Екип от университета Хокайдо (Hokkaido University) разплете 15-годишната мистерия около повърхностното топене на ледените кристали при минусови температури, използвайки съвременен оптичен микроскоп.
„Ледът е мокър на повърхността“ – този феномен, наречен повърностно топене, споменат от британския учен Майкъл Фарадей преди повече от 150 години до днес търсеше своето обяснение.
В търсене на скрития механизъм, стоящ зад това явление, екипът от учени, воден от Ken-ichiro Murata, използва специален оптичен микроскоп, разработен съвместно с Olimpus Corp., за да наблюдава как тънките водни слоеве, или квази-кристалните слоеве (quasi-liquid layers,QLLs) се образуват и изчезват при различни температури и различно налягане на пàрите.
Според изследванията на екипа, цитирани от sciencedaily.com, тънките водни слоеве, образували се на повърхноста на леда не го мокрят изцяло и хомогенно - откритие, което противоречи на общоприетото мнение. По този начин QLLs не са стабилни при равновесно състояние и изпарение. Освен това екипът открил, че QLLs се образуват само когато повърхността на леда нараства или сублимира, под супер наситени или ненаситени парообразни състояния. Този извод категорично доказва, че QLLs са метастабилно преходно състояние, образувано чрез насищане с пàри и сублимацията на леда, но отсъстват при равновесие.
Изследването, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sicences дава възможност да бъде осигурена универсална рамка за разбирането на процесите на повърностно топене, както при ледни, така и при други кристални повърхности.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари