Слънчевите затъмнения не са само вълнуваща гледка, но те дават и продължават да дават важни знания на науката през вековете. Те и днес, въпреки модерните технологии, са все още сериозен източник за изучаването на Слънцето.
Небесната механика е едно от сигурните неща в тази Вселена и от древността астрономите са предвиждали тези небесни явления. Но има още ключови въпроси, за които слънчевите затъмнения могат да възможност, ако не за разрешаването им, то поне да направят някои предположения.
Пълните слънчеви затъмнения закриват целия диск на слънцето и това дава възможност да се види светлината на слънчевата корона, атмосферата на Слънцето.
Този рядък небесен феномен дава възможност да се наблюдава и слънчевата активност. Но по време на затъмнението на 21 август проявилите наскоро (15 август) активност район AR 2671, най-вероятно ще остане в затъмнената част на диска. Не се очаква да се видят протуберанси в слънчевата хромосфера в секундите на затъмнението, макар че винаги може да има изненади. За съжаление, слънчевият цикъл започва дългия си бавен спад към слънчевия минимум през 2019-2020 година
Лицето на Слънцето към Земята, заснето на 17 август, четири дни преди пълното затъмнение. Виждат се слънчевите петна AR 2671. Снимка: NASA / SDO / HMI
Най-древните свидетелства за наблюдения на слънчеви затъмнения датират от около 2000 г. пр.н.е. Преди изобретяването на астрономическата фотография, древните астрономи са се опитвали да правят само за няколко минути рисунки на короната на Слънцето. Всъщност, преди 20-ти век, затъмненията са били единственият начин хората да могат да видят короната.
Короната е най-впечатляващата гледка, кулминацията на всяко пълно слънчево затъмнение. Специалистите от слънчевата обсерватория National Solar Observatory пуснаха този модел на 25 юли, показващ как ще изглежда магнитосферата на Слънцето след 27 дни по време на затъмнението.
Формата на линиите на полето на слънчевата корона, един оборот преди пълното слънчево затъмнение на 21 август.
Повърхността на Слънцето е с температура от около 5 500º С. Но на разстояние от около 10 000 км от повърхността на Слънцето, там, където е слънчевата корона, която виждаме като ореол, температурата вече достига един милион градуса. Причината за тази разлика в температурата между повърхността и короната все още не е ясна.
НАСА ще преследва сянката на Луната с два преоборудвани самолета W-57 по време на слънчевото затъмнение, надявайки се да закрие "коронарната загадка" , да заснеме Меркурий в инфрачервения спектър, както и неуловимия рояк астероид, Вулканиди, които обикалят в близост до Слънцето.
Това избражение на короната по време на затъмнение е направено с компютърен модел на базата на данни на НАСА SDO по време на последното слънчево завъртане. Източник: Predictive Science Inc.
Знаейки предимствата на използването на слънчевите затъмнения за изучаване на слънчевата атмосфера, учените и инженерите на 20-ти век са построили телескопи и космически апарати, които да имитират ефекта им. Известни като като коронографи, тези обсерватории изкуствено блокират ярката светлина на слънцето, за да се разкрие околната корона. Днес, учените събират наблюдения от такива коронографи като съвместния проект на Европейската космическа агенция и НАСА - Solar and Heliospheric Observatory или SOHO, както и слънчева наземна обсерватория на НАСА - Solar Terrestrial Relations Observatory или STEREO. Тези изкуствени затъмнение ни помагат да се измерят гигантските изригвания на Слънцето, които изхвърлят слънчева материя в космоса.
Слънчеви затъмнения са помогнали и за изследвания в областта на физиката и химията. Едно пълно слънчево затъмнение доказа верността на Общата теория на относителността на Айнщайн. Според теорията, светлината от една звезда трябва да се огъне, тъй като минава близо до ръба на Слънцето. Наблюденията по време на пълно слънчево затъмнение през 1919 г., което блокира достатъчно светлината на Слънцето, така че звездите близо до Слънцето да станат видими през деня, показали ясно, че видимата позиция на звездата на небето е отклонена заради гравитационното влияние на Слънцето, с което се потвърждава теорията на Айнщайн.
Негатив на една от снимките на Едингтън на пълното слънчево затъмнение от 29 май 1919 г., представен в труда му от 1920г., в който обявява успешното потвърждение на теорията на Айнщайн, че светлината "се огъва" Снимка: wikipedia
Освен това, наблюденията на слънчевите затъмнения довели до откритията на нови и неочаквани елементи. Спектроскопията е метод, с който може да се изследват веществата като се анализират лъчите, които се изпускат, поглъщат или отразяват. Като се наблюдават спектралните данни може да се разбере какъв е състава на далечните звезди или други планети. Със спектроскопия по време на затъмнение е открит хелия през 1868 г., 25 години преди откриването на същия елемент на Земята.
По време на слънчево затъмнение на 7 август 1879 г. в Северна Америка, Уийлям Харкнес и Чарлз Юнг, независимо един от друг, откриват още една нова линия в спектъра на короната на Слънцето. Тези данни са довели учените до извода, че са открили нов елемент. Нарекли този елемент короний (coronium).
Короният просъществувал в научната литература 60 години, до 1939г., когато астрофизиците Бенгт Едлен (Bengt Edlén) и Валтер Гротриан (Walter Grotrian) доказали, че спектралната линия на корония принадлежи всъщност на високойонизирано желязо (Fe13+). Това подтвърдило хипотезата за свръхвисоката температура на слънчевата корона.
"Това невероятно горещо желязо доведе до една нова важна област на науката за Слънцето, наречена проблем на коронарното нагряване", казва Райън Милиган, соларен учен от университета в Белфаст, Северна Ирландия. "Атмосферата на Слънцето е много, много по-гореща от повърхността му и учените все още се опитват да установят защо е точно така".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари