Веднъж германският химик Кристиан Шонбайн намокрил с азотна киселина памучната престилка на жена си. За да изсъхне мокрото място той я слага до огъня. И ... избухва експлозия. Така открива нитроцелулозата, от която се правят взривни вещества, целулоид и много други.

Но Шонбейн влиза в историята не само с престилката на съпругата си.

През 1840 г. той изследва окисляването на белия фосфор и електролизата на водата и между другото получава озон.

Всъщност, за съществуването на озона се е знаело и преди - през 1785 г. Марин ван Марум пуска електрическа искра през кислород.

Но едва Шонбейн описва химическия метод за производство на озон и в същото време дава име на този газ. Източникът на вдъхновение е острата му миризма: "Озо" на гръцки означава "миришещ".

След силна гръмотевична буря може да се усети миризмата на този газ.

Още по темата

16/11/2017

Земята

Тенденции в развитието на озоновата дупка над Антарктика (видео)

02/07/2016

Физика

Дупката в озоновия слой постепенно се затваря (видео)