Юпитер е детрониран! Открити са 20 нови сателита на Сатурн (видео)

Размерът на всеки от тях е около пет километра.

Ваня Милева Последна промяна на 09 октомври 2019 в 00:18 5750 0

Царуването на Юпитер, наречен на бащата на олимпийските богове, бе дълго и безпроблемно.

Освен че е най-голямата планета в Слънчевата система, именно този газов гигант демонстрира през 17 век, че планети, различни от Земята, могат да поддържат система от луни.

С размерите си, мощното магнитно поле и системата от 79 луни, Юпитер сякаш бе неоспорим цар на планетите.

Но изглежда, че Сатурн, кръстен на бащата на Юпитер в гръко-римската митология, може би току-що е съборил Юпитер от този пиедестал.

Благодарение на екип, ръководен от известния астроном Скот С. Шепърд (Scott S. Sheppard) са открити 20 нови луни на орбита около Сатурн.

Така общият брой на сатурновите (или хронически) спътници става 82, което го извежда пред 79-те на Юпитер.

И най-добрата част?

Може да участвате в кръщаването им.

Откритието бе обявено наскоро (понеделник, 7 октомври) от Центъра за малки планети на Международния астрономически съюз (MPEC).

Екипът, извършил откритията, включва Шепърд, Дейвид Джюит (David Jewitt) от UCLA и Джан Клейна (Jan Kleyna) от Университета на Хаваите, с помощта на 8,2 метровия телескоп "Субару", разположен в обсерваторията Мауна Кеа в Хавай.

Схемата показва орбитите на 20-те нови спътника на Сатурн. Седемнадесет от тях са ретроградни, тоест се въртят около Сатурн в посока, обратна на въртенето му около оста. Останалите три луни са проградни, като две от тях правят един оборот около Сатурн за около 2 земни години, а третата за повече от три земни години. Кредит: NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute

Размерът на всеки от откритите сателити е около пет километра.

Всички тези новооткрити спътници попадат във външната група на луните на Сатурн, които са разделени на три различни групи въз основа на наклоните на орбитите им спрямо планетата. Те са известни като инуитска, норвежка и галска група и са кръстени на митологични фигури, произхождащи от традициите на съответните култури.

Две от новооткритите проградни луни се вписват в инуитската група, които имат наклон на орбитата си от около 46° , докато част от норвежката група са ретроградни луни, тоест се въртят около Сатурн в посока, обратна на въртенето му около оста. Двата спътника, най-близки до Сатурн, имат проградно движение (съвпадащо по посока с това на Сатурн) и орбитален период от около две години, докато по-далечните луни - които включват две ретроградни и една проградна луна - имат орбитални периоди повече от три години.

Другата проградна луна има орбитален наклон близо до 36°, подобно на други луни от галската група. Интересно е, че двата нови спътника от инуитската група се считат, че са били част от по-голяма луна, унищожена при сблъсъци с обекти, идващи отвън, като астероиди или комети. И това се е случило след края на формирането на Сатурн, тъй като в противен случай те дълго време щяха да паднат върху него.

Изучавайки тези и други спътници, които досега са били неразкрити, астрономите могат да научат много за формирането и еволюцията на системата на Сатурн.

Луните на Сатурн, отляво надясно: Мимас, Енцелад, Тетис, Диона, Рея, Титан на заден план, Япетус (отгоре) и неправилно оформеният Хиперион (отдолу). Показани са и някои малки луни. Всички са в мащаб. Кредит: NASA/JPL/Space Science Institute

По подобен начин е възможно новооткритите ретроградни луни да са и фрагменти от по-голяма луна, тъй като имат сходни наклони с други познати досега ретроградни луни. Въпреки това, един от новите спътници, който е програден, обикаля много по-далеч от Сатурн от другите по-рано известни спътници. Това може да означава, че не е свързан с тях или че може да се е отдръпнал от Сатурн с течение на времето.

Това е в съответствие с най-общоприетата теория за това как се е образувала Слънчевата система преди милиарди години (известна още като небуларна хипотеза - Nebula Hypothesis). Малко след като се формирало Слънцето от газово-праховия облак, останалото се оформя в диск, в който материалът постепенно се слепва, за да образува планетите. По подобен начин пръстен от газ и прах вероятно е обграждал Сатурн по време на неговото формиране, който постепенно се слепва, за да образува луните му.

Тези 20 спътника представляват най-новата серия луни, открити от Шепърд и неговите колеги във външната Слънчева система. Миналата година екипът откри 12 нови луни на орбита около Юпитер, с което общият брой спътници на газовия гигант станаха 79.

„Използвайки най-големите телескопи в света, сега завършваме инвентаризация на малките сателити на гигантските планети, които играят решаваща роля в нашето разбиране за това как се е формирала и развивала Слънчевата система“, коментира Шепард.

Тогава Институтът Карнеги организира онлайн конкурс за имена на пет от тези луни, в резултат на което бяха назовани Pandia, Ersa, Eirene, Philophrosyne и Eupheme - всичките са имена на потомци на Зевс.

Този път Карнеги обявява поредния онлайн конкурс за назоваване на пет от новооткритите сатурнови луни. Подробности за конкурса и инструкции как може да участвате може да намерите тук.

Междувременно успехът на конкурсите за именуване е свидетелство за това, колко е модерна сега астрономията.

"Бях толкова развълнуван от мащаба на обществена ангажираност при конкурса за именуване на новите луни на Юпитер, че решихме да направим още един, за да назовем новооткритите сатурнови луни", споделя Шепърд. "Този път луните трябва да бъдат кръстени на гиганти от норвежката, галската или инуитската митология."

Междувременно Юпитер може да има още куп луни, които чакат да бъдат открити. И дори да има по-малко спътници от Сатурн, той винаги ще остане най-негостоприемната планета.

Източник: Astronomers Find 20 – Yes 20 – New Moons for Saturn, Universe Today

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Космос

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !