1/3 от човечеството не може да види Млечния път в нощното небе

80% от населението по света живее в условия на градско осветление, а 1/3 не може да види Млечния път, показва интерактивна карта, съставена по сателитни данни, от учени от Института за наука и технологии за светлинното замърсяване (Light Pollution Science and Technology Institute).

Пълният текст на статията е публикуван в списание Science Advances.

Всеки знае, че не може да види падащите звезди в нощното небе на някой метеорен дъжд в големия град. Но в това положение са 80% от населението на земята, а според това последно проучване един на всеки трима не може да се види прекрасната дъга от звезди, наречена Млечният път.

Изследователи са създали глобален атлас на светлинното замърсяване, който показва къде най-вероятно може да се види "падаща звезда" или блещукащия ръкав на нашата галактика.

Атласът показва, че 99% от хората в САЩ и Европа живеят под осветено небе. В някои градове, като например Сингапур, никога няма истинска нощ, а само изкуствен здрач. Хората, които са най-малко засегнати от светлинното замърсяване, живеят в Чад, Централноафриканската република и Република Мадагаскар. Три четвърти от населението в тези региони живеят под незасегнато от светлини тъмно небе.

^{Източник: Falchi et al., Sci. Adv., Jakob Grothe/NPS contractor, Matthew Price/CIRES.}

^{Глобалната карта разкрива светлинното замърсяване по целия свят. Международният екип учени използва сателитни данни с висока разделителна способност и измервания на яркостта на небето от всички краища на света.}

"Има цели поколения хора в Съединените щати, които никога не са виждали Млечния път," коментира Крис Елвидж (Chris Elvidge), учен от NOAA в националния център за информация за околната среда в Боулдър, Колорадо. "Това е голяма част от нашата връзка с космоса - и тя е изгубена". 

Светлинното замърсяване в градските центрове заличава звездите, образувайки нещо като светлинна мъгла или сияещо небе (skyglow).

Тази интерактивна карта се основава на данни, публикувани на 10 юни от екип изследователи, водени от Фабио Фалчи (Fabio Falchi) и Крис Елвидж (Chris Elvidge ). 

Според авторите, техните карти ще бъдат полезен инструмент за изучаване на светлинното замърсяване от гледна точка на неговото въздействие върху човешкото здраве, природните екосистеми, както и астрономическите наблюдения.

Светлинното замърсяване в България

В България макар и с не толкова осветено нощно небе, като Северна Италия и Белгия, все по-трудно се намират места с ниска степен на осветяване - под 0.02 - 0.08.

^{Източник: Falchi et al., Sci. Adv., Jakob Grothe/NPS contractor, Matthew Price/CIRES.}

Райони със светнинно замърсяване под 0.02 и най-добри условия за наблюдение на звездите у нас има в:

• Западна Стара планина - района на запад от Берковица и Монтана, Източна Стара планина - от яз. Камчия на север до с. Риш
• Добруджа - околността на с. Крушари до румънската граница
• Родопите
  • около язовирите Беглика, Доспат, Сърница,
  • от района около Триград до границата
  • от язовир Ивайловград  и Маджарово на юг до границата
• района на Сакар планина, на границата на Ямболска и Бургаска област, с. Добриново, Житосвят, Правдино, Зорница и др.

По-добри от тези услвия за наблюдение, може да има само на лодка в Черно море и то ако угасите собственото си осветление.

Обсерватория "Рожен" не се намира в особено благоприятен за наблюдение на звездите район - близките ски курорти - Пампорово и Чепеларе - повдигат коефициента на светлинно замърсяване до 0.16-0.32. Телескопите край Белоградчик, заради близостта на града, също не са в чисто от светлинно замъсяване местоположение.

В други страни, например Чили, в зоната около големите асрономически обсерватории има споразумение за намаляване на светлинното замърсяване с околните населени места.

Още по темата

22/01/2016

Човекът

Закриваме Международната година на светлината. Програма на събитието

02/10/2015

Физика

Диодното слънце

13/09/2015

Космос

Как да намерим Андромеда

16/08/2015

Космос

Астронавти са видели нещо обезпокоително в снимки от космоса