в това с цялото си сърце", заявява Клаас. "Ако всеки избор, който правим, променя света и траекторията на живота ни, тогава няма нищо безсмислено в съществуването ни."

Може да нямаме контрол над всичко, но имаме силата да влияем на всичко, отбелязва Клаас. Всяко малко действие, което предприемаме, има потенциала да се отрази по непредвидими начини, засягайки не само собственото ни бъдеще, но и бъдещето на другите, а в някои случаи дори на света.

"Не че имам огромен контрол или пълна свобода на действие", заключава Клаас. "Важно е това, което правя."

В свят, формиращ се от случайност и хаос, това може да е най-вдъхновяващото послание. Може да не контролираме всичко, но всичко, което правим, все пак има значение. И в това осъзнаване, смята Клаас, се крие потенциал за дълбоки промени.

Изтгочник: There’s way more chaos in our lives than you think. This scientist says it’s empowering, ZMEScience

Още по темата

05/10/2023

Скептик

Свободна воля: Може ли невронауката да разкрие дали сами правим изборът си?

23/01/2023

Физика

Как теорията на хаоса свързва две на пръв поглед различни области на физиката

26/02/2021

Животът

Произход на живота от хаоса - Дарвиновата еволюция започва преди самия живот?

17/03/2018

Човекът

Раждаме се в самота и цял живот бягаме от нея. А пътят е в обратна посока - към себе си