Озонът в атмосферата намаляваше до 1997 г., а след това започна да расте.
Климатолози направиха анимация, на която може да се види гигантската озонова дупка над Антарктида.
Както се отбелязва на уебсайта на Европейската космическа агенция, изследователите наблюдават състоянието на озоновия слой в продължение на 30 години с помощта на седем спътника.
Изчерпването на озона в атмосферата и последващо увеличение на излагането на ултравиолетови лъчи причинява рак на кожата, катаракта и увреждане на имунната система при хора, животни, растения и дори микроскопичния фитопланктон.
Озонът в частност варира в зависимост от сезона или слънчевата активност, така че са необходими десетилетия, за да се отдели тази естествена променливост от човешкото влияние върху промяната.
Количеството озон в стратосферата започва да намалява от 70-те години на миналия век. Най-големите загуби са наблюдавани в горните слоеве на стратосферата - около 4-8% на десетилетие. Съдържанието на озон в атмосферата намаляваше до 1997 г. и след това започна да расте.
Отрицателните тенденции на озона в горната стратосфера преди 1997 г. (а) и положителните тенденции след 1997 г. се наблюдават (b). Щтриховани са областите, в които тенденциите са статистически значими.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
15914
2
18.11 2017 в 01:45
6947
1
17.11 2017 в 09:03
Последни коментари