Мислите, какво си мислят другите? Това е "гущеровият мозък", който си говори с по-новите части на мозъка ви

Ваня Милева Последна промяна на 27 ноември 2024 в 00:00 1919 0

Как хората са еволюирали, за да станат толкова умели в мисленето?

Кредит @The-Well/youtube

Как хората са еволюирали, за да станат толкова умели в мисленето?

Ново изследване показва, че напреднали области на мозъка, които улесняват социалното разбирателство, са свързани с амигдалата, предлагайки нови подходи за психиатрично лечение. Проучването e разкрива как хората са развили напреднали мозъчни области, за да интерпретират мислите на другите, свързвайки тези области с амигдалата, част от мозъка, участваща в обработката на емоциите.

  • Проучването се стреми да разбере по-добре как хората са се развили, за да придобият умения да мислят за другите.
  • По-новите части на мозъка, които поддържат социалните взаимодействия, са свързани и в постоянна комуникация с древната амигдала.
  • Първо проучване за картографиране с fMRI на невиждани досега детайли на социалната когнитивна мрежа на мозъка.
  • Констатациите имат значение за еднодневното лечение на психиатрични състояния като тревожност и депресия.

Функционална магнитно-резонансна томография на мозъка разкрива ключови моменти към социалното взаимодействие

Всички сме го изпитвали: напускаме парти и си мислим за това какво може да са си помислили другите. "Не говорих ли твърде много?", "Шегата ми обидна ли беше?", "Забавляваха ли се?"

Ново проучване на Медицинския факултет Фейнберг на Северозападния университет в Чикаго, Илинойс (Northwestern Medicine), изследва как хората са се развили, за да превъзхождат разбирането на мислите и чувствата на другите. Тези прозрения биха могли в крайна сметка да доведат до нови подходи за лечение на психиатрични състояния като тревожност и депресия.

"Прекарваме много време, чудейки се: "Какво чувства, какво мисли този човек? Казах ли нещо, което да ги разстрои?", коментира старшият автор Родриго Брага (Rodrigo Braga). "Частите на мозъка, които ни позволяват да правим това, са в региони на човешкия мозък, които са се разширили наскоро в нашата еволюция, което означава, че това е процес, разработен неотдавна. По същество се поставяме в съзнанието на някой друг и правим изводи за това какво мисли този човек, което не можем реално да знаем.

Еволюция на социалното познание

Проучването установя, че по-скоро еволюиралите и усъвършенствани части на човешкия мозък, които поддържат социалните взаимодействия - наречени социална когнитивна мрежа - са свързани и в постоянна комуникация с древна част от мозъка, наречена амигдала.

Често наричан нашия "гущеров мозък", амигдалата обикновено се свързва с откриването на заплахи и обработката на страха. Класически пример за амигдалата в действие е  физиологичната и емоционална реакция при вида на змия: стреснато тяло, учестено сърце, потни длани. Но амигдалата прави и други неща, обяснява Брага.

"Например амигдалата е отговорна за социално поведение като родителство, чифтосване, агресия и навигация в йерархиите на социалното господство", разказва Брага, асистент по неврология в Медицинския факултет на Фейнберг към Северозападния университет. "Предишни проучвания откриха съвместно активиране на амигдалата и социалната когнитивна мрежа, но нашето изследване е ново, защото показва, че комуникацията винаги се случва."

Проучването е публикувано на 22 ноември в списанието Science Advances .

Водещият автор Родриго Брага обяснява къде се намират различните области на мозъка. Кредит: Northwestern Medicine

Усъвършенстваните техники за изображения разкриват важна информация

В рамките на амигдалата има специфична част, наречена медиално ядро (Nuclei mediani), което е много важно за социалното поведение. Това изследване бе първото, което показва, че медиалното ядро ​​на амигдалата е свързано с новоразвитите региони на социална когнитивна мрежа, които участват в мисленето за други хора. Тази връзка с амигдалата помага за оформянето на функцията на социалната когнитивна мрежа, като й дава достъп до ролята на амигдалата при обработката на емоционално важно съдържание.

Това бе възможно само благодарение на функционалния магнитен резонанс (fMRI), неинвазивна техника за изобразяване на мозъка, която измерва мозъчната активност чрез откриване на промени в нивата на кислород в кръвта. В проучването сда използвани fMRI данни от мозъците на шестима участници в проучването.

Тези сканирания с висока разделителна способност позволяват на учените да видят подробности за социалната когнитивна мрежа, които никога не са били откривани при сканиране на мозъка с по-ниска разделителна способност. Нещо повече, те успяват да възпроизведат констатациите до два пъти при всеки индивид.

Както тревожността, така и депресията включват хиперактивност на амигдалата, която може да допринесе за прекомерни емоционални реакции и нарушена емоционална регулация. Понастоящем някой с едно от двете заболявания може да получи дълбока мозъчна стимулация за лечение, но тъй като амигдалата се намира дълбоко в мозъка, точно зад очите, това означава инвазивна хирургична процедура. Сега, с констатациите на това проучване, една много по-малко инвазивна процедура, транскраниалната магнитна стимулация, може да е в състояние да използва знанията за тази мозъчна връзка, за да подобри лечението, пишат авторите.

Справка: Donnisa Edmpnds, Joseph Salvo et al. The human social cognitive network contains multiple regions within the amygdala. Science Advances. DOI: 10.1126/sciadv.adp0453

Източник: How Your “Lizard Brain” Fuels Overthinking and Social Anxiety, Northwestern University

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !