Човечеството не знае кой и кога първи е направил сал и тръгнал на пътешествие в океана, но с абсолютна увереност знаем кой и кога е полетял за първи път в космоса - това е Юрий Гагарин и го е направил на днешната дата, 12-ти април през 1961.
Днес се отбелязва и Международният ден на Авиацията и космонавтиката от 1969 г. по решение на Международната федерация по авиация (ФАИ).
На 7 април Общото събрание на ООН гласува резолюция, с която обявява 12 април за Международен ден на полета на човека в космоса.
На 12 април, 1961 г. в 6 часа и 7 минути по Гринуич - 9 часа и 7 минути московско време излита с Юрий Гагарин на борда си космическият кораб „Восток 1“, който за първи път извършва пълна обиколка около Земята. Целият космически полет е продължил 1 час и 48 минути.
Епичният полет на Гагарин приключил като на височина от 7 км той катапултира от капсулата за кацане.
По време на космическия полет Гагарин едва не е загинал цели три пъти.
Първият - при навлизане в атмосферата, когато спускаемият апарат не успял веднага да се отдели от кораба и висял на кабелите на приборно-агрегатното отделение. За Гагарин, който е бил тогава в спускаемия модул, усещането не било приятно - всичко се тресяло, по илюминаторите потекли струйки течен метал. Кабелите изгорели едва в атмосферата. Заради този инцидент, вместо в Казахстан Гагарин каца в Саратовска област, върху някаква нива, изплашвайки колхозничките с оранжевия си скафандър.
Второто му сериозно премеждие било, когато при катапултиране от спускаемия апарат, преди да се разтвори добре парашута, се е отворил и резервния и по чудо не съсипал основния купол. Освен това, едва е успял да измъкне изпод ремъците дихателния клапан, заради което първият космонавт почти се е задушил.

Любопитно е, че по тогавашните правила на Международната федерация по авиация, рекордите, установени при полет може да бъдат официално регистрирани само ако пилотът се приземи със същото въздухоплавателно средство, с което е излетял. ТАСС в съобщението си се опитва да заобиколи това изискване:
В 10 часа и 25 минути московско време, след обиколка на земното кълбо в съответствие със зададената програма, е включена спирачната установка и космическият кораб-спътник с пилота-космонавт майор Гагарин започна да се снижава от орбита за приземяване в зададения район на Съветския съюз.
Следващото съобщение е:
След успешното провеждане на набелязаните изследвания и изпълнението на програмата на полета, на 12 април 1961 година в 10 часа 55 минути московско време съветският кораб "Восток" извърши благополучно кацане в зададения район на Съветския съюз.
И като че ли не са излъгали, но Гагарин дори и в книгата си „Пътят към космоса“ не говори много за катапултирането си.
И накрая, може би като символ на премеждията му, Гагарин преминава по червеният килим пред очите на света с развързани обувки.
Усмивката на Гагарин направи повече от всички съветски ракети заедно. Може би е избран за първи космонавт и заради нея. Може да се каже, че изборът на Гагарин е невероятно успешен пиар.
След полета, Гагарин прави световно турне, посещава 30 страни, в т.ч. и България, навсякъде посрещан с любов и възторг.
Гагарин в България. Снимка: архив на БНР
Скоро след това, България също се включва в космическите програми с апаратура и със специални космически храни, разработени от учени в БАН. Имаме и двама свои космонавти - Георги Иванов и Александър Александров.
След десети ноември, България продължава да си сътрудничи с отделни държави, но не успява да използва големия си потенциал в областта на космическите технологии, апаратури и системи било поради липса на средства или недалновидна политика.
Сега България е член на Европейската космическа агенция.




















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"