Ами ако съзнанието не е това, което движи човешкия разум?

НаукаOFFNews Последна промяна на 27 ноември 2017 в 09:47 29371 1

Кредит Pixabay

Всеки знае какво е усещането да имаш съзнание: това естествено е чувството на осъзнаване на собствената личност, което ни дава усещане за собственост и контрол над мислите, емоциите и преживяванията, които имаме всеки ден.

Повечето експерти смятат, че съзнанието може да бъде разделена на две части: себеоосъзнаване (или осъзнаване на собствената личност), както и съдържанието на съзнанието, което включва неща като мисли, убеждения, усещания, възприятия, намерения, спомени и емоции.

Лесно е да се предположи, че тези съдържания на съзнанието по някакъв начин са избрани, причинени или контролирани от нашето съзнание - в края на краищата, мислите не съществуват, докато не си ги помислим. Но в нова научна статия, публикувана в Frontiers of Psychology, авторите - проф. Дейвид Оукли (David A Oakley) от Университетския колеж в Лондон и проф. Питър Холиган (Peter Halligan) от Университета в Кардиф твърдят, че това е грешка.

Те казват, че нашето лично съзнание не създава, не предизвиква или избира нашите убеждения, чувства или възприятия.

Вместо това, съдържанието на съзнанието се генерира "зад кулисите" от бързи, ефективни и несъзнателни системи в мозъка ни. Всичко това се случва без никаква намеса от личното ни съзнание, което седи пасивно на зрителския стол, докато тези процеси се случват.

Казано просто, ние не избираме съзнателно нашите мисли или чувства, а само разбираме за съществуването им.

Източник: Pixabay

Не е само внушение

Ако това ви звучи странно, помислете как без усилия се събужда нашето съзнание всяка сутрин, след като сме го загубили през нощта, как мислите и емоциите пристигат вече оформени в съзнанието ни, как цветовете и формите, които виждаме, са построени в смислени предмети или запомнящи се лица без никакво усилие  от нашия съзнателен ум.

Имайте предвид, че всички невропсихологични процеси, отговорни за движенията на тялото ни или сформирането на изречения с помощта на думи се провеждат без участието на нашето съзнание. 

Процесите, отговорни за създаването на съдържанието на съзнанието, правят същото, смятат професорите Оукли и Холиган. Тяхното заключение е повлияно от изследванията на невропсихологични и нервно-психически разстройства, както и последните проучвания на когнитивната неврология с помощта на хипноза. Проучванията показват, че с помощта на хипноза настроението, мислите и възприятията на човека могат да бъдат коренно променени чрез внушение.

В тези проучвания участниците преминават през индукционна процедура на хипноза, за да им помогне да влязат в ментално фокусирано състояние. След това се правят внушенията, за да променят своите възприятия и опит.

Така например, в едно проучване изследователите записват мозъчната активност на участниците, когато вдигат ръката си умишлено, когато тя се вдига от макара и когато се вдига в отговор на хипнотични внушения, че тя се повдига с макара.

Неумишленото и внушеното движение активира сходни области на мозъка, а мозъчната активност при умишленото деяние е различна. По този начин хипнотичните внушения може да се разглеждат като средство за предаване на идеи или убеждения, които когато се приемат, имат силата да променят възприятията или поведението на човека.

Източник: Pixabay

Личният разказ

Всичко това може да ни накара да се запитаме откъде тогава всъщност идват нашите мисли, емоции и възприятия. Авторите твърдят, че тази част от съдържанието на съзнанието, сътавена от преживявания, емоции, мисли и убеждения се генерират от несъзнателни процеси в мозъка ни.

Тази подгрупа е под формата на личен разказ (наратив), който непрекъснато се актуализира. Личният разказ съществува успоредно с нашето лично съзнание, но последното не оказва никакво влияние върху първото.

Личният наратив е важен, защото осигурява информация, която се съхранява в автобиографичната памет (нашата история за самите себе си), и дава на хората начин за комуникация за нещата, които сме възприели и преживели, на другите.

Това, от своя страна, ни дава възможност за генериране на стратегии за оцеляване - например да се научим да предсказваме поведението на другите хора. Междуличностните умения като това са в основата на развитието на социалните и културни структури, които подпомагат оцеляването на човешкия вид в продължение на хилядолетия.

Така че, тази способност да споделяме съдържанието на личния си разказ с другите - а не личното съзнание - дава на хората уникалното им еволюционно предимство.

Източник: Pixabay

Какъв е смисълът?

Ако притежаването на съзнание не дава някакви особени предимства, то тогава не е ясно какво е неговото предназначение. Но като пасивен спътник на несъзнателните процеси, ние не мислим, че феноменът на личното съзнание има цел, по същия начин, както дъждовната дъга няма такава. Дъгата просто е резултат от отражението, пречупването и дисперсията на слънчевата светлина през капчиците вода - тя няма определена цел, казват авторите.

Тези заключения също повдигат въпроси относно понятия като свободна воля и лична отговорност. Ако нашето лично съзнание не контролира съдържанието на личния разказ, който отразява нашите мисли, чувства, емоции, действия и решения, може би не трябва да носи отговорност за тях.

В отговор на това, ние твърдим, че свободната воля и лична отговорност са понятия, които са създадени от обществото. Като такива, те са вградени в начина, по който ние виждаме и разбираме себе си като личности и като вид. Поради това, те са представени в рамките на несъзнателни процеси, които създават нашите лични истории и в начина, по който споделяме тези разкази с другите хора, обясняват Оукли и Холиган.

Просто, защото съзнанието е настанено на зрителския стол, не означава, че трябва да се откажем от важните ежедневни понятия като свободна воля и лична отговорност. Всъщност и те са създадени и вкарани в работа от нашите несъзнателни мозъчни системи. Те имат важен смисъл в обществото и имат дълбоко въздействие върху начина, по който ние разбираме себе си.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11110

1

yoghurt

27.11 2017 в 23:46

Само последните абзаци нямат връзка с текста, относно отговорността и свободната воля, пред вид това, че статията утвърждава именно свободната воля и причинно-следствената връзка. Защото кое ни отличава от животните, щом като и те и ние имаме личен "наратив"? Както пише в статията - отличава ни това, че съзнаваме че има такъв "наратив". Оттам следва, че съзнаваме, че имаме различни възможности за осъществяването му в реалността, примерно - "наратива" ни предопределя нужда от храна на обяд. Имаме избор - или да ядем, или да не ядем, да подчиним "наратива" на свободната си воля. Докато животните не могат това.

Причинно-следствената връзка, това, че всичко в нашият живот, дори самите ни мисли, са следствие на процеси, водещи в крайна сметка до големия взрив (който по чудесен начин се е получил от "нищото" според отричащите Бог). Та това, че телесните процеси в нас са предопределени, в Правослаеието се нарича закон на тлението, а тези учени наричат "наратив" . Кой както иска ;)