Една от най-разпознаваемите планети в Слънчевата система – Сатурн привлича вниманието на астрономите от векове.
Гледайки снимка на планетата може би си мислите, че пръстенът около нея е един голям, красив диск, на който може лесно да се кацне и даже се чудите, защо никой до сега не го е направил.
Астрономите наблюдават и изследват пръстените на Сатурн от над 400 години. За първи път са забелязани от Галилео Галилей през 1610 година, който отначало ги смята за спътници, а след това даже ги описва като „уши“ на планетата. Просто през 1612 година Земята пресича равнината на пръстените, което ги прави невидими и когато през 1613 година Галилей отново наблюдава Сатурн той е изумен как гледката се е променила драстично.
Днес знаем, че пръстените на Сатурн не са един плътен, твърд диск, а милиони камъни, камъчета, късове лед и огромни скали, които се носят в пространството около планетата с огромна скорост. Някои от тях са толкова малки, че трудно бихте ги видели, други са с размерите на къща. Всичко това се крепи заедно благодарение на гравитацията на планетата Сатурн и нейните луни.
Така че, ако се опитаме да кацнем на някоя от всичките тези скали трябва наистина да сме много добри и прецизни. Въпреки това опасности дебнат отвсякъде. Пръстените се простират на разстояние от 6 630 до 120 070 километра над екватора на планетата, като винаги са под еднакъв наклон с него. Те са наименовани по азбучен ред в реда, в който са били открити. Основните пръстени са C, B и A, гледани откъм Сатурн, след това D, който се намира най-близо до планетата, но е твърде блед, F пръстенът е едва забележим и накрая са G и E, които също доста бледи.
Тъй като кацането на някоя от всичките скали, обикалящи около Сатурн е доста сложна и опасна задача учените за сега предпочитат да ги изследват от разстояние.
През 2004 година до Сатурн достигна космическият апатат „Касини-Хюйгенс“, който да изучава планетата, нейните спътници и пръстените. Той е съвместен проект на НАСА и Европейската Космическа Агенция (ЕКА) и се състои от две части – орбиталният модул Касини и спускаемия апарат Хюйгенс. „Касини-Хюйгенс“ е едва четвъртият апатат, който е посетил планетата и първият на орбита около нея.
След повече от 20 години в космоса мисията на апарата е предвидена да приключи на 15 септември 2017 година, като оставащите дни и минути до края на мисията може да следите тук.
Опасни или не, пръстените на Сатурн винаги са привличали погледите на учени и любители астрономи. Надеждата някой ден да разработим толкова добри апарати, че да можем да кацнем и изследваме поне една малка частичка от тях остава.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
23293
2
22.08 2017 в 04:22
Но някои от тях ходят, и изобщо живеят ВЪРХУ водата. Без да са обявени за Христос.
Ти с какво, и защо се каниш, или не се каниш, да кацаш на тия пръстени?
Аз например, не бих се погнусил, ако това ми прилича на бензиностанция. Понеже тъпата ми жена забравила да сипе в нашия ръкав на Галактиката, пред къщи. Пък до оня край има още, а децата вече скимтят в багажника.
Кой ви закара още един път на Слънчака - огледалото на звездолета да си изчуква на Меркурий бе, ние тука да не сме ти застраховка за евреи от морски пожари, ай такова ... Кат не ти харесва - бегай на синя звезда, може още да не са затворили.
Ма петък е, не ми се връщай.
15914
1
07.01 2017 в 19:47
Последни коментари