Трудно е да се спомене 2020 г., без да се споменава COVID-19, но тъй като повече от всякога хората искат да си отдъхнат от това, което става на повърхността на планетата, космическите изследвания продължават да фокусират интереса ни към звездите. Докато голяма част от научната общност бе погълната от борбата с пандемия, физици, астрономи, космолози и други учени изследват космоса и обектите в него.
Ето някои от постиженията и изследванията, свързани с космоса, които се случиха тази година. Списъкът в никакъв случай не е изчерпателен.
Тиха и невидима черна дупка, открита в нашия звезден квартал
Разбира се, годината на черните дупки си остава 2019 г., годината, която ни донесе първото пряко изображение на свръхмасивна черна дупка. Това обаче не означава, че през 2020 г. не сме научили нищо за черните дупки.
Един от най-поразителните и запомнящи се примери за изследвания на черни дупки, обявени тази година, бе откриването на „тиха“ черна дупка в нашия космически „заден двор“. Международен екип, ръководен от изследователи от Европейската южна обсерватория (ESO), включително откри черната дупка в системата HR 6819, разположена в Млечния път и само на 1000 светлинни години от Земята.
Тихата и по този начин невидима черна дупка, открита в нашия „слънчев заден двор“, може да бъде индикатор за много по-голяма популация. Този изглед показва района на небето в съзвездието Телескоп, където се намира HR 6819. Концепция на художник за системата HR 6819, с орбитите на две звезди, подчертани в синьо, а черна дупка в червено. Кредит: ESO/L. Calçada
Наблюдението бележи най-близката до Земята черна дупка, която някога е била открита, а Дитрих Бааде (Dietrich Baade) от ESO в Гархинг смята, че това е просто „върхът на айсберга“.
„Забележително е, защото не само че е открита първата по рода си, но е и наблизо“, отбелязва Бааде. „Откриването на само едно "хвърлей на астрономически камък" е най-голямата изненада, която човек може да си представи“.
Черната дупка е описана от екипа като „безшумна“, тъй като тя не поглъща активно никакъв материал - разрушителният процес, който създава мощни рентгенови лъчи и прави тези обекти забележими.
„Ако има една такава, трябва да има още“, отбеляза Бааде през май. „Ако Земята не е в привилегировано положение във Вселената - а всички налични доказателства сочат без съмнение, че не е - това означава, че трябва да има много повече тихи черни дупки.“
Бааде също отбеляза, че тъй като настоящите космологични модели предполагат, че броят на черните дупки със звездна маса е между 100 000 000 и 1 000 000 000, а ние далеч не сме наблюдавали толкова много обекти, тихите черни дупки са „силно необходими“ за потвърждаване на настоящите модели. „HR 6819 е върхът на айсберга, а все още не знаем колко голям е айсбергът.“
Повече: Може да „видите“ най-близката до Земята черна дупка с просто око (видео)
Намерени са черни дупки със средна маса
Липсващите черни дупки са предмет на друга вълнуваща космическа наука през септември 2020 г., когато изследователи от колаборацията VIRGO/LIGO откриха сигналния сигнал за черна дупка със средна маса (IMBH) в гравитационно-вълнови сигнали. Сигналите произхождат от най-голямото сливане на черни дупки, наблюдавано някога.
Художествена интерпретация на сливането на двойка черни дупки, отговорна за GW190521. Пространството-времето, показано като тъкан, върху която се отпечатва изглед към космоса, се изкривява от сигнала GW190521. Тюркоазените и оранжевите мрежи представляват усукващите ефекти заради отделно въртящите се черни дупки. Очакваните оси на въртене на черните дупки са обозначени със съответните цветни стрелки. Кредит: Raúl Rubio/Virgo Valencia Group/The Virgo Collaboration.
Сливането - идентифицирано като събитие гравитационна вълна GW190521 - е първият пример за „йерархично сливане“, което се случва между две черни дупки с различни размери, една от които е родена от предишно сливане.
Черната дупка, родена в откритото сливане, изглежда има маса между 100–1000 пъти по-голяма от тази на Слънцето - най-вероятно 142 слънчеви маси - което я поставя в диапазона на масата на IMBH - „липсваща връзка“ между черни дупки със звездна маса и много по-големи свръхмасивни черни дупки SMBH.
По-рано през 2020 г. друг екип използвайки данните за рентгеновите лъчи на космическия телескоп Хъбъл, събрани през 2018 г., за да идентифицира IMBH с маса 50 000 пъти по-голяма от масата на Слънцето, наречена 3XMM J215022.4−055108 (или J2150−0551 за къс).
Това изображение на космическия телескоп "Хъбъл" идентифицира местоположението на черна дупка със средна маса (IMBH) с маса над 50 000 пъти масата на нашето Слънце Кредит: NASA, ESA и D. Lin (University of New Hampshire)
„Изучаването на произхода и еволюцията на черните дупки със средна маса най-накрая ще даде отговор на въпроса как са възникнали свръхмасивните черни дупки, които откриваме в центровете на масивни галактики“, коментира Натали Уеб () от Университета на Тулуза, Франция, част от екипа, намерил J2150−0551.
И IMBH не бяха единственият липсващ елемент на Вселената, който се появи през 2020 г.
Повече:
Експлоадиращата "Крава" е последвана, между другото, от "Коала" (видео)
Доказаха, че има черни дупки с междинна маса
Открита е липсващата маса на Вселената
Загадката на липсващата материя притеснява космолозите от около 20 години. Тази неуловима материя не е невидимата, неидентифицирана тъмна материя, която съставлява по-голямата част от масата във Вселената.
Това е обикновена материя, съставена от частици, наречени бариони, най-вече протони и неутрони, изграждащи звезди, планети и самите нас.
Астрономите извършиха ново преброяване на материята във Вселената, изследвайки как ярките загадъчни проблясъци на радиовълни от други галактики, наречени бързи радиоимпулси - Fast Radio Bursts (FRB), се изкривяват от частиците, които срещат на път към Земята. Този анализ показва, че около половината от обикновената материя на Вселената, която не можеше да се открие от десетилетия, се носи в огромното пространство между звезди и галактики, съобщават изследователите онлайн на 27 май 2020 г. в списание Nature.
Повече: Разкри се тайната на „изгубената“ материя на Вселената (видео)
Образци от астероидна почва, върнати от Hayabusa 2
Японската сонда Hayabusa 2 и нейното продължаващо изследване на астероида Рюгу е коледният подарък от японската аерокосмическа агенция. В последния месец на 2020-та година сондата връща на Земята проби, събрани за първият път от астероид, който има орбита между Земята и Марс.
Въпреки че сонди са кацали на астероиди и са вземали проби преди това, всички тези проби са изследвани на място. По този начин за първи път изследователите ще успеят да се запознаят отблизо с материал от астероид.
Концепция на художник от сондата Hayabusa2, която разбива повърхността на Рюгу, за да вземе проба. Кредит: JAXA
Hayabusa 2 пристигна в Рюгу в края на юни 2018 г., като докосна повърхността на астероида през февруари следващата година след месеци внимателно маневриране, проведено от Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA) и избирайки оптимален регион, от който да събере проби.
Преди връщането на пробите на 5 декември, сондата изпрати обратно зашеметяващи изображения на повърхността на астероида.
Повърхността на околоземния въглероден астероид 162173 Рюгу, както се вижда от космическия кораб Hayabusa 2 непосредствено преди кацането му. Кредит: JAXA/U. Tokyo/Kochi U./Rikkyo U./Nagoya U./Chiba Inst. Tech./Meiji U./U. Aizu/AIST
Впечатляващо е постижението, събирането на проби от астероида и последващото им безопасно завръщане на земята, което е основната цел на мисията Хаябуса 2.
Анимация, създадена от данни от CAM-H и ONC-W1, получени по време на първата операция на кацане (21 февруари 2019 г.). Кредит: JAXA/U. Tokyo/Kochi U./Rikkyo U./Nagoya U./Chiba Inst. Tech./Meiji U./U. Aizu/AIST
Надеждата на изследователите е тези проби да помогнат да се проучи състава на астероидите, както и да потвърдят предполагаемата възраст на Рюгу на 100 милиона години - което всъщност го прави доста млад в сравнение с други астероиди.
Астероиди като Рюгу могат да действат като „моментна снимка“ на системата, в която се формират по време на това формиране. Това е така, защото докато планетите претърпяват много взаимодействие с други тела, астероидите остават почти недокоснати.
Сбогом Аресибо
Емблематичният радиотелескоп в обсерваторията Аресибо в Пуерто Рико се срути в началото на декември, преди планираното му разрушаване. Телескопът, който бе в експлоатация до ноември, имаше огромна роля за откриването на близко прелитащи до Земята астероиди и определянето дали те представляват заплаха за планетата.
Изображение на радиотелескопа преди колапса му на 1 декември (NSF)
Срутването на 900-тонната платформа на радиотелескопа, която бе окачена над 305-метровата чиния на телескопа, на 1 декември, последва откъсването на един от основните му кабели през ноември.
Американската национална научна фондация (NSF), която управлява обсерваторията, съобщи същия месец, че телескопът ще бъде затворен за постоянно, като се позовава на „опасения за безопасността му“ след предупрежденията на специалистите, че може да рухне във всеки един момент.
Обсерваторията е изиграла роля в няколко големи пробива в областта на космическата наука след построяването й през 1963 г. Най-вече наблюденията, направени от инструмента, са в основата на откриването на Ръсел Хълс (Russell Hulse) и Джоузеф Талиор (Joseph Talyor) на нов тип пулсар през 1974 г. , за което двамата изследователи получават Нобелова награда за физика през 1993 г.
NSF пускат съкрушителни кадри от разрушаването на радиотелескопа, записани от дронове.
Видеото показва падане и сблъсък на инструменталната платформа на радиотелескопа в чинията. Кредит: NSF
За повечето от нас 2020 г. ще бъде година, която бихме предпочели да забравим. Но макар и леко възпрепятствана от глобалната пандемия, космическата наука отбелязва напредък - нашите познания и разбиране за космоса са по-добри в края на 2020 г., отколкото дванадесет месеца по-рано, нали?
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари