Топ 10 на митовете за човешкия мозък

Когато става дума за мозъка, никой не спори, че още много неща не знаем за него. Но все пак има твърдения, които са просто упорити митове, които науката отдавна е опровергала.

Например, преди време ви съобщихме, че намаляването на умствените способности с възрастта, въобще не еднозначно. 

Компютърната компания Journl и сайтът ScienceAlert предлагат десет от най-честите митове за мозъка:

Мит 1: Ние използваме само 10% от нашите мозъци

Позитронно-емисионната томография (PET) и ядрено-магнитния резонанс показват, че се използва по време дори прости задачи много повече от 10% от мозъка.

Мит 2: Способностите на мозъка намаляват с процеса на стареене

Въпреки, че някои когнитивни функции отбелязват спад с напредването на възрастта, много от нашите умствени умения всъщност подобряват качествата си. Речникът, езиковото разбиране, способността за разрешаване на конфликти и контролът над емоциите са само на няколко области, в които по-възрастните мозъци могат да работят по-добре, отколкото по-младите.

Мит 3: Увреждането на мозъка е завинаги

Митът, че сме родени с краен брой мозъчни клетки е утвърдил идеята, че увреждането на мозъка е завинаги. Вече се знае, че мозъкът може да се развива нови връзки и да заменя такива, които са с повредени и да "пренасочва" функции към здрави области.

Мит 4: Връзките в мозъка са твърдо определени

Един от най-трайните митове за мозъка е, че определени области са отговорни за специфични функции. В действителност, мозъка е изключително гъвкав. Добър пример за това е, че мозъкът на един сляп човек може да пренастрои частта, отговорна за зрението за да подобри слуха си.

Мит 5: Хората с "ляв" мозък са организирани, хора с "десен" мозък са креативни

Въпреки че има части на мозъка, които обикновено са запазени за специфични функции, двете страни на мозъка се използват заедно. Твърденията, че  едната страна на мозъка ни (лява / дясна) отговаря за креативността или организираността са опровергани.

Мит 6: Помним добре всичко, което някога сме видели и изпитвали

Въпреки, че някои хора имат по-добра памет от други, паметта на никой не е съвършена. Всъщност, когато ровим из паметта си, често си припомняме това, което предишния път сме си спомняли (а не оригиналния отпечатък в паметта), което означава, че това, което си спомняме е леко изменено с всеки следващ път.

Мит 7: Слушането на класическа музика ще направи бебето ви по-умно

Въпреки че е изкушаващо да вярвате в това, няма доказателства в подкрепа на идеята, че слушането на класическа музика може да ги направи едно бебе по-умно.

Мит 8: Игрите за ума подобряват паметта и мисловните умения

По поръчка на Би Би Си е извършена проверка на тази теория, като в изследването са включени над 8600 души на възраст от 18 до 60, които играят онлайн игри за ума, предназначени за подобряване на паметта и мисловните умения в продължение на десет минути на ден, три пъти седмично. Проучването е показало, че след шест седмици работа, участниците не са подобрили нито паметта си, нито способността си за разсъждение.

Мит 9: IQ остава едно и също през целия живот

IQ е по никакъв начин не е перфектен тест за интелигентност, но дълго време се смяташе, че нашето IQ остава едно и също през целия ни живот. Тази идея е отхвърлена - при тестване на ученици е установено, че те с годините дават по-добри резултати.

Мит 10: Мозъкът работи по-добре под напрежение

Въпреки че натискът на крайния срок може да ни мотивира да работим по-усилено, това не води до по-добра работа на мозъка и всъщност е много по-вероятно да се получи нарушение на функциите му.

Още по темата

26/03/2015

Медицина

Как работи хипнозата

19/03/2015

Животът

Анестезията - една от най-големите медицински мистерии на нашето време

14/03/2015

Животът

Ултразвукът може да помогне в борбата с болестта на Алцхаймер

10/03/2015

Животът

Човек се учи, докато е жив