В крайна сметка всичко умира, дори и най-ярките звезди. Всъщност най-ярките звезди живеят най-кратко.
Те изразходват целия си водород в рамките на няколко милиона години, след което избухват като свръхнови. Остатъците от ядрото им се свиват в неутронна звезда или черна дупка. Тези малки, тъмни обекти замърсяват нашата галактика и я превръщат в космическо гробище.
Както неутронните звезди, така и звездните черни дупки са трудни за откриване. Неутронните звезди са с диаметър само около петнадесет километра и освен ако магнитните им полюси не са подредени така, че да ги виждаме като пулсари, те обикновено остават незабелязани.
Размер на неутронна звезда и черна дупка със звездна маса. Кредит: Todd Thompson/Ohio State University/НаукаOFFNews
Звездните черни дупки са още по-малки и не излъчват собствена светлина. Някои от тях се появяват като микроквазари, когато поглъщат масата на звезда-спътник, но повечето от тях се виждат само когато преминават между нас и по-далечна звезда, така че могат да бъдат открити чрез микролензинг.
Пример за гравитационен микролинзинг. Кредит: European Southern Observatory |
Методът на фотометричния микролензинг (photometric microlensing) включва ефекта на гравитационната леща, възникващ, когато един обект преминава пред друг, временно увеличавайки светлината от по-отдалечената звезда-източник.
Не са наблюдавани достатъчно от тези звездни останки, за да се създаде карта на цялостното им местоположение, но скорошно проучване в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society моделира къде бихме могли да ги открием.
Те разглеждат разпределението на звездите в настоящата галактика и симулират как звездните останки могат да бъдат привличани и отклонявани от звездните взаимодействия. Тъй като тези "мъртви звезди" обикновено са по-стари от сегашните звезди в галактиката, те са имали повече време да се придвижат към нови орбитални пътища.
Разпределение на звездните останки в Млечния път. Кредит: University of Sydney
Както може да се очаква, при звездните останки статистически се наблюдава един вид ефект на размиване на позициите им. Разпределението на тези звезди е в равнина, три пъти по-дебела от тази на видимия Млечен път. Но екипът открива един аспект на разпределението им, който е доста изненадващ.
Около една трета от тези стари мъртви звезди са изхвърлени от галактиката. В тази закономерност една трета от звездите претърпяват близка среща със звезди, която им дава такова увеличение на скоростта, че в крайна сметка ще избягат от гравитационното привличане на Млечния път.
Казано по друг начин, призраците напускат гробището.
Това означава, че с течение на времето Млечният път се "изпарява", или губи маса, което е неочаквано. Знаем, че малките звездни купове, като например кълбовидните, могат да се изпаряват, но Млечният път е много по-масивен, така че бихте си помислили, че в дългосрочен план изпарението ще бъде минимално.
Друг аспект на модела, който е изненадващ, е, че тези звездни останки са сравнително равномерно разпределени в Млечния път. Повечето звезди би трябвало да имат мъртва звезда остатък в радиус от стотина светлинни години от тях.
За Слънцето най-вероятното разстояние до най-близката неутронна звезда или звездна черна дупка е около 65 светлинни години. Така че може да имаме небесен призрак наоколо и дори да не знаем за това.
С пускането в действие на повече обсерватории за изследване на небето, като например обсерваторията "Рубин", вероятно ще успеем да уловим събитията на микролензинг и да открием къде всъщност се намират тези звездни останки. Тогава най-накрая ще можем да видим галактическия подземен свят навсякъде около нас.
Справка: Sweeney, David, et al. “The Galactic underworld: The spatial distribution of compact remnants.” Monthly Notices of the Royal Astronomical Society (2022).
Източник: The Milky Way is Surrounded by a Vast Graveyard of Dead Stars, Universe Today
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари