Австралийски учени са открили доказателства за попадението на най-големия астероид, удрял накога Земята с 20-30 км в диаметър - това е поне 2 пъти размера на Деймос, спътника на Марс.
Малки стъклени перлички, наречени сферули, намерени сега в северозападна Австралия, са се образували от изпарилите се материали от удара на астероида преди 3,46 милиарда години, в зората на историята на нашата планета, съобщава Science Daily.
Изследването, с водещ автор д-р Андрю Гликсън (Andrew Glikson) от Австралийския национален университет в Канбера, е публикувано в списание Precambrian Research.

Формация Марбъл Бар, Западна Австралия
Андрю Гликсън и екипът му са провели проучване на находища на седименти на възраст 3,5-3,7 милиарда години в Западна Австралия в скалната формация Марбъл Бар (Marble Bar). Геолозите са открили множество сферули - микроскопични перлички с размер 1-2 мм от изстинали скали, които са били разстопени и изхвърлени по време на падането на комети и астероиди до Земята. Въз основа на техния химически и изотопен състав е възможно да извлече информация за характеристиките на падналото небесното тяло - например неговия размер - колкото е по-голям от размера на сферулите, толкова по-голям е бил размерът на небесното тяло.
Слоят седимент, който е бил дъно на океан, се е запазил между два вулканични слоя, което е позволило неговото много прецизно датиране.
Изследването е установило, че концентрацията на елементи като платина, никел и хром в сферулите съвпада с тези в астероидите.

Може да е имало много повече подобни удари, за които още нямаме доказателствата, смята д-р Гликсън. "Това е само върхът на айсберга. Само ние открихме доказателства за 17 попадения на възраст над 2,5 милиарда години, но може да са били стотици".
Учените предполагат, че преди 3.8-3.5 милиарда години на Земята и Луната са падали астероиди и комети и че те може да са донесли на планетата ни различни елементи, а може би и "семената на живота" (вж Теория за панспермията. Истории от "някъде там" и За и против теорията за панспермията).
Попадението на този астероид е може би било най-разрушителното в историята - то е предизвикало "земетресения с порядъци по-силни от съвременните земни трусове" и мега-цунами с височина от няколко стотин метра.
Скалите, които са били изхвърлени във въздуха в резултат на удара на небесното тяло, вероятно са се разпространили по цялата планета. Също така, това събитие може да е довело до разцепвания в земната кора, задвижило е тектоничните плочи и други геоложки процеси, в резултат на него е изровен кратер с диаметър от няколкостотин километра. "То може би е имало значително влияние върху начина, по който се е развила Земята" - отбеляза Гликсън.























Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
15918
2
21.05 2016 в 08:32
Веднага да се коригираш и да се интегрираш обратно в стадото, пардон -- "екипа"!
Какви са тия самостоятелни разсъждения, каква е тая неоторизирана самоинициатива ?
21929
1
20.05 2016 в 14:03
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"
dolivo
Чифтосали ли са се Хомо еректус и денисовците? Зъбните протеини намекват за древни срещи
Niko Kolev
"Ад" на Данте описва удар на астероид 500 години преди съвременната наука