Европейските и японски космически агенции стартираха първата си мисия към Меркурий на 20 октомври, но сега трябва да се чакат 7 години, преди да започне сериозната научна програма на проекта.
Мисията BepiColombo е толкова дълга, тъй като всъщност е много трудно успешно да се доведе космически кораб до най-малката ни планетарна съседка. Толкова е трудно, че едва през 1985 г., един инженер от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА, Чен-Ван Йен (Chen-wan Yen) успя да разбере как да направи правилно орбиталните траектории.
Проблемът възниква, защото Меркурий е много малък и много близо до Слънцето, заради което обикаля Слънцето невероятно бързо. Ако един космически кораб трябва да посети най-вътрешната планета, ще е нужно да се движи с голяма скорост, за да стигне до бързата планета.
Но тук има още един голям проблем - гравитацията на Слънцето ще издърпва толкова силно космическия апарат към звездата, че кораб като BepiColombo всъщност ще се нуждае от спирачки по време на пътешествието, за да не се отклони от курса.
Тази графика на Европейската космическа агенция описва пътя към Меркурий за космически кораб BepiColombo след старта му на 19/20 октомври 2018 г. Космическият кораб ще прелети веднъж покрай Земята, два пъти покрай Венера и шест пъти покрай Меркурий, преди да влезе в орбита през декември 2025 г. Кредит: ESA
За да се справят с това двойно предизвикателство, инженерите на мисията BepiColombo внимателно разработиха план с използването на гравитационната сила от близки планетарни прелитания в комбинация със слънчева енергия и химическо гориво, които ще работят заедно, за да преведат космическия кораб през този труден маршрут. Общо взето, космическият кораб ще изразходва повече енергия, отколкото ако се бе опитал да достигне Плутон на ръба на Слънчевата система. Но тези планетарни маневри ще изискват време и затова BepiColombo ще пътува към целта си малко повече от седем години.
Мисията е наречена в памет на Джузепе (Бепи) Коломбо, който пръв предложи да се впрегне гравитацията за полети на космическите апарати..
Всяко движение, показано в анимацията по-горе, трябва да бъде изпълнено перфектно. Нещата винаги може да се объркат, но може да имаме достатъчно доверие в способностите на екипа в Центъра за контрол на полетите в Дармщад, Германия.
Серията прелитания на мисията - едно покрай Земята през април 2020 г., две покрай Венера през 2020 г. и 2021 г. и шест при самия Меркурий между 2021 и 2025 г. - ще променят малко орбитата на космическия кораб, като го приближат все по-близо до целта на мисията. Тези маневри ще дадат възможност на инженерите да се уверят, че инструментите на борда BepiColombo работят както трябва, защото повече от половината от тях ще бъдат включени.
След това, през декември 2025 г., BepiColombo ще влезе в орбита около малката планета. След като сондата направи това, тя ще се раздели на два научни космически апарта, които понастоящем са обединени за дългото пътуване: европейският орбитален апарат Mercury Planetary Orbiter (MPO) и японският Mercury Magnetospheric Orbiter (MMO), наречен по-късно с името Mio, което на японски носи допълнително значение за безопасна навигация.
Тези два космически кораба ще летят в допълващи се орбити, като MPO обикаля планетата на всеки 2.3 часа, а Mio - на всеки 9.3 часа.
Ако всичко върви според плановете на учените, те ще позволят на 16-те инструменти на BepiColombo, да съберат много данни за малкия, странен Меркурий и как се е появила цялата ни слънчева система.
Източник: Space.com .
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари