Слънчевата сонда Паркър потвърждава старите теоретични модели за магнитното присъединяване

Ваня Милева Последна промяна на 21 август 2025 в 00:00 13875 0

Проучване на слънцето.

Кредит ESA / NASA / Solar Orbiter
Проучване на слънцето, ръководено от SwRI, потвърждава десетилетия стари теоретични модели за слънчевото магнитно присъединяване. Измерванията от сондата Solar Parker на НАСА помогнаха за запълване на ключови празнини в данните за процесите, които задвижват слънчеви изригвания, изхвърляния на коронална маса и други явления в космическото време. Измерванията са направени от региона, изобразен в белия панел, който е идентифициран като източник на изхвърляне на коронална маса. Показаните тук цифри са взети от изображения, заснети от мисията Solar Orbiter на Европейската космическа агенция. 

Ново изследване потвърждава десетилетия стари теоретични модели за магнитно присъединяване - процесът, който освобождава съхранена магнитна енергия, за да предизвика слънчеви изригвания, изхвърляне на коронална маса и други космически метеорологични явления. Данните са събрани от сондата Parker Solar Probe (PSP) на НАСА, която е единственият космически кораб, прелетял през горните слоеве на слънчевата атмосфера.

Магнитно присъединяване. Слънчевите изригвания се случват, когато линиите на магнитното поле в близост до слънчеви петна се реорганизират експлозивно. Кредит:Wikimedia Commons

Магнитното присъединяване възниква, когато линиите на магнитното поле в плазмата се прекъснат и се свържат отново в нова конфигурация, освобождавайки големи количества съхранена енергия. На слънцето това освобождаване на енергия често води до слънчева активност, която може да повлияе на технологиите на Земята, явление, известно като космическо време. Точното моделиране на слънчевото магнитно присъединяване може да помогне за прогнозиране на изхвърляния на коронална маса, слънчеви изригвания и други събития в космическото време, които могат да повлияят на спътници, комуникационни системи и дори електрическите мрежи на Земята.

"Магнитното присъединяване действа в различни пространствени и времеви мащаби, в космически плазми, вариращи от слънцето до магнитосферата на Земята, от лабораторни условия до космически мащаби", обяснява д-р Ритеш Пател (Ritesh Patel) изследовател от Югозападния изследователски институт (SwRI), в Боулдър, Колорадо, и водещ автор на нова статията, публикувана в Nature Astronomy.

"От края на 90-те години на миналия век успяхме да идентифицираме магнитното присъединяване в слънчевата корона чрез изображения и спектроскопия. Откриването на място бе възможно в магнитосферата на Земята с изстрелването на мисии като мисията на НАСА Magnetospheric Multiscale (MMS). Подобни изследвания в слънчевата корона обаче станаха възможни едва когато сондата Parker Solar Probe на НАСА бе изстреляна през 2018 г."

17-ата орбита на слънчевата сонда Parker преминава през най-близката досега точка до Слънцето, на 7,26 милиона километра от Слънцето. Кредит: NASA/Johns Hopkins APL/Steve Gribben

Рекордната близост на слънчевата сонда "Паркър" до Слънцето отвори нови възможности за изследвания. Подходът на 6 септември 2022 г. разкри огромно изригване, предоставяйки възможност за детайлно изобразяване и вземане на проби от свойствата на плазмата и магнитното поле за първи път.

Използвайки комбинация от техники за изобразяване и диагностика на място, както и допълнителни наблюдения от Solar Orbiter на Европейската космическа агенция, екипът, ръководен от SwRI, потвърди, че слънчевата сонда "Паркър" е прелетяла през регион на магнитно присъединяване в слънчевата атмосфера за първи път.

"Разработваме теорията за магнитното присъединяване от почти 70 години, така че имахме основна представа за това как биха се държали различните параметри", разказва Пател. "Измерванията и наблюденията, получени от срещата, са потвърдили дигиталните симулационни модели, които съществуват от десетилетия с известна степен на несигурност. Данните ще послужат като силни ограничения за бъдещи модели и ще осигурят път за разбиране на слънчевите измервания на слънчевата сонда "Паркър" от други времеви рамки и събития."

Мисията MMS на НАСА, ръководена от SwRI, предостави на изследователите представа за това как се случва повторното свързване в близката до Земята среда в по-малък мащаб. Наблюденията на слънчевата сонда "Паркър" от 2022 г. вече предоставят на изследователите липсващата част, свързваща магнитното присъединяване в земния мащаб със слънчев мащаб. SwRI ще работи по това дали механизми за магнитно присъединяване, съпроводени от турбулентност или флуктуации и вълни на магнитните полета, присъстват в слънчевите региони, идентифицирани от слънчевата сонда "Паркър" като имащи активно повторно свързване.

"Текущата работа предоставя открития в различни мащаби, което ни позволява да видим как се пренася енергията и как се ускоряват частиците", посочва Пател. "Разбирането на тези процеси на Слънцето може да помогне за по-добро прогнозиране на слънчевата активност и да подобри разбирането ни за околната среда около Земята."

Справка: Ritesh Patel et al, Direct in situ observations of eruption-associated magnetic reconnection in the solar corona, Nature Astronomy (2025). DOI: 10.1038/s41550-025-02623-6

Източник: Parker Solar Probe confirms decades-old theoretical models about magnetic reconnection, Southwest Research Institute

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Космос

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !