
Веднъж германският химик Кристиан Шонбайн намокрил с азотна киселина памучната престилка на жена си. За да изсъхне мокрото място той я слага до огъня. И ... избухва експлозия. Така открива нитроцелулозата, от която се правят взривни вещества, целулоид и много други.
Но Шонбейн влиза в историята не само с престилката на съпругата си.
През 1840 г. той изследва окисляването на белия фосфор и електролизата на водата и между другото получава озон.
Всъщност, за съществуването на озона се е знаело и преди - през 1785 г. Марин ван Марум пуска електрическа искра през кислород.
Но едва Шонбейн описва химическия метод за производство на озон и в същото време дава име на този газ. Източникът на вдъхновение е острата му миризма: "Озо" на гръцки означава "миришещ".
След силна гръмотевична буря може да се усети миризмата на този газ.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
YKoshev
Доколко съвместими са минерално-суровинният отрасъл и чистата околна среда?
Козон
Мистериозен череп на гръцки хоминин е датиран на поне 286 000 години
Peter Petrov
След многократни експлозии нов тест за мегаракетата на Мъск
поп Дръвчо
Гледайте за първи път на живо как новооткритият "междузвезден посетител" 3I/ATLAS се устремява към нас