Какво се случва в мозъка на сомнамбул

Ваня Милева Последна промяна на 23 май 2024 в 00:00 2315 0

Проучване на поведението при сън в клинична среда

Кредит Pixabay

Проучване на поведението при сън в клинична среда

Много хора са преживявали поне един случай на сомнамбулизъм в живота си, но какво се случва в човешкия мозък по време на тези епизоди все още е неясно. Изследователи от Нидерландския институт за мозъка са публикували още данни за това поведение в скорошното си проучване, публикувано в Nature Communications.

Парасомнията може да бъде тревожна

Между 66–94% от хората съобщават, че са имали поне един случай на необичайно поведение по време на сън, наричано още парасомния. Отстрани тези поведения могат да изглеждат сякаш човекът е буден - той внезапно сяда на леглото, говори или ходи из стаята.

В определени случаи парасомнията може да се прояви в по-екстремни сценарии, включително крясъци, шофиране на кола или дори извършване на престъпления. Парасомнията може да причини изключителен стрес за спящия и семейството му.

"Засегнатите хора могат да наранят себе си или други хора по време на такива епизоди и по-късно може да се почувстват много неудобно за това, което са направили“, обяснява д-р Франческа Сиклари (Francesca Siclari), съавтор и ръководител на екипа изследователи от департамента "Сън и сънища“ в Холандския мозъчен институт.

Парасомнията може да възникне при не само при REM сън

Преди това се смяташе, че сънищата могат да се появят само по време на REM сън (бързо движение на очите) . Оттогава обаче изследванията установяват, че те могат да се случат и по време на други фази на съня. 

"Тези, които изпитват парасомнии по време на не-REM сън, понякога съобщават, че имат подобни на сънища преживявания и понякога изглеждат напълно в безсъзнание (т.е. на автоматичен пилот)“, коментира Сиклари.

Учените изследват защо тези разлики възникват при пациенти с парасомния в не-REM сън.

Проучване на поведението при сън в клинична среда

За да се изследва поведението на пациента при сън, той трябва да заспи в лаборатория, да преживее епизод на парасомния и мозъчната му активност да бъде записана, без да се събужда.

"В момента има много малко проучвания, които са успели да постигнат това. Но с многото електроди, които използваме в лабораторията, и някои специфични техники за анализ, сега можем да получим много чист сигнал, дори когато пациентите се движат“, съобщава Сиклари.

Участниците са наблюдавани две нощи. Първата нощ пациентите са записани, докато спят нормално. След това екипът индуцира епизоди на парасомния у участниците, като ги държи будни през следващата нощ и след това им позволява да спят на следващата сутрин. След това, когато навлизат в етапа на дълбок сън, на пациентите е пуснат силен звук. Участниците са помолени да запишат какво минава през ума им по време на епизода.

Усещането за предстояща гибел

В 56% от епизодите участниците са посочили, че са сънували. Много от участниците заявяват, че сънуват надвиснала опасност, а някои споменават, че смятат, че таванът над тях ще падне.

"Един пациент помисли, че е изгубил бебето си и го търси из чаршафите, разказва Сиклари. Той се изправя в леглото, за да се опита да спасява калинки от падане от стената.

"В 19% от случаите пациентите не си спомнят нищо и просто се събуждат, за да открият, че правят неща, почти като в транс.“

Малка група от участниците съобщават, че са преживели нещо, но не успявата да си спомнят какво е то.

Изследователите измерват мозъчната активност на участниците и ги сравняват в зависимост от това дали са си спомнили или преживели нещо по време на епизода.

"В сравнение с пациентите, които не са преживели нищо, пациентите, които са сънували по време на епизода, показват активации, които са подобни на мозъчните активации, открити преди сънуване, както непосредствено преди епизода, така и по време на епизода“, орбелязва Сиклари.

Изследователите установяват, че дали пациентът е бил в пълно безсъзнание или е влязъл в състояние на сън зависи от това в какво състояние е бил пациентът в момента на активиране.

"Ако активираме мозъка, докато те вероятно вече сънуват, те изглеждат способни да "направят нещо“ от активирането, докато когато мозъкът им е до голяма степен "дезактивиран“, поведението се случва без спомен“, обясни Сиклари.

Пациентите много рядко споменават силния звук, провокирал епизода на парасомния. Колкото по-силен е звукът, който пускат изследователитеа, толкова по-голяма е вероятността екипът да съобщи за възникване на епизод.

Това е само началото

Сиклари и екипът се надяват техните резултати в крайна сметка да доведат до разбиране кои невронни системи участват в различни парасомнии.

"В идеалния случай бихме искали да настроим система за повече хора, които да записват съня си у дома, където също могат да имат много по-сложни и по-чести епизоди. Също така бихме искали да повторим същия тип изследвания при хора, които изпитват парасомния в REM съня", споделкя Сиклари.

"Освен това нашата работа може да допринесе за по-специфични интервенции с лекарства в бъдеще. Парасомниите често се лекуват с неспецифични лекарства за сън, които не винаги са ефективни и могат да имат отрицателни странични ефекти. Ако можем да установим коя невронна система работи необичайно, в крайна сметка можем да се опитаме да разработим по-специфични лечения.

Справка: Cataldi J, Stephan AM, Haba-Rubio J, Siclari F. Shared EEG correlates between non-REM parasomnia experiences and dreams. Nat Commun . 2024;15(1):3906. doi: 10.1038/s41467-024-48337-7

Източник: Scientists Discover What’s Happening Inside a Sleepwalker’s Brain, Тechnology Networks

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !