Чуйте марсианските шумове и марсотресения

Ваня Милева Последна промяна на 03 октомври 2019 в 00:40 8981 0

InSight е първият апарат, предназначен предимно за изучаване на вътрешната структура на Марс. Кредит: NASA/JPL-Caltech.

Сега всеки може да чуе звуците, записани на Марс от апарата InSight. Това са различни шумове, включително и марсиански трусове. "Марсотресенията" вече помогнаха на учените да направят първите изводи за структурата на кората на Червената планета.

НАСА публикува аудио записи на двете марсотресения, станали на 22 май и 25 юли 2019 г., тоест на 173-ия и 235-ия марсиански ден (сол) на мисията. Първото от тях е с магнитуд 3,7, а второто - 3,3.

Quake Sol 173 :

Quake Sol 235:

Всъщност тези вибрации на марсианската почва са извън обсега на човешкия слух. Необходимо бе инженерите да усилят и обработят звука, така че да може да се чуят от човешко ухо.

Тези звуци са записани от инструмента SEIS, първият сеизмограф, който работи успешно на повърхността на Марс. В бъдеще учените се надяват да регистрират сеизмични вълни, преминаващи през Червената планета, и следователно носещи информация за нейната вътрешна структура.

Наличието на зона на сянка за сеизмичните P-вълните говори за твърдо вътрешно ядро , което ги ​отклонява.

Сеизмичните вълни, наречени S-вълни не преминават през течност - това определя зоната на сянка на S-вълните. 

Илюстрации: American Museum of Natural History

Досега апаратът записал повече от 100 сигнала. От тях приблизително 20 вероятно са сеизмични трусове. Първото подобно събитие е записано на 6 април 2019 г.

Новите данни вече дават възможност на планетолозите да направят първи изводи за марсианската кора. Според тях тя е нещо средно между земната и лунната кора.

Облаци над SEIS: Облаци се движат над покрития с купол сеизмометър, наречен SEIS, принадлежащ на апарата на НАСА InSight, на Марс. Кредит: NASA / JPL-Caltech. 

На Земята пукнатините в кората постепенно се запълват с минерали, които носи водата със себе си. Звукът се разпространява безпрепятствено през древни пукнатини, тъй като те вече са изпълнени със скали, провеждащи сеизмичните вълни. Това позволява на фронта на сеизмичната вълна да се движи по най-краткия начин, тоест по права линия. Поради това земният трус може да продължи няколко секунди.

Сухата лунна кора, напротив, не запълва пукнатините си. За звукова вълна празното пространство е непреодолимо препятствие, защото звукът се разпространява само във вещество. Затова тя се отразява от всяка пукнатина, сякаш се лута, търсейки изход. Така сигналът може да блуждае в продължение на десетки минути.

На Марс се наблюдава междинна картина.

Затова там сеизмичните трусове продължават не за секунди, както е на Земята и не за десетки минути, както е на Луната, а за минути. Изглежда, че кората на Марс е много по-суха от земната, но все пак е невъзможно да се изключи съществуването на подземни води.

Какви са останалите приблизително 80 сигнала?

Естеството на някои от тях не е установено и те също могат да бъдат или не марсотресения. Останалата част е шум от различен произход. Например апаратът е записал звуците на марсианския вятър. Заради този фонов шум учените смятат за най-подходящото време за търсене на сеизмична активност нощта, когато вятърът утихва.

Някои звуци се издават от самата сонда. Така, на 6 март 2019 г. роботизираната ръка на апарата  активно се е движела, всяко нейно движение предизвика реакцията на чувствителния сеизмограф.

Освен това всяка вечер сондата издава характерни звуци, които вероятно са свързани с охлаждането й в настъпващата студена марсианска нощ.

На аудиозаписа, направен на 16 юли 2019 г. (226-ти сол от мисията) веднага след залеза, може да чуете множество различни звуци, включително смущения, създадени от електронното оборудване на Insight.

Сондата работи на повърхността на Марс от ноември 2018 г. Освен сеизмичната активност, тя улавя метеорологичните условия и поведението на магнитното поле, търсейки признаци на наличието на подземни води на Марс.

Но експериментът за измерване на топлинния поток, идващ от недрата на Марс, засега има неуспех. Свредлото, което трябваше да навлезе дълбоко в почвата на пет метра, преодоля само първите 30 сантиметра. Възможно е почвата в мястото на сондажа да е твърде рохка, поради което свредлото да е образувало плитка и широка яма около себе си, а не тесен, дълбок кладенец.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !