Философите от векове се занимават с въпроса дали наистина сме свободни да избираме действията си. Сега проучванията в областта на генетиката, невронауката и еволюционната биология хвърлят нова светлина върху този въпрос.
Да предположим, че се приближавате до купа с плодове, препълнена с ябълки, портокали и банани, всички напълно узрели. По този повод избирате един портокал. Или не? Защото, въпреки че може да ви се струва, че сте били свободни да изберете ябълка или банан, много от хората, които разсъждават върху такива неща, настояват, че изобщо не сте свободни да избирате.
Същото важи и за всички видове решения, за които се тревожим - от дребните до важните. Те казват, че ако можехме по някакъв начин да превъртим вселената назад, щяхте да се държите по абсолютно същия начин - защото така е устроен мозъкът ни. Усещането ни, че имаме свободна воля, е само илюзия.
Последиците от подобно твърдение са тревожни, защото ни принуждават да преосмислим много от съкровените си представи. Ако изборът ни е по някакъв начин предопределен, няма смисъл да се мъчим над морални дилеми и нямаме основание да наказваме хората за техните престъпления. Тези неща са важни. Но може ли наистина да е вярно, че никой от нас, както се изразява един поет "не е капитан на душата си"?
Макар че този въпрос отдавна е запазена територия на физиците, философите и религиозните учени, все повече биолози вече се изказват по него. Само през този месец двама водещи невроучени са публикували книги по темата, като и двамата твърдят, че новото разбиране за мозъка подкрепя тяхната теза. И така, след като дебатът навлиза в нова територия, можем ли най-накрая да разберем веднъж завинаги дали имаме свободна воля?
Детерминизъм
Въпросът вълнува хората още от времето на древните гърци, които спорели как свободната воля може да се съчетае с "детерминистичната" според тях вселена, в която всичко, което се случва, е подчинено на предшестващите го причини.
Древногръцките философи стоици се събират, за да обсъждат своите идеи, включително и за свободната воля. Кредит: Adobe Stock Images (свободен лиценз)
Последвалият поход на науката като че ли подкрепя този детерминистичен възглед за света - от откриването на законите за движението от Исак Нютон през XVII в. до подреждането на елементите в периодичната таблица.
За мнозина свободната воля е изключена от класическата физика, която казва, че всичко, което се случва във физическия свят, има причина, независимо дали става дума за топките за снукър, които се въртят по масата, или за планетите, които се въртят около Слънцето, и следователно всичко е предвидимо според физическите закони.
Решенията ни със сигурност трябва да са резултат от работата на мозъка ни, който в крайна сметка е изграден от физическа материя, независимо колко е сложен. И вътрешните им механизми трябва да се подчиняват на същите закони на класическата физика, както планетите и топките за снукър. Ако разполагахме с достатъчно мощен скенер на мозъка - такъв, който може да разчете позицията на всеки неврон, всеки синапс, всяка молекула - решенията ни могат да бъдат предсказани, още преди да сме ги взели.
Възможният спасителен пояс за привържениците на свободната воля идва с появата на квантовата физика в началото на XX век. Тя твърди, че субатомните частици могат да заемат множество различни състояния едновременно, съществуващи като разпръснати вероятности, които се "разрушават" в нещо определено само когато бъдат измерени или наблюдавани. Макар че масово частиците се държат класически, когато могат да бъдат наблюдавани отделни частици, те могат да приемат разпръснати стойности в рамките на определен диапазон и доколкото можем да преценим, те изглеждат съвсем случайни. С други думи, Вселената, в най-фундаменталния си вид, е недетерминистична.
Втората спасителна клауза идва от един клон на физиката, наречен теория на хаоса, който описва как сложни системи, които са силно чувствителни към малки промени, в крайна сметка се държат по непредсказуем начин. Това показва, че дори и с цялата налична информация, всъщност не бихме могли да предвидим всичко, което се случва във Вселената.
И все пак нито една от тези две спасителни линии не изглежда много сигурна. Може би в мозъците ни наистина има елементи на случайност или непредсказуеми процеси, но това не звучи много като да си "капитан на душата си".
Кредит: Adobe Stock Images (свободен лиценз)
Което повдига въпроса: трябва ли наистина да говорим за свободна воля на ниво фундаментална физика?
Някои твърдят, че нашата възможност за свободна воля, ако тя съществува, би действала изобщо не на нивото на частиците и атомите, а в сложните мрежи от мозъчни клетки. Вземането на решения, с други думи, е биологичен феномен, и именно тук невронауката се намесва в битката.
Илюзия ли е свободната воля?
Началото е поставено в началото на 80-те години на миналия век с един прост експеримент, проведен от Бенджамин Либет (Benjamin Libet), неврофизиолог от Калифорнийския университет в Сан Франциско, който оттогава насам е безкрайно повтарян, доразвиван и оспорван. Постановката се състои в това доброволец да седне с ръка върху бутон и да го натисне след произволно избран интервал. Трябвало е да отбележи с помощта на таймер момента, в който е избрал да направи това движение. На участниците в експеримента им е направена и електроенцефалограма (ЕЕГ) с електроди, поставени на скалпа, за да се наблюдават промените в мозъчната активност.
Не е изненадващо, че експериментът на Либет установява, че хората осъзнават решението си да натиснат бутона част от секундата преди да го натиснат. Стряскащото е, че активността в частта на мозъка, която контролира движенията на ръцете, започва да се повишава, преди човекът да осъзнае, че е взел решението - средно около една трета от секундата преди това. Резултатът измества дебата за свободната воля на 180 градуса, тъй като показва, че това, което взема решението, не е съзнанието ни - нещото, което усещаме като "капитан" в главата си.
Това сякаш съвпада с психологическите изследвания, които показват, че лесно можем да се заблудим относно процесите на вземане на решения. Когато хората са подведени да мислят, че са направили определен избор, а не са го направили, те са изненадващо склонни да измислят правдоподобни "обяснения" за решението си. Когато например са помолени да изберат по-привлекателния човек от две снимки, по-късно успяват да обосноват избора си, въпреки че експериментаторът тайно е разменил снимките. Този феномен, наричан понякога конфабулация, често се тълкува като доказателство, че само защото имаме чувството, че сме взели свободно дадено решение, това не е непременно така.
От друга страна, това са измислени обстоятелства, заявява Адина Роскис (Adina Roskies), философ в колежа "Дартмут" в Ню Хемпшир.
"Със сигурност има случаи, в които можете да заблудите хората да мислят, че са направили нещо, когато не са го направили. Но това не означава, че през цялото време, когато си мислим, че сме направили нещо, ние не сме го направили", смята тя.
В края на краищата не приемаме успеха на визуалните илюзии като знак, че никой не може да вижда наистина.
Кредит: Adobe Stock Images (свободен лиценз)
Съзнателен избор
Резултатът на Либет е бил оспорен и по други начини. Някои критици твърдят, че той е артефакт на инструкциите, дадени в експеримента. На изследваните лица е казано да "оставят желанието да действат да се появи по всяко време, без да планират предварително или да се концентрират върху това кога да действат".
Всъщност активността в съответната част на мозъка има тенденция към произволни колебания нагоре надолу. Когато на хората им се казва да действат по прищявка, те може да тълкуват по-високото ниво на несъзнателна мозъчна активност като сигнал да натиснат бутона, посочва Кевин Мичъл (Kevin Mitchell), генетик и невролог в Тринити Колидж Дъблин, Ирландия.
"Настройката е създадена така, че да премахне всякакво обмисляне".
Може би най-убедителната критика обаче идва от проучване от 2019 г., в което експериментът на Либет е променен, като участниците са помолени да вземат по-сериозно решение: да натиснат бутон, за да решат коя от две благотворителни организации ще получи 1000 долара. При него не е установено повишаване на несъзнателната мозъчна активност, преди хората да почувстват, че са взели решението.
Това предполага, че откритието на Либет се отнася само за произволни решения, които могат да бъдат предизвикани от случайни колебания в мозъчната дейност, но не е от значение за обмислени решения, коментира Ури Маоз (Uri Maoz) от Университета Чапман в Калифорния, участвал в изследването.
"Да кажем, че мога да предвидя кога ще [натиснете бутон] - на кого му пука? Но ако има горяща кола с бебе вътре, ще спасите ли бебето? Това са видовете решения, които ни интересуват."
Макар че екипът на Маоз не е видял доказателства за мозъчна активност в стил Либет в двигателната част на мозъка, възможно е подобен модел на активност да се случва и на други места. Екипът му продължава да търси такъв знак с помощта на функционално магнитно-резонансно сканиране, което би трябвало да е по-способно да открие активност в по-дълбоки области на мозъка, посочва Маоз.
Но Маоз смята, че ще се хвърли повече светлина, като се изследва този въпрос при животните, дори при много простите.
"Свободната воля наистина е изследвана при хората, но сега има много неща, които можем да изследваме при животните, защото разполагаме с технология за записване и стимулиране на [мозъчната] активност при животните", обяснява изследователят.
Поведението на прости животни като плодовите мушици обикновено се приема за силно детерминирано, включващо рефлексивни реакции на външни стимули. Всъщност то е всичко друго, както казва Бьорн Брембс (Björn Brembs) от Университета в Регенсбург, Германия. Брембс и екипът му са изследвали моделите на летене на плодови мушици, поставени в бял барабан без визуални сигнали - на практика камера за сензорна депривация - за да се премахнат всички възможни стимули.
Те откриват, че движението на мухите в барабана не е нито детерминирано, нито случайно, а носи математическите белези на хаотичните системи и е невъзможно да бъде предсказано. Неотдавна, през 2021 г., друг екип открива подобни признаци на хаос в резултатите на невроните, които управляват кога морските охлюви Aplysia започват да се хранят с водорасли.
Брембс твърди, че подобни системи могат да действат и в човешките мозъци, когато вземаме решения. Ако е така, това не би доказало, че имаме свободна воля, но поне би опровергало аргумента, че при достатъчно информация би било възможно да се предвидят всички наши решения - не бихме могли да предвидим дори движенията на една плодова мушица. "Това би могло да осигури някакъв компонент на избора", заявява той.
И все пак не всички, които изучават мозъците на животните, са толкова уверени, че това ще ни освободи от оковите на детерминизма. Всъщност най-новият аргумент срещу свободната воля идва от Робърт Саполски (Robert Sapolsky), невроучен от Станфордския университет в Калифорния.
В новата си книга "Детерминирани: Живот без свободна воля" ("Determined: Life without free will"), Саполски твърди, че колкото повече откриваме за начина на функциониране на мозъка и за многото различни влияния върху човешкото поведение, толкова по-малко място остава за вмъкване на възможността за самостоятелно вземане на решения.
Кредит: Adobe Stock Images (свободен лиценз)
Неизбежни влияния
Да вземем само няколко примера: генетиците са открили стотици варианти на ДНК, които влияят на склонността ни към депресия или импулсивност; епидемиолозите са доказали, че доброто хранене на плода по време на бременността може да доведе до трайни "епигенетични" промени в ДНК с последици за психичното здраве през целия живот; а социолозите са доказали как преживяванията в ранния ни живот могат да формират склонността ни към тревожност или извършване на престъпления.
"Това е една голяма последователна крива", отбелязва Саполски. "Няма аспект на поведението, който да не се влияе от милиони от тези фактори."?
Може би все още не знаем всичко за това как мозъкът взема решения, подчертава Саполски, но един ден може би ще разберем почти всичко. Дори и сега, добавя той, знаем достатъчно, за да предположим, че няма да направим нови изненадващи открития, които да показват, че мозъкът може да избегне влиянието на такива фактори.
"Ще са необходими открития, които да противоречат на по-голямата част от биологията, за да се намери място, където да се вмъкне [свободната воля]. Няма пукнатина, в която бихте могли да откриете, че ето къде нашите неврони, вместо да общуват с невротрансмитери, започват да си шепнат един на друг - и по тази причина някой решава да ограби магазина за алкохол."
Аргументът на Саполски стига до същността на неговия интерес към начина, по който мислим за морала и наказателното правосъдие. Като човек, който в началото на изследователската си кариера е помогнал да се разкрие начинът, по който хормоните на стреса могат да променят мозъка, Саполски вече е бил експерт в съдебни дела, като е твърдял, че обвиняемите трябва да получават по-малки присъди, защото са били малтретирани като деца.
"Казвам на съдебните заседатели: Ако имахте абсолютно същото възпитание, с абсолютно същата биология, щяхте да седите на скамейката като обвиняемия", разказва Саполски.
Подобни идеи обаче се оспорват. Както посочва Роскис, едно решение може да бъде повлияно от нещо, без да се определя от него. Например вариант на ген или хормон на стреса може да направи избора по-вероятен, без да го прави 100 % сигурен.
"Дори да смятате, че съществува свободна воля, това не означава, че няма влияния и ограничения върху нашето поведение", заявява Роскис.
И невронауката не е единственият клон на биологията, който има какво да каже за свободната воля, добавя Мичъл.
"Ако искаме да разберем как човешките същества правят нещата - т.е. откъде идва причинно-следствената сила [за нашите действия] - тогава този въпрос се простира много назад във времето, за да кажем: "Ами как всеки организъм прави нещо?" Отговорът, казва Мичъл, се крие в еволюцията на биологичното действие или способността да се действа с намерение или цел - аргумент, който той излага в новата си книга "Свободни агенти: Как еволюцията ни е дала свободната воля" (Free Agents: How evolution gave us free will).
Според Мичъл, когато първите прости форми на живот са се появили на Земята преди около 3,7 милиарда години, едно от най-интересните им основни качества е било, че нещо са правили. Преди това нещата са се случвали: песъчинки са се търкаляли наоколо, химикали са реагирали и вулкани са изхвърляли лава. Но това са били инертни физически процеси. Първите форми на живот обаче са използвали енергия, за да действат срещу втория закон на термодинамиката - принципа, че с времето всичко има тенденция да става все по-неорганизирано - и по този начин да останат живи.
"Действието е наистина основно свойство на живите същества, което ние приемаме за даденост, то е много базово", отбелязва Мичъл.
Именно тук можем да открием източника на нашата свободна воля, смята Мичъл. Всъщност именно за това е еволюирала нервната система.
"Тя е преди всичко система за контрол, чиято задача е да определя репертоар от действия и да избира между тях. Тази система за контрол е била усъвършенствана в хода на еволюцията, за да дава все по-голяма автономност".
Кредит: Adobe Stock Images (свободен лиценз)
Преосмисляне на редукционизма
Според Мичъл е грешка да се смята, че винаги можем да редуцираме сложните системи до техните съставни части и да разглеждаме причинно-следствените връзки в нервните системи, да речем, на нивото на техните атоми. Противно на този "редукционистки" подход, сложните системи като мозъка могат да бъдат разбрани само чрез разглеждане на взаимодействията им на по-високи нива на организация.
Този възглед напоследък се утвърждава от изследвания, които преразглеждат редукционисткия подход за търсене на "микромащабни" причини.
През 2022 г. Ерик Хоел, тогава невроучен в Университета Тъфтс в Масачузетс, анализира повече от дузина различни видове причинно-следствени връзки в сложни системи, предложени от изследователи в области от статистиката до генетиката и психологията. Във всеки случай той открива някаква форма на "възникване на причинно-следствена връзка" - когато причините за някакво явление или поведение възникват не в микромащаба, а на по-високо или по-грубо ниво на системата.
В случая с вземането на решения мислите, чувствата и спомените на човека са толкова истински причинно-следствени сили, колкото и това, което се случва на ниво атоми и неврони.
"Идеята, че всяко събитие има причина, е проблем за свободната воля, само ако се приеме, че всяка причина е на това най-ниско ниво, че всичко е физика", заявява Мичъл. "Но цялата структура на нервната система може да бъде причина за нещата - вие можете да бъдете причина."
Което подсказва, че в крайна сметка може би сме капитани на душите си.
Дали всичко това ще позволи на скептиците и вярващите в свободната воля да постигнат съгласие, далеч не е ясно.
Противоположните страни дори не могат да се споразумеят за това какво е необходимо, за да се предоставят убедителни доказателства в едната или другата посока. Саполски ще повярва в свободната воля само ако се докаже, че някой аспект на човешкото поведение е напълно лишен от предварителни влияния.
"Ето невроните, които са причинили това - покажете ми, че те биха направили точно същото нещо, ако всички околни неврони, създадени от предишната история на живота ви, са били различни", отговаря Саполски.
Мичъл отбелязва, че това е непосилно висока летва.
"Кое същество би се държало свободно от всякакви предишни причини? То не би имало причина да прави каквото и да било, защото причините са минали причини - то би било просто генератор на случайно поведение."
Но Мичъл добавя, че е трудно да си представи нещо, което би го убедило, че аргументът му е погрешен, защото не е проста, проверима хипотеза.
"Трудно е да се каже, че има някакъв конкретен експеримент, който би могъл да покаже, че имаме или нямаме свободна воля", заявява Мичъл.
"Този въпрос се обсъжда от хиляди години", казва Роскис. "Ако имаше прост отговор, вече щяхме да сме го открили."
Източник: Free will: Can neuroscience reveal if your choices are yours to make?, Clare Wilson, New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари