На земния спътник отдавна се приписват мистични свойства. Нашите предци са се страхували от него. Вярвало се е, че всички зли духове излизат точно на пълнолуние. На лов излизат вампирите, а някои човеци се превръщат във върколаци.

Широко разпространен мит е, че хората полудяват, извършат убийства. 

Защо?

• Защото се променя. Дискът й периодично променя форма, цвят, яркост, размер. Понякога мига, има тъмни петна. Има и лунни затъмнения. Хората не разбирали всички тези неща. И всичко, което не се разбира, предизвиква страх.
• Луната блести през нощта. Нейната светлина изменя очертанията на обектите, а човешкото въображение дорисува картината. Обикновено с ужаси.

Хелоуин - обратната връзка

На всяка картинка за Хелоуин ако има Луна, то тя е пълна. И щом на Хелоуин със сигурност изпълзяват всякакви зли сили - Луната трябва да е пълна. Но това е невярно от астрономическа гледна точка: пълнолуние на 31 октомври има на всеки 19 години, а следващото ще бъде през 2020 г.

За всичко е виновна Луната - тя ни подлудява

Легендата, че Луната влияе на мозъка, идва от класическия свят. Според Аристотел и Плиний Стари мозъкът е органа с най-много вода и затова се влияе от Луната. Това убеждение и днес е популярно. Например, терминът lunacy (лудост) и нашето "лунатик" идва от думата "Луна", която на латински е Luna.

Пълната луна активира лунатиците

Това е само мит, предразсъдък без никакви основания.

"Лунатизмът" е популярното име на сомнамбулизма, заболяване, което се проявява в безсъзнателна будност по време на сън. И няма никаква връзка с Луната. Това е древно суеверие и страх.

Представете си: бледа светлина, фигура в нощница някъде скита със затворени очи. Нашите предци са се страхували от такива гледки.

Всъщност лунатизмът може да се прояви по всяко време на денонощието. И няма връзка със земния спътник. От това боледуват много впечатлителни хора с някои особености на главния мозък - възникват огнища на възбуда по всяко време. Човекът е заспал, но умът му не почива. Той може да стане, да говори, да ходи из стаята, дори да се облече. И отново да си легне. Ако го събуди, няма да може да обясни какво се е случило - съзнанието му в този момент е спяло.

Хората полудяват и извършват престъпления

Вероятно сте чували мита, че хората полудяват по пълнолуние, но няма нито едно доказателство за това твърдение.

През 1985 г. двама американски психолози Айвън Кели (I. W. Kelly) и Джеймс Ротън (James Rotton) пишат изследването Much ado about the full moon: a meta-analysis of lunar-lunacy research. Те използват метода на метанализа, за да оценят изводите на 37 проучвания за предполагаеми ефекти на лунния цикъл върху хората и стигат до заключението, че Луната няма нищо общо с нивата на отчетените актове на лудост, убийства, самоубийства, пътнотранспортни произшествия и престъпления.

Метаанализът

Метаанализът е статистическа процедура, която съчетава резултати от емпирични изследвания. Тя позволява да се направят три неща:

1. да се оцени общата или комбинирана вероятност на резултатите от различните изследвания;
2. да се оцени размера на взаимовръзките, когато резултатите са усреднени;
3. да се определят факторите, които могат да помогнат да се обясни защо някои проучвания са получили очевидно надеждни резултати, а други не са.

По същество, метаанализът е повторен анализ на резултатите от вече публикувани изследвания.

Връзка не съществува

Почти половината от проучванията, изследвани от Кели и Ротън, съдържали една или повече статистически грешки. Те забелязали, че описаните връзки може да имат други обяснения - например, пълнолунието се пада на празник или през почивните дни, когато криминалната обстановка винаги се усложнява. На изследванията, свързващи пълнолунието с инциденти, се противопоставят не по-малък брой доклади, в които е отбелязан спад на престъпността по време на пълнолуние. Кели и Ротън стигнали до извода, че събраните статистически данни не позволяват да се прогнозира поведението на хората, а убийствата са равномерно разпределени през всички фази на Луната. 

От тогава са проведени и други проучвания, които също дават противоречиви резултати. През 1992 г. анализ на 20 статии за въздействието на лунните фази на броя на опитите за самоубийство не намира никаква зависимост между тези явления. Отново, тези учени, които виждали такава връзка, не са взели под внимание други фактори: например, определени дни от седмицата.

През 1996 Айвън Кели, Джеймс Ротън и Роджер Калвер проучват повече от 100 примера на лунно въздействие и стигат до извода, че изследванията не могат да покажат надеждна и достоверна корелация (т. е. позволяваща да се установи закономерност) между пълнолунието и всяко от следните действия:

• убийства
• пътнотранспортни произшествия
• обаждания в полицията или пожари 
• домашно насилие върху деца
• раждания 
• самоубийства 
• големи бедствия
• печалби в казиното
• отвличания
• агресивно поведение в професионалния хокей
• насилие в затворите
• психиатрични диагнози (едно проучване показва дори намаляване на хоспитализациите по време на пълнолуние)
• развълнувано поведение в старческите домове
• грабежи
• огнестрелни рани
• повиквания на линейки 
• изблици на гняв
• ликантропия
• вампиризъм
• алкоголизъм
• лунатизъм
• епилепсия

Защо този мит е толкова устойчив

Може би една от причините за устойчивостта и популярността на теорията за влиянието на Луната върху човека е, че научните списания са по-склонни да публикуват изследвания, в които се установява някаква връзка, отколкото такива, при които не е намерена връзка между факторите. Така че никой не знае колко много работи, развенчаващи популярния мит за пълнолунието, събират прах в архивите на редакциите.

Учените отдават това и на други фактори: медийни ефекти, фолклор и традиции, заблуди и предубедено възприемане на действителността. 

Медиите увековечават лунните митове. Това често се усеща във филмите и книгите. С оглед на постоянното напомняне за връзка между пълнолунието и човешкото поведение, не е изненадващо, че тази вяра е широко разпространена сред населението. Ако на пълнолуние не се случи нищо особено, няма за какво да се говори и на това не се обръща внимание. Така, ако разглеждате въпроса само на база личен опит, много е възможно да направите погрешни изводи, изпадайки в самозаблуда или заради предразсъдъци. 

"Научното обяснение" за това как Луната може да повлияе на поведението на хората

Една от теориите е, че спътникът на Земята привлича течностите в човешкото тяло по същия начин като водата по време на океанските приливи и отливи. Но Луната е много по-малка, отколкото Земята и нейното привличане е много по-слабо. Освен това, лунната гравитационна сила е независима от фазата. Има и предположение, че човек може да се повлияе от лунната светлина. Но интензивността на пълнолунието е четири пъти по-малка от тази на една свещ.

Луната, вълците и върколаците

Друг мит за пълнолунието е, че тогава вълците вият към Луната. Вълците вият, но поради различни причини като събиране на глутницата, да предявят собственост над дадена територия и да сплашат враговете си и да предупредят другите вълци за опасност или плячка. Това няма връзка с нашия естествен спътник.

Луната, безумието и вълците се обединяват в едно в мита за върколаците. И въпреки възхода на съвременната наука, митовете за върколаци остават живи още от Средновековието до наши дни. Доклади и проучвания за предполагаеми върколаци се появяват до края на 17-ти век. Най-известният случай е Петер Щумп (Peter Stumpp), немски селянин и предполагаем сериен убиец и канибал, известен като върколака на Бедбург.

Готическата фантастика на 19 век донесе нов живот на мита, възстановявайки образа на върколаците като страховити същества и въвеждайки идеята, че те са трагични герои, прокълнати и безсилни срещу животинското в себе си.

От къде идва идеята за върколаците

Хората, които страдат от клинична ликантропия (lycanthropos - от гръцки - вълк-човек) смятат, че могат да се трансформират или че са различни от човека животни. Това е рядък синдром на неврологично разстройство. 

Друго обяснение за легендата за върколаците е хипертрихозата, необичайно буен растеж на космите на тялото. Това е изключително рядко състояние, с по-малко от 200 случая документирани в медицинската история.

Дали пълнолунието наистина събужда звяра в нас? Засега това се случва само в романите и филмите на ужасите.

Източници:

Does a full moon drive people mad?,  Claudia Hammond

The Moon Was Full and Nothing Happened, I. W. Kelly, James Rotton, and Roger Culver, Skeptical Inquirer Volume 10.2, Winter 1985-86

Weirdos, Werewolves And The Full Moon, Alfredo Carpineti

Воздействие Луны, Энциклопедия заблуждений

Человечество и лунное сияние

Още по темата

14/10/2015

Земята

Гравитационното притегляне на Земята променя ландшафта на Луната 

06/08/2015

Космос

НАСА показа обратната страна на Луната на фона на Земята (видео)

03/08/2015

Космос

НАСА публикува снимка на МКС на фона на "синята" Луна

21/03/2015

Космос

Луната се е образувала при гигантски сблъсък