Тази неделя на Софийския фестивал на науката презентацията на младши експерт-физика Стефан Николов от ПУ "Паисий Хилендарски" започна с обобщението, че едни и същи вещества могат да бъдат възприети по различен начин според тяхното название. Най-често официалните химични имена на елементите са трудни за четене и звучат стряскащо, напр. това на обикновената захар. Но и да звучи сложно едно нещо, това не означава, че то е непременно вредно. Човек може да умре и от изпито изключително голямо количество вода, а водата сама по себе си не е вредна. Също така, всяка отрова е безвредна в много ниски дози. Тялото е като една мивка, направи аналогия лекторът – известно време не прелива, докато не се препълни или докато изчакваме да се изтече. Важно е дали отровните вещества се приемат наведнъж или последвателно на интервали. Някои вещества дори са жизненонеобходими в определени количества.
Един от големите източници на радиация в тялото ни е калият, който се съдържа в бананите. Независимо от това обаче, човек, изял няколко тона банани, вероятно ще умре от тяхното количество, преди да го покоси поетата с тях доза радиация.
Всъщност думата "радиация" е латинска дума за "лъчение". В официалната българска терминология никъде не се използва думата "радиация", а навсякъде втората – напр. в "сертификат за работа с източници на йонизиращи лъчения", какъвто е необходим, за да работи човек в рентгенова лаборатория.
Радиацията представлява поток от различни частици, пренасящи енергия. Според енергията на една частица радиацията е йонизираща или нейонизираща.
Нейонизираща радиация са всички електроматнитни вълни с енергия на един фотон около 10 електронволта. Също – радиовълни, микровълни, инфрачервени лъчи, видима светлина, близкият ултравиолет. Източвниците й са – слънце, радио, уай-фай, блутуут, мобилни телефони, микровълнови фурни и т.н.
Опасна ли е нейонизиращата радиация? "Двойно не", подчерта д-р Николов! Няма никаква идея как изобщо биха ни навредили. Предположенията са доста смешни – напр., че телефоните ще "изпържат" мозъка. Прословутият им топлинен ефект е смехотворен. Просто естествената топлина на човека – 50 – 100 вата – не може да излезе, когато телефонът е долепен до ухото. Само с няколко крачки обаче човек генерира повече топлина, отколкото един мобилен телефон за 1 час. А повечето от човешката излиза навън, защото човек не е увит в толкова много материи, които спират топлината, с изключение на дрехите зиме, напр.
Наистина няма доказателства за вредата от мобилните телефони, а не е като да не са правени изследвания по въпроса. Но многото проучвания също имат недостатък – именно защото са много, това повишава риска от появата на фалшиви положителни и фалшиви отрицателни резултати. Това са т.н. грешки при изследванията. Напр., правени са проучвания за нещо доста показателно - при бизнесмените в САЩ заболеваемостта от рак на мозъка е същата, какавто и при останалото население, което не говори толкова много по мобилен телефон.
"Храната от микровълновата също не е "заразна". Това също е мит. Ако излезем сега на слънце, няма да станем слънца“ – тоест поетата радиация няма да се "всели" в нас и да ни отрови.
А сега за йонизиращата радиация, продължи д-р Николов. Поначало хората говорят повече именно за нея, когато изполват понятието "радиация". Но нека се има предвид, че това обаче не са само ядрените оръжия. Съществуват ядрени технологии, които нямат общо с оръжията – напр. реактори, изгарящи оръжеен плутоний.
Йонизиращата радиация представлява заредени частици хелиеви ядра – алфа лъчи, електрони – бета и т.н. Те имат пряко, силно йонизиращо действие, и много малка проникваемост. Фотоните с голяма енергия – ултравиолетови лъчи, рентгенови, гама лъчи и т.н. – имат непряко, по-слабо йонизиращо действие, но по-голяма проникваща способност.
Съществуват и машинни източници на радиация – т.н. техногенна радиация. Това са различните видове електромедицинска апаратура – рентгенови апарати, ускорители и т.н. Йонизиращата радиация се предизвиква от радиоактивен разпад – излъчването се поражда от ядрата на някои атоми. Добре е да помним обаче, че не трябва да се преувеличава вредното въздействие на рентгеновите лъчения обаче, тъй като едно такова радиационно се равнява на един сериозен трансконтинентален полет.
Йонизиращата радиация извършва въздействието си върху организма по следните основни начини – разкъсва важни молекули (напр. ДНК), но това се случва рядко; създават се т.н. свободни радикали (това основно) и причинява мутации.
Но нека да споменем, че свободни радикали се генерират не само от радиация! Това се причинява и от цигарен дим, солариуми, кислород и др. Естествената защита от свободни радикалия са антиоксидантите – витамин А, С, Е и т.н. Нанасянето им с крем по кожата не е гаранция за тяхното приемане, а също и поглъщането им с разните витаминодни течности.
Срещу мутациите също има естествена защита – пасивна – т.н. junk ДНК, а също и активна. Понякога мутациите са неутрални и настъпват именно в junk ДНК. В други случай те само увреждат клетките, без да ги убиват. В такъв случай се получава тумор напр. А също така, получените мутации в една-единствена клетка не се предават автоматично на поколението.
А сега стигаме и до основната тема – колко е опасна радиацията?
Неслучайно съществува понятието "естествен радиационен фон". 80 – 85 % от радиацията на света съществува отпреди да има хора. При рентгенови изследвания напр. се преценява дали леко завишеният риск от рак е по-висок от опасността да бъдем неправилно диагностицирани и да ни отрежат крака напр. Та според това се взима решение дали човек да бъде подложен на рентгенова снимка.
По въпроса за това дали радиацията е вредна лекторът даде интригуваща информация. Съществува предложен механизъм, че малките дози радиация дори са полезни за организма – подобно на токсините и алкохола, макар че при тях механизмът е друг. По-вероятното е тя да е е напълно безопасна. Всички официални органи обаче говорят за т.н. линейна вреда – т.е. казва се просто, че всяка ненужна доза радиация повишава риска със себе си. Затова в медицината винаги се преценява внимателно дали е възможно пациентът да бъде изследван по друг начин, а не рентгеново, при това със същата успеваемост. Също така, важно е настройките да на рентгеновия апарат да се направят така, че да се получи най-добра снимка при най-малка доза облъчване. Това е отговорност на техника на рентгена – той трябва да го настройва и поддържа добре, за да не "надува" излишно облъчването.
Скрининговите мамограми напр. дават много фалшиви положителни резултати, а много облъчват, и затова в много болници по света се обмисля да ги прекратят при изследване за наличие на рак на гърдата.
Какви са всъщност опосностите от радиацията? "Ако излъчването става извън нас, е практическо безопасно, освен за пряко заетите. Ако изтече в околната среда, е опасно, но не по-различно от други опасни вещества. Нужна е предпазливост, но няма място за страх."
В АЕЦ-овете напр. се вземат специални мерки излъчването около самите централи да бъде колкото се може по-малко, затова напр. радиационният фон непосредствено пред АЕЦ Козлодуй е около два пъти по-нисък, отколкото в Пловдив. Това е така и защото почвата в Горнотракийската низина е много радиоактивна, много богата на уран и торий. Подобен е случаят и с водата в Хасково - поставената норма за допустимо радиационно равнище е около 3 пъти по-ниска от това, което евентуално би предизвикало някакви увреждания; и това се залага умишлено, за да може при откриването на проблема да има време да се вземат мерки, преди да е станало късно.
Илюстрацията показва нещо, което също беше засегнато от лектора – колкото по-далеч се намира човек от антената и въобще от източника на радиацията, толкова по-слаба е тя.
Засегнат беше и традиционно интересуващият много хора въпрос за "вредните" GSM антени върху сградите – те също се подчиняват на много прецизно установена норма, която допуска радиационно равнище, многократно по-ниско от необходимото, за да навреди на човека. Там има друга неприятност – тези антени се захранват от мощни трансформатори за променлив ток с честота 50 Hz, чиито вибрации са много мощни и съществува възможност да се предават по стоманобетонния скелет. Не е вредно, но е неприятно. И пак да антените – ако се подчиняват на заложената норма, те не са носители на радиационна опасност.
Друг популярен мит е свързан с повишената ракова заболевемост на хората, живеещи около трафопостовете и електродалекопроводите. Това опасение обикновено се аргументира с довода, че под и около тях е прието сгради да не се строят. Но това е така не заради някаква радиационна опасност, а просто защото е възможно при светкавица да се получат тежки поражения; затова има и санитарна зона около тези обекти. Митът за повишената ракова заболеваемост е възникнал поради факта, че около тях в крайградските зони обикновено се намират жилищата на по-бедни хора, чиято склонност към заболявания поначало е по-висока поради ниския жизнен стандарт. Те боледуват заради него, а не заради електродалекопровода, завърши д-р Стефан Николов.
Антон Оруш, Sandacite.bg – https://www.sandacite.bg
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари