Първите изображения, направени във видима светлина на повърхността на Венера, са заснетите от инструмента Wide-field Imager на слънчевата сонда "Паркър" (WISPR) на НАСА и са публикувани днес на уебсайта на американската агенция. Те показват нажежения блясък на повърхността на Венера, излъчващ се през нейната обвивка от токсични облаци, откривайки геоложки особености като планини, плата и равнини. Тези открития могат да ни помогнат да разберем по-добре минералите, изграждащи тази скалиста и загадъчна планета.
Повърхността на Венера е особена: тя е практически скрита от нашия поглед, тъй като атмосферата й е съставена от много плътни облаци.
Но при два скорошни облитания на планетата Паркър използва инструмента WISPR, за да изобрази цялата нощна страна във видими и близки до инфрачервени дължини на вълната.
Изображенията, комбинирани във видеото, показват слаб повърхностен блясък, който разкрива особености като континентални региони, равнини и плата.
Освен това, същите изображения показват, както се обяснява в изявлението на НАСА, луминесцентен ореол от кислород, присъстващ в атмосферата, който изглежда обгражда цялата планета.
Такива изображения на планетата, често наричана близнак на Земята, биха могли да помогнат на учените да научат повече за геологията на повърхността на Венера, какви минерали може да присъстват там и еволюцията на планетата. Като се имат предвид приликите между планетите, тази информация може да помогне на учените да разберат защо Венера е станала негостоприемна, а Земята - не.
„Венера е третият най-ярък обект в небето, но доскоро имахме малко информация за това как изглежда нейната повърхност, защото погледът ни към нея е закрит от плътна атмосфера“, коментира Брайън Ууд (Brian Wood), водещ автор на новото изследване. "Сега най-накрая виждаме повърхността във видима светлина от космоса за първи път."
Първите снимки на Венера са направени от WISPR през юли 2020 г., когато Паркър прави третото си близко прелитане, което космическият кораб използва, за да насочи орбитата си по-близо до Слънцето. WISPR е проектиран да вижда бледи детайли в слънчевата атмосфера и вятъра и някои учени смятат, че могат да използват WISPR, за да покажат върховете на облаците, криещи Венера, докато Паркър лети покрай планетата.
„Целта бе да се измери скоростта на облаците“, разказва Ангелос Вурлидас (Angelos Vourlidas), съавтор на новата статия и изследовател в Лабораторията по приложна физика на Университета "Джонс Хопкинс".
Но вместо да види само облаците, WISPR вижда и повърхността на планетата. Изображенията са толкова стряскащи, че учените отново включват камерите по време на четвъртото преминаване през февруари 2021 г. По време на прелитането през 2021 г. орбитата на космическия кораб се подравнява перфектно, за да може WISPR да картографира напълно нощната страна на Венера.
Облаците пречат на по-голямата част от видимата светлина, идваща от повърхността на Венера, но най-дългите видими дължини на вълните, които граничат с близкия инфрачервен диапазон, преминават през тях. През деня червената светлина се губи от ярката слънчева светлина, отразяваща се от върховете на облаците на Венера, но в тъмната нощ камерите на WISPR успявата да уловят слабо сияние, причинено от невероятната топлина, излъчвана от повърхността.
„Повърхността на Венера, дори от нощната страна, се нагрява до около 860 градуса“, разказва Ууд. „Толкова горещо, че скалистата повърхност на Венера свети видимо, като парче желязо, извадено от ковачница.“
Преминавайки покрай Венера, WISPR улавя диапазон на дължина на вълната от 470 до 800 нанометра. Част от тази светлина е в близките инфрачервени дължини на вълната, които не можем да видим, но възприемаме като топлина, а друга е във видимия диапазон, между 380 и около 750 нанометра.
Повърхността на Венера е изскедвана с помощта на радарни и инфрачервени инструменти, които могат да виждат през гъсти облаци, използвайки дължини на вълната на светлината, невидими за човешкото око. Мисията на НАСА "Магелан" създавае първите карти през 90-те години на миналия век с помощта на радар, а космическият кораб "Акацуки" на японската космическа агенция JAXA събра много инфрачервени изображения, след като влезе в орбита около Венера през 2016 г. Новите изображения от "Паркър" допълват тези данни, като разширяват наблюденията до до самия край на видимия спектър.
Изображенията на WISPR показват характеристики на повърхността на Венера, като най-големия високопланински регион на повърхността на планетата Афродита Тера (Aphrodite Terra), платото Tellus Regio и равнините Aino Planitia. Афродита Тера се вижда като тъмно петно на фона на светещите облаци. Това е така, защото е с по-голямата си надморска височина и е много по-хладна от околния терен, така че в инфрачервени или близо инфрачервени изображения на планетата, тя е видима.
Данни на WISPR и Magellan, един до друг. Кредит: NASA/APL/NRL/Magellan Team/JPL/USGS
Освен повърхностните характеристики, новите изображения на WISPR ще помогнат на учените да разберат по-добре геологията и минералния състав на Венера. При нагряване материалите светят с уникални дължини на вълната. Чрез комбиниране на новите изображения с предишните, учените вече имат по-широк диапазон от дължини на вълните за изследване, което може да помогне да се определи кои минерали са на повърхността на планетата. Такива методи преди са били използвани за изследване на лунната повърхност. Бъдещите мисии ще продължат да разширяват този диапазон на дължината на вълната, което ще подобри разбирането ни за обитаемите планети.
Изхождайки от тези данни, можем да се опитаме да разберем каква е била истинската еволюция на тази планета. Въпреки че Венера, Земята и Марс са се образували приблизително по едно и също време, днес те са много различни. Атмосферата на Марс малко прилича на земната, докато на Венера атмосферата е много по-плътна. Учените подозират, че вулканизмът е изиграл роля в създаването на гъстата атмосфера на Венера, но са необходими повече данни, за да се разбере как. Новите изображения на WISPR могат да дадат представа за това как вулканите може да са повлияли на атмосферата на планетата.
Освен сиянието на повърхността, новите изображения показват ярък пръстен около ръба на планетата, причинен от кислородни атоми, излъчващи светлина в атмосферата. Този тип сияние присъства и в земната атмосфера, където се вижда от космоса, а понякога и от земята през нощта.
Основният фокус на изследванията на слънчевата сонда Parker е науката за Слънцето, а прелитанията на Венера предоставят вълнуващи възможности за допълнителни данни, които не бяха очаквани при старта на мисията.
WISPR също засне орбиталния прахов пръстен на Венера - следа от микроскопични частици с форма на поничка, разпръснати в орбитата на Венера около Слънцето - и FIELDS направи директни измервания на радиовълните в атмосферата на Венера, помагайки на учените да разберат как се променя горната атмосфера през 11-годишната цикъл на активност на Слънце.
Докато геометрията на следващите две прелитания вероятно ще попречи на "Паркър" да направи снимки на нощната страна, учените ще продължат да използват други инструменти на сондата за изследване на космическата среда на Венера. През ноември 2024 г. космическият кораб ще има последен шанс да снима повърхността по време на седмия си и последен подход.
Справка: Parker Solar Probe Imaging of the Night Side of Venus
Brian E. Wood, Phillip Hess, Jacob Lustig-Yaeger, Brendan Gallagher, Daniel Korwan, Nathan Rich et al.; Geophysical Research Letters
First published: 09 February 2022 https://doi.org/10.1029/2021GL096302
Източник: Parker Solar Probe Captures its First Images of Venus' Surface in Visible Light, Confirmed, NASA
Още по темата
Животът
Извънземен живот? Неутрализиращи киселините форми на живот могат да направят обитаеми джобове в облаците на Венера
Земята
Животът на Венера може би никога не е бил възможен
Космос
Двойно прелитане над Венера! Solar Orbiter и BepiColombo ще влязат в космическата история
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари