Атмосферният CO2 може директно и евтино да се превърне в скъпи въглеродни нановлакна за промишлени и потребителски стоки чрез технология, разработена от химици от университета Джордж Вашингтон.
Според изследователите, разработката ще позволи едновременно ще се намали концентрацията на CO2 в атмосферата на Земята и ще осигури важна суровина индустрия, съобщава сайтът phys.org.
Авторите ще представят своите изследвания на Националната среща и изложение на American Chemical Society.
Разработката на авторите представлява вана за електролиза баня, в която се намира стопената смес от карбонати. Цялата система се нагрява до 750° С с помощта на слънчева светлина, концентрирана със специална система. Част от светлината отива на генериране на електричество със слънчеви панели, необходимо за електролизата на стопената смес.
При пропускане на ток върху стоманен електрод започват да се формират въглеродни нановлакна като тече процес на възстановяване на анионите на течния въглероден диоксид - самата вана се намира в контакт с въздуха и непрекъснато поглъща въглеродния диоксид и кислорода от въздуха.
Според авторите на работата, ако тяхната инсталация заеме само 10% от Сахара, след десет години, нивото на въглеродния диоксид ще се върне към нивото си преди индустриалната революция.
"Намерихме начин да се използваме атмосферния CO2 за производство на високодоходни въглеродни нановлакна", казва д-р Стюарт Лайт (Stuart Licht), който ръководи изследователския екип от университета Джордж Вашингтон. "Такива нановлакна се използват за изработването здрави въглеродни композити, като тези, използвани в Boeing Dreamliner, както и при висок клас спортно оборудване, лопатки на вятърни турбини и множество други продукти."
Лайт нарича своята технология "диаманти от небето", защото въглеродът е материалът, от който са направени диамантите, а също намеква и за високата стойност на въглеродните нановлакна, извлечени от въглерода и кислорода в атмосферата.
Лайт оценява енергийните разходи за този "слънчево-топлинен електрохимичен процес" на около $ 1000 за тон въглеродни нановлакна, което означава, че разходите за системата са стотици пъти по-малки от стойността на произведената продукция.
Подобни влакна намират приложение като подсилваща добавка в различни композитни материали. Например, фюзелажът на самолети като Boeing Dreamliner и Airbus A350 XWB повече от половината се състои от въглеродни композити. Тези материали имат висока якост при плътност, по-малка от авиационния алуминий и позваляват така да се намали теглото с 20 процента в сравнение с традиционите конструкции от алуминий.
Още по темата
Животът
Български професор от САЩ откри как може да се намали отделянето на метан от кравите
Технологии
Китай строи първата си едромащабна соларна електроцентрала в пустинята Гоби
Животът
Като изсмукваме CO2 няма да забавим климатичните промени
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари