Доцент д-р Евгени Овчаров е ръководител катедра "Астрономия" и един от лекторите на Националния научнообразователен фестивал, който ще се проведе от 24 до 26 януари.
Обърнахме се към този човек с най-вълнуващата мисия, посветена на разкриването на тайните на Вселената, за кратко интервю за поредицата "20 вдъхновяващи истории".
Кога се влюбихте в астрономията?
Точен момент ми е трудно да посоча. Със сигурност от дете се интересувам от обектите и явленията по нощното небе. Добре си спомням моменти от преди около 30 години, в които разглеждах вечерното небе над София. Тогава въздухът беше много по-чист и светлинното замърсяване беше несравнимо по-малко от сега. Със сигурност, съществена роля за поддържане и задълбочаване на интереса ми имаха и първите списания „Андромеда“ на Астрономическа асоциация – София.
Имате широки научни интереси - свръхмасивни черни дупки, нови, звездни купове. Усещали ли сте тръпката на откритието?
Българският екип за търсене и изследване на нови в близки галактики е един от най-успешните в световен мащаб. Съставен е основно от учени, докторанти и студенти от катедра „Астрономия“ към СУ „Св. Климент Охридски“, и с участието на учени от Института по астрономия с НАО към БАН. През последните около 15 години сме открили над 30 нови в галактиката Андромеда, а стотици други сме изследвали подробно. В периода 2004 – 2009 година над 15 % от всички открити нови са дело на българския екип. Тръпката на откритието и чувството, че допринасяме за изучаването на тези екстремни явления и като цяло за знанието на човечеството са едни от най-приятните моменти в работата на учените.
Новите са едни от най-екзотичните явления, които може да наблюдаваме. Те носят това наименование, поради факта, че за наблюдател от Земята изглеждат като новопоявили се звезди, които достигат максимален блясък за часове и отслабват за дни или седмици. Всъщност наблюдаваме избухване в система от две много близки една до друга звезди, които си обменят вещество. По-масивната звезда е в края на еволюцията си – останало е ядро от изроден газ със земен диаметър. Наричаме я бяло джудже. То придърпва вещество от по-малко масивната звезда, което постепенно се натрупва и в даден момент избухва, но без да разрушава системата от двете звезди. Наблюдаваме явлението „нова.“
Кой момент от Вашата научна работа Ви е развълнувал най-силно?
Има много вълнуващи моменти, за които си спомням. Но бих посочил по-скоро момент от преподавателската ми дейност.
Когато бях студент преди около 20 години в цялото обучение по астрономия и астрофизика в СУ нямаше реална практика по астрономия с наблюдения и обработка на астрономически данни. Като млад асистент имах възможността да предложа два практически курса, които да се провеждат изцяло в НАО Рожен. През 2010 година, в края на една от първите практики, след успешни наблюдения и продължително обучение по обработка на астрономически кадри, и след като бяхме приключили привечер занятията за деня, осъзнах че часът е 3 през нощта и всички студенти са в компютърната зала на обсерваторията. И продължават да обработват и анализират кадрите от телескопите, за да достигнат до очакваните резултати. Почувствах се много щастлив и доволен от ентусиазма и желанието на колегите, и удовлетворен от положените усилия да има реално практическо обучение в следването на астрономия в университета.
Какво Ви мотивира да се занимавате с комуникация на науката?
В днешно време сме залети с всякаква информация. С възможностите на интернет и като цяло на съвременните комуникации, всеки може да публикува статия или видео, свързани с най-различни теми. По този начин достъпът до информация стана изключително лесен. Това освен плюсове, има и редица минуси. Проблемът е, че все повече се тиражира псевдонаучна информация. И все повече хора се подвеждат. Ето защо е от изключителна важност, особено в днешно време, ние, учените, да не се крием в своите лаборатории, а колкото е възможно по-често и под различна форма да разказваме на достъпен език за истинската наука, с която се занимаваме.
Кажете няколко думи за лекцията „Българските екзопланети“, която ще изнесете в рамките на фестивала.
Търсенето и изследването на екзопланети през последните 2-3 десетилетия е най-актуалната тема в съвременната астрономия и астрофизика. Разбира се, по нея работят и българи, завършили във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и продължили своя научен път в научни институции извън страната. Освен за методите на търсене на тези обекти, в лекцията ще разкажа за цели 8 българи, които не просто участват в изследванията, но са сред водещите световни откриватели и изследователи на планети около далечни звезди.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари