Огромните бури на Сатурн могат да обгърнат цялата планета и да се наблюдават с месеци. Нови изследвания показват, че тяхното въздействие продължава стотици години по-дълго, отколкото смятаха астрономите.
Голямото червено петно на Юпитер е буря, която бушува от стотици години. За първи път е наблюдавано от Джан Доменико Касини през 1665 г. и с изключение на период между 1713 до 1830 г., оттогава се наблюдава непрекъснато. Дори ако бурята на Касини не е тази, която виждаме днес, сегашното червено петно съществува от близо два века. Макар на Сатурн и други газови планети да се появяват големи бури от време на време, те нямат издръжливостта на голямата буря на Юпитер.
Или поне така си мислехме.
Петното на Юпитер изпъква поради тъмночервеното си оцветяване, което се откроява на бледия фон на планетата във видимата светлина. Все още не се знае произхода на оцветяването му, но е ясно, че бурята извлича молекули от дълбините на атмосферата на Юпитер. Ултравиолетовата светлина, взаимодействаща с тези молекули, може да създаде червеникаво-кафяви толини, каквито виждаме в атмосферата на Титан. Без висококонтрастния му външен вид червеното петно можеше да не бъде открито толкова отдавна, а едва през по-модерните времена.
Сатурн също има големи бури от време на време. Последната поява бе по време на мисията Касини-Хюйгенс, когато бяла следа пробива атмосферата на Сатурн и бе наречена Голямото бяло петно.
Подобно петно е наблюдавано от космическия телескоп Хъбъл през 1994 г. Наблюденията на бели бури на Сатурн са записани още през 1876 г. Те са смятани за отделни бури, тъй като са наблюдавани на различни географски ширини. Бурите се появяват на всеки 20-30 години, като всяка буря продължава само няколко години. Но ново проучване, публикувано в Science Advances, установява, че тези бури продължават много по-дълго от това.
Радиоизображение на Сатурн, направено през 2015 г., показващо ивици бури. Кредит: RJ Sault и I. de Pater
Вместо да наблюдава Сатурн във видимия спектър, екипът разглежда радионаблюденията, заснети от Very Large Array.
Горната атмосфера на Сатурн е до голяма степен прозрачна за радио светлината, така че позволява на астрономите да наблюдават много по-дълбоко в атмосферата на Сатурн. Екипът открива смущения в дълбоките слоеве на атмосферата на Сатурн, по-специално чрез изобилието от амоняк, който е ключов компонент на Големите бели петна.
Тези смущения се случват на географски ширини, свързани с появата на предишни бури. Това означава, че периодичните големи бури на Сатурн разбъркват атмосферата на планетата в продължение на десетилетия. Екипът дори открива ивица на прекъсване, която не съответства на известните наблюдения и вероятно е от буря, предхождаща тази от 1876 г. Изглежда останките от бурите на Сатурн могат да останат с векове.
Допълнителни наблюдения вероятно ще разкрият улики за това как тези бури възникват на Сатурн. Следващата голяма буря може да се появи след няколко години и изследователите се надяват с помощта на радиоастрономията да могат да наблюдават как дълбоките слоеве на Сатурн пораждат бури на повърхността на планетата.
Справка: Li, Cheng, et al. "Long-lasting, deep effect of Saturn’s Giant Storms.” Science Advances 9.32 (2023): eadg9419.
Източник: Storms on Saturn Can Have Impacts That Last for Hundreds of Years, Universe Today
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари