Тъмната материя - неуловима и неясна, проявяваща се само чрез гравитацията си - изкушава някои учени да потърсят теоретично основание да я елиминират както други подобни изкусвено добавени субстанции като етера и флогистона.
Дебатът е остър, и двете страни имат аргументи.
Въз основа на много улики, получени от наблюдения от 70-те години на миналия век, астрономите установиха, че има повече материя във Вселената, отколкото се вижда.
На 8 ноември 2016 г. Ерик Верлинде (Eric Verlinde) излезе с публикация, обясняваща допълнителната гравитация, появяваща се в тези случаи и в която той твърди, че тъмната материя не съществува. Според Верлинде, гравитацията не е основна сила на природата - тя е пораждащо се явление. По същия начин както температурата възниква от движението на микроскопични частици, гравитацията възниква от промяна на фундаменталните информационни единици, намиращи се в структурата на пространство-времето.
Според Верлинде не е необходимо да се добавя загадъчната частица тъмна материя в теорията. В новата статия, която се появи на сървъра за препринти ArXiv, Верлинде показва, че неговата теория на гравитацията точно прогнозира скоростта, с която звездите се въртят около центъра на Млечния път, както и движението на звездите в други галактики.
"Ние имаме доказателства, че този нов вид гравитация всъщност се съгласува с наблюденията," заяви Верлинде. "При големи мащаби, изглежда, че гравитацията просто не се държи така, както прогнозира теорията на Айнщайн."
Това предизвика много критики като тази на астрофизика Брайън Коберлейн (Brian Koberlein) и тази на Франсис Наукас (Francis Naukas).
След това през декември миналата година едно проучване на слаби гравитационни лещи, показа, че теорията на Верлинде е в съответствие с наблюденията.
А сега една скорошна публикация, от 23 юни, представя нов модел на тъмната материя , която използва отношението на Тъли-Фишер, за да обясни тъмната материя.
В астрономията отношението на Тъли-Фишер (Tully-Fisher relation) е емпирична връзка между масата или присъщата яркост на спиралните галактики и ъгловата скорост или широчината на спектралната плътност на мощността на излъчванията. Тя е публикувана за първи път през 1977 г. от астрономите Брент Тъли (Brent Tully) и Ричард Фишър (Richard Fisher).
Известният астрофизик и блогър Итън Сийгъл приветства новото проучване в Тwitter: "Тъмната материя теория триумфира..."
Верлинде му отговаря с туит, в който коментира, че това е теория а ла епицикли, позовавайки се на Птолемей, който в древни времена описва орбитите на планетите с изкуствени епицикли, предполагайки, че планетите обикалят Земята, а не Слънцето.
Впоследствие Итън Сийгъл коментира отново с друг туит.
I am sure @erikverlinde means "astrophysics models are finally sophisticated enough to simulate the universe accurately enough to explain.." https://t.co/7v6TbGX8e1
— Ethan Siegel (@StartsWithABang) June 30, 2017
Както и да е, дебатът продължава.



















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"