През 19-ти век сериозните физици вярвали, че Вселената е изпълнена с въображаемо вещество, наречено светлоносен етер, а лекарите смятали, че болестите се причиняват от зловонни изпарения, наречени миазми. И двата научни мита оцелели повече от сто години, докато в крайна сметка били опровергани от доказателства.
Също така, в областта на невронауката съществува изобилие от митове за мозъка, които постепенно се рушат от натрупващите се данни. Някои от тях оцеляват и до днес, главно в медиите и в някои популярни научни книги и статии. Невроученият Дейвид Линдън (David Linden) ги нарича цветисто "невро-глупости". Те се поддържат не от доказателства, а от вярвания и по традиция.
Ето няколко от най-разпространените.
Мит №1: Имаме ли гущер в главата си
Чували ли сте, че нашите потискани страсти са скрити дълбоко в древните части на мозъка ни, които уж сме наследили от праисторическите влечуги? Или че нашият "рационален мозък", разположен над "гущеровия мозък", се опитва да укроти желанията ни и да ги държи под контрол? Тази интуитивна история за вътрешния ни гущер, безопасно увит в булото на рационалността, сякаш обяснява какво означава да бъдеш морален, здрав човек. Това е и една от най-успешните грешки в цялата наука. Както казва невроученият Барбара Финли (Barbara Finlay):
"Нашият мозък не е гущер, облечен като човек."
Идеята, че умът ни е бойно поле между страстта и разума, води началото си от Древна Гърция. В средата на 20-ти век тя става популярен начин за обяснение на еволюцията на мозъка, когато учените се опитват да разберат функциите на мозъка, сравнявайки на око човешкия мозък с мозъците на други животни. По-новите изследвания в невронауката обаче ясно показват, че мозъците не се развиват на слоеве, като добавяне на глазура върху вече изпечена торта. Вместо това мозъците на всички бозайници, а вероятно и на всички гръбначни, следват един и същи план за изграждане. Единственото животно с гущеров мозък е гущерът.
Мит №2: Лявата страна на мозъка ни е логична, а дясната е креативна
Като цяло, нито една част от мозъка ни не е единствено само посветена на артистични занимания, математическо мислене или каквато и да е друга умствена работа. Почти всяко действие, което извършваме, и всяко преживяване, което имаме, се обработва от неврони, разпределени из целия ни мозък.
Една част от мозъка ни - мозъчната кора - наистина се състои от две половини или полукълба, но и двете са сложно свързани с множество подкорови структури, които изграждат останалата част от мозъка. Така че не е вярно, че някои неврони в лявото полукълбо създават компютърен инженер, а други в дясното - поет. Някои функции изглежда се осъществяват предимно в едно от полукълбата, като например езиковите способности в лявото, но тази латерализация (специализация на дясна и лява страна на мозъка) се развива постепенно и при повечето, но не при всички индивиди.
Мит №3: Кортизолът е хормон на стреса, а серотонинът е хормон на щастието
Широко разпространена е представата, че мозъкът ни крещи "Стресиран съм", когато кортизолът се излива в артериите, и че невроните се "поливат" със серотонин, за да създадат радостно, щастливо чувство. Всъщност, няма хормон с една-единствена психологическа цел (доколкото знаем), а всички химични вещества, които създават ума ни, работят в синхрон.
Кортизолът, например, увеличава количеството глюкоза в кръвта ни, за да осигури бърз прилив на енергия за клетките ни, когато мозъкът предвижда нуждата от нея, независимо дали се чувстваме стресирани или не. Мозъкът ни казва на надбъбречните жлези да отделят кортизол точно преди тренировка или да се събудим сутрин, за да се измъкнем от леглото. Кортизолът може да се освободи по време на стрес, но това не го прави "хормон на стреса".
По същия начин серотонинът не е "хормон на щастието". Той има множество функции. В организка например серотонинът регулира количеството произведени мазнини. В мозъка, серотонинът помага да се следи енергията, която изразходваме и получаваме. Той ни позволява да изразходваме енергия, дори когато няма незабавна награда за това, което ни дава възможност да изследваме, търсим и просто да сме любопитни. Серотонинът също така подпомага невроните да обменят информация, докато създават нашите мисли, чувства, възприятия и действия.
Мит №4: Очите ни виждат, ушите ни чуват, а кожата ни усеща
Да си спомним последния път, когато измихме лицето си. Кожата ни усети успокояващата, топла вода. Или не? Всъщност, кожата ни няма сензори за мокрота. Какво се случва тогава? Мозъкът ни тайно комбинира различни източници на информация, включително докосване, температура и нашите познания от минал опит, за да създаде усещането за мокрота.
Всички наши усещания, всъщност, се обработват в мозъка ни, а не просто се засичат от сетивните ни органи в света около нас. Не виждаме с очите си - виждаме с мозъка си, въз основа на комбинация от информацията в главата ни и данните, постъпващи от ретините ни.
По същия начин чуваме с мозъка си, който конструира звуци, базирайки се само отчасти на данните от ушите ни. Нашите усещания за мирис, вкус и допир също са конструкции. Същото важи и за усещането, че сърцето ни бие в гърдите, когато изкачвате стълби, или че дробовете ни се разширяват, когато поемаме дълбок дъх.
Мит №5: Мозъкът ни реагира на събитията в света
Може да ни се стори, че мозъкът ни непрекъснато реагира на събитията около нас. Виждаме сладко кученце и се усмихваме. Приятел прави смущаващ коментар и се изчервяваме. Усещаме убождане от иглата на ваксина и изпитваме моментна болка. Но зад кулисите невроните в мозъка ми не стоят без работа, докато светът не ги "включи", както при някаква проста верижна реакция.
Вместо това мозъкът ни непрекъснато гадае какво може да се случи в следващия момент и сравнява своите предположения със сетивните данни, които получава от външния свят и вътрешността на тялото ни. Именно тези предположения са основата на нашите действия и преживявания.
Всъщност, мозъкът ни започва да създава нашите действия и преживявания, преди да получи сетивните данни от очите, ушите, носа и т.н. Мозъкът ни не реагира на света — той непрекъснато предсказва, като гадател, представяйки си какъв ще бъде нашият свят, как ще действаме и кой ще бъдем. Потокът от информация от сетивата ни може да потвърди тези предсказания или да ги коригира - процес, който вероятно познаваме като "учене". Ние не усещаме тази драматична игра на предсказания. Тя е толкова бърза и непринудена, че ни се струва, че просто реагираме.
Мит №6: Огледалните неврони са специални клетки, които създават емпатия
Преди няколко десетилетия учените наблюдавали неврони, които сякаш имат специфична симетрия. Те увеличавали активността си, когато извършваме дадено действие, като например помахване с ръка, но също така и когато наблюдаваме други хора, изпълняващи подобно действие. Тези неврони били наречени "огледални неврони" заради това привидно уникално поведение. Всъщност обаче, те са просто обикновени неврони, участващи в ежедневния, но забележителен процес на предсказване.
Във всеки момент предсказанията на мозъка ни започват като безмълвни команди да движим части от тялото си, като регулиране на сърдечния ритъм, свиване на червата, отделяне на хормони или вдигане на ръка. Копия от тези команди се изпращат към сетивните ни системи, за да станат предсказания за това, което ще видим, чуем или почувстваме, ако се движим.
Тези команди понякога се изпълняват, а понякога не, но те са от съществено значение за способността ни да възприемаме каквото и да било, включително действията на други хора. Така че същите неврони, които ни помагат да помахаме на приятел, ни позволяват да видим как някой друг размахва пръсти във въздуха и да го разпознаем като поздрав. Това не е "огледално отражение", а нормална част от процеса на предсказване на мозъка ни.
Мит №7: Мозъкът ни съхранява спомени
Мозъкът не съхранява спомените като компютър, който пази файлове, за да ги извлече цели при нужда. Всъщност той реконструира спомените ни при поискване, използвайки електричество и въртящи се химически процеси. Ние наричаме този процес "припомняне", но всъщност е по-скоро "сглобяване". Всеки път, когато един спомен се сглобява, той може да бъде изграден с различни неврони. Освен това е повлиян от текущата ни ситуация, така че всеки път може да се различава по детайли.
Това е една от причините, поради които свидетелските показания в съдебни дела могат да бъдат ненадеждни. Спомените са изключително уязвими към промяна. В едно изследване на осъдителни присъди, които по-късно били отменени чрез ДНК доказателства, 70% от обвиняемите били осъдени на базата на свидетелски показания.
Мит №7½: Не може се създават нови мозъчни клетки
Този мит е донякъде верен (затова е само "половин мит"). Повечето области на човешкия мозък не могат да създават нови мозъчни клетки, но някои части могат. Една такава част е хипокампусът, който играе важна роля в ученето, запомнянето, регулирането на апетита и други биологични функции.
Интересното е, че много други животни могат да регенерират неврони в голяма част от мозъка си. Защо не можем и ние? Някои учени предполагат, че това е цената, която плащаме за дълъг живот. За да живеем дълго, е необходима надеждна памет. Мозъкът ни трябва да може да сглобява преживявания не само отпреди дни или седмици, но и през дългите години. Новите неврони, като тези, които се развиват в хипокампуса, може да са предназначени за научаване на нови неща и създаване на нови спомени, а не за припомняне (сглобяване) на миналото. В известен смисъл новите неврони позволяват на мозъка ни да "отглежда" миналото, за да начертае бъдещето.
Авторът Д-р Лиса Фелдман-Барат (Lisa Feldman-Barrett) е известен професор по психология в Университета Нортийстърн и автор на Седем и половина урока за мозъка. Тя е една от най-цитираните учени в света заради своето революционно изследване в областта на психологията и невронауката. Д-р Фелдман-Барат е главен научен служител в Центъра за право, мозък и поведение към Масачузетската многопрофилна болница и е получила Наградата за пионерна работа на Националния институт по здравеопазване за своето революционно изследване за емоциите в мозъка.
Справка: Seven and a Half Lessons About the Brain; Lisa Feldman Barrett is out now (Picador).
Източник: 7 (and a half) myths about your brain, sciencefocus.com
Още по темата
Медицина
Мислите, какво си мислят другите? Това е "гущеровият мозък", който си говори с по-новите части на мозъка ви
Човекът
Мозъците ни подремват, докато сме будни – и се пробуждат, когато спим
Човекът
Топ 10 на митовете за човешкия мозък
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари