Експедиция открива на морското дъно малки метални сфери, които може да са дошли от междузвезден метеор. Изследователите, които са извлекли сферичките, твърдят, че съставът им не съответства на нищо, което някога е виждано на Земята - но това е спорно твърдение.
По-рано тази година Ави Льоб (Avi Loeb) от Харвардския университет заведе екип на експедиция край бреговете на Папуа-Нова Гвинея, където съгласно моделите се очакваше да са паднали останки от обект, наречен IM1.
Този изтъкнат учен, занимаващ се с търсене на извънземни, смята, че повече от 50 малки метални сфери, извадени от Тихия океан, може да са дело на интелигентни извънземни.
IM1 пада на Земята през 2014 г. По-късно Льоб и колегите му го определят като възможен междузвезден обект въз основа на регистрираната му скорост, която според тях е била достатъчно висока, за да показва, че е връхлетял върху Земята от извън пределите на нашата Слънчева система. Те се надяват да открият останките му на океанското дъно.
По време на експедицията изследователите откриват около 700 миниатюрни топчета (сферули), богати на желязо. Те са започнали да анализират състава на тези сферули. От 57-те, които са изследвали досега, пет изглежда имат необичаен състав.
Сферули, извадени от експедицията. Кредит: Interstellar Expedition
Тези пет сфери са особено богати на елементите берилий, лантан и уран, поради което изследователите са ги нарекли BeLaU сфери. Сферичките имат и особено ниски концентрации на елементи, които учените очакват да бъдат изпарени при екстремната топлина, която метеорът генерира при преминаването си през земната атмосфера, което показва, че те са дошли от космоса. Но съставът им не съответства на произход от Земята, Луната или Марс, твърди Льоб.
"Обикновено, когато имаме сфери, произлезли от метеори в Слънчевата система, техните съдържания се отклоняват най-много с един порядък [10 пъти]", обяснява Льоб. Тези се отклоняват с до 1000 пъти. "Ако комбинираме всичко, което знаем... съм доста уверен, че те са дошли от междузвезден обект."
Льоб заявява, че тези състави показват, че сферулите вероятно са дошли от различен обект - такъв, който е имал достатъчно време най-плътните му елементи да потънат в средата.
Но за някои други изследователи това не съответства на реалността.
"Тези междузвездни обекти очакваме да имат състав от еквивалентите на Облака на Оорт около други звезди... а не тези диференцирани обекти, които той предполага", заявява Алън Рубин (Alan Rubin) от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. "Те не са това, което може да се очаква от междупланетен материал."
Дори идеята, че тези сферули са различни от скалите, които вече сме открили, е спорна.
"Той би трябвало да се сравнят с всеки тип скала на Земята и с всеки минерален състав, а след това да направи същото с всеки минерал и скала от метеоритите", посочва Майкъл Буш (Michael Busch) от Института SETI в Калифорния. "Дори ако тази гигантска задача доведе до липса на съвпадения, то това все още не е доказателство за междузвезден произход, тъй като метеоритите са извадка само от част от материалите в нашата Слънчева система."
"Това са неща, които са престояли на морското дъно [в продължение на] поне девет години, но честно казано вероятно хиляди години, реагирайки с морската вода и събирайки замърсяване", разказва Стивън Деш (Steven Desch) от Държавния университет в Аризона. "Океанското дъно е осеяно с всякакви неща - има естествени обяснения."
Магнитната шейна (вдясно) беше свързана с кабел към лебедка на палубата на Silver Star. Кредит: Interstellar Expedition
Естеството на самия IM1 също е подложено на критики.
"Има всички основания да се смята, че тези скорости, които не могат да бъдат проверени, не са верни", коментира Деш. "За всички най-бързи обекти, които изглежда идват от извън Слънчевата система, почти винаги има нещо странно със скоростта - този обект изобщо не е установен като междузвезден."
Освен това не е ясно дали някакъв материал би оцелял при огненото пътешествие на метеорита през земната атмосфера, отбелязва Деш.
Ще са необходими много повече доказателства, за да се убедят други астрономи, че сферите наистина са междузвездни. Но Льоб казва, че е възможно скоро да има повече доказателства.
"Анализирали сме само една десета от материалите, но реших да го публикуваме сега, за да можем да получим някаква обратна връзка от общността. Така че, ако има нещо, което трябва да направим по различен начин, или ако трябва да споделим някои материали, ще можем да го направим", заявява Льоб.
Той и колегите му вече планират друга експедиция, за да търсят по-големи парчета от IM1.
Справка: Discovery of Spherules of Likely Extrasolar Composition in the Pacific Ocean Site of the CNEOS 2014-01-08 (IM1) Bolide
Abraham Loeb, Toby Adamson, Sophie Bergstrom, Richard Cloete, Shai Cohen, Kevin Conrad, Laura Domine, Hairuo Fu, Charles Hoskinson, Eugenia Hyung, Stein Jacobsen, Mike Kelly, Jason Kohn, Edwin Lard, Sebastian Lam, Frank Laukien, Jim Lem, Rob McCallum, Rob Millsap, Christopher Parendo, Michail Pataev, Chaitanya Peddeti, Jeff Pugh, Shmuel Samuha, Dimitar Sasselov, Max Schlereth, J.J. Siler, Amir Siraj, Peter Mark Smith, Roald Tagle, Jonathan Taylor, Ryan Weed, Art Wright, Jeff Wynn https://arxiv.org/abs/2308.15623
Източник: Have interstellar meteor fragments really been found in the ocean?, New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари